PDA

View Full Version : "Дервишово семе"-материал



SweetBaby
10-25-2005, 16:40
NQKOI ZNAELI KADE IMA MATERIAL ZA DERVI6OVO SEME ILI MOJELI DA MI POMOGNE PLS PLS PLS PLS PLS :cry: :cry: :cry:

Редактирано от- ЦвЕтИт0
:arrow: Заглавието на темата,трябва да бъде написано на кирилица. :wink:

10-25-2005, 18:50
i az tarsq spe6no !
mn shte sam blagodarna ako dadete ne6to:}

BoNboN4eT0o0
12-03-2007, 11:22
“Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на две влюбени души,които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга си към рода.Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят,изпълнен с увжение към рода.Книгата на писателя “Диви разкази”,появила се през 60-те години на ХХ век,ни докосва до моралните ценности на родопчаните.

Творбата предствя сблъсъка на човека(Рамадан) и общността. Представяйки конфликта между родовите повели и житеиския избор,авторът доказва трудната приемственост между поколенията. Николай Хайтов разкрива трите основни чувства в душата на Рамадан-любов, омраза и жажда за отмъщение,като подробно описва изпитанията му, породени от тези чувства.

Творбата предствя сблъсъка на човека(Рамадан) и общността. Героят-разказвач живее във време ,когато всеки е длъжен да се съобразява с повелите на рода и да продължи семейството. Дядото на Рамадан упорит и не се интересува от чуждото мнение, когато решава да ожени своя внук. Според повелите на рода старейшината в семейството трябва да избере бъдещата съпруга.Рамаданчо няма право да противоречи на дядо си. Единственото, което Асан Дервишов пита своя внук е какви иска да са му потурите:”Вапцани ли искаш или сури?”.Подканен от дядо си, продължителят на рода трябва да изпълни своя мъжки дълг: “Ще правиш,ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!”. Сравненията “момиче като пеперудка”, “бяло като мляко”, епитета “замиглени” и умалителното “очета” разкриват красотата на невестата и впечатлението, което тя прави на героя- разказвач. Първата им брачна нощ е като игра, което показва, че детското все още живее в сърцата на младоженците:”...Така сме се хубаво заиграли...”. Излъгвайки за кръвта, те доказват своята неопитност и детски характер. Конфликтът между човека и общността се оказва благоприятен за Рамадан.

Представяйки сблъсъка между родовите повели и житейския избор, авторът доказва трудната приемственост между поколенията. Двамата влюбени щастливо заживяват като “жена с мъж”. Трудолюбието на Силвина я издига в очите на всички: “Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце...плакнеше, бършеше...”. Неочакваният обрат в живота на Рамадан отскубва сърцето му “заедно с корена”. Открадването на Силвина от братята й, “...разбрали, че си е още мома...”, доказва колко е важно да бъдат спазвани родовите повели. Асан Дервишов има нужда от Рамадан заради Дервишовото семе. Различните поколения приемат по различен начин семейните закони и затова любовта на внука на Асан Дервишов преминава в омраза към новия съпруг на Силвина.

Николай Хайтов разкрива трите основни чувства в душата на Рамадан-любов, омраза и жажда за отмъщение,като подробно описва изпитанията му, породени от тези чувства. Фактът, че братята на Силвина я продават на съседа на Рамадан- Руфат за “два пърча”, показва, че и за тях е най-важно сестра им да изпълни своя женски дълг. Безграничната любов на Рамадан прераства в още по-силна омраза към отнелия неговото щастие. Чрез съществителните “хайлазин”, “звяр” и градацията: “Пиеше...зъбеше се и продаваше салтанати”, читателят добива представа за Руфат като за много жесток и агресивен човек. Думите на героя-разказвач: “И денем, и нощем, аз си мислех как с брадва...хиляди пъти го клах и драх” показват нечовешката му омраза към врага му. Любовта към Силвина го възпира от желанието за отмъщение.

Николай Хайтов ни учи, че спазването на родовите повели води до щастие, а неуважението към рода носи тежки изпитания.



Класна работа на Александра

VIIIa клас

nepoznata
12-29-2007, 16:19
tazi temi4ka ne e li sy6tata kato :dervi6ovo seme sblysykyt mejdu zakonite na rodoviq moral i svobodniq izbor na lubovta;ako e sy6toto ili nqkoi znae kyde moga da namerq molq vi pi6ete mi

DisciplineAndOrder
12-30-2007, 13:28
"Дервишово семе" е едно от любимите ми произведения

пробвайте в гугъл (http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%22%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BE%D0 %B2%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%22+%D0%9D%D0%B8 %D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9+%D0%A5%D0%B0%D0%B9% D1%82%D0%BE%D0%B2&meta=lr%3Dlang_bg) :neutral:

sexa_na_kompleksa
12-31-2007, 09:17
Ето няколко:

Разказът ”Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.
Разказът ”Дервишово семе” ни дава възможност да погледнем към ценностите на рода през очите едно българско семейство, през погледа на старото поколение и през погледа на младото. От едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Ценностите на рода, видяни от два различни ъгъла, като нещо добро и като нещо лошо, което пречи на индивида да бъде щастлив, да следва сърцето си. Така възникват и двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.
Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ ”Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - ”дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; ”Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; ”Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; ”На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; ”...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : ”Хайде - вика - да те женим...”
Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : ”Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.
Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : ”Имаше едни коси... Вземеше ли да се реше, аз заставах да я гледам. Глдах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: ”сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.
Омразата започва да изпълва душата на младия човек- ”Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - ”първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : ”Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав ” когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : ”Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.
Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : ”...върза ме дядо за дирека...” , ”Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : ”Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.
Раздвоеният свят в разказа ”Дервишово семе” от Николай Хайтов но показва колко силни са любовта и омразата и но навежда на мисълта за родовите повели, родовите ценности, проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.




Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежад в сложната природа на човешките взаимоотношения.Героите се изправят пред суровия живот опорочен от една развалена любов.
Родът е общност изградена върху правила и ценности, които трябва да бъдат следвани, за да се запази целостта му.но родовият морал често оставя ограничения пред отделната личност и нарушава личното щастие.Това изпитва и Рамаданчо, когато прехвърлят отговорността за семейството и рода върху него.Влюбвайки се във Силвина той намира щастието си, което дава смисъл на живота му.След като това щастие му е отнето, той търси единствено отмъщение.Забравил за собствения си живот Рамаданчо се изпълвасъс злоба, което го обезличава.ю
Родът се крепи на добрите отношения на членовете му.Рамаданчо е израстнал “със стар бубайка и с баба”.Тий не е пряко засегнат от проблемите и нуждите на рода, докато ръката на баба му не се вдървява и няма кий да изпълнява женските задължения.”...нямаше кий къщната работа да върши.Семейството се нуждае от жена и дядото взема съдбовното решение да оженят Рамаданчо.”...дядо впря очите си в мене да ме жени.”Сега на него се възлага ролята на мъжа в семей ството, но той не е готов за това и изпитва страх.Момчето се изправя пред повелите на рода и те за пръв път се сблъскват с неговото лично виждане за нещата.Рамаданчо разбира, че има право на избор, но по-възрастните сами вземат решението да го оженят, защото това е пои-важно за рода.”За такива работи тогава не питаха дето се женехе, ами старите си го правеха сами.”Момчето е обидено, че го питат само какви потури иска.Той желае сам да пределя съдбата си.Страхът от неизвестното и негодуванието му се усещат в желанието да разбере, коя ще му бъде невеста.”...коя ще ми дойде за невеста.” Повелите на рода са най-важни за дядото.Той иска да бъде продължено името му, а и да не бъде опозорено.”Ако си-вика-станал мъж-карай мъжки.”В одаята Рамаданчо е очуден, че дядо му е довел момиче, а не “някое жениште”.В нощта прекарана със Силвина Рамаданчо намира своето щастие и се влюбва толкова силно, че за него момичето става единственото нещо в живота.”...докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се навило, навило и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”В къщата има жена и тя “шета, мете.””Старата ни къща бе огрялац като слънце.”На пръв поглед, Рамаданчо и Силвина живеят като съпрузи, но всъщност те са още деца принудени от рода да се оженят.За тях това е една голя ма детска игра.
Отвеждането на Силвина от братята й е голям удар за Рамаданчо.Той осъзнава колко е важна тя за него и спонтанно взема ножа.Дядото веднага се намесва и вързва Рамаданчо.”Ти за семе ще ми трябваш.”Тази реплика показва, че за нстария човек момчето е само средство запродължаване на рода.Рамаданчо се заблуждава, че братята са взели момичето заради “чеиза”.надеждата блещука у него, защото Силвина е най-ценното за него.Разбирайки, че тя взета от Руфат, Рамаданчо се изпълва с чувство за мъст.Той иска да отмъсти, защото са му отнели любовта, а дядо му иска да отмъсти, защото са опозорили името и честта на рода му.Така отново се сблъскват повелите на рода и повелите на сърцето.Но дядото отново мисли за продължаването на рода и бърза да ожени внука си отново.”Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфатя!”Рамаданчо не може да понесе гледките, които вижда през пенджерчето и съзнанието му се изпълва с повече злоба.това се харесва на дядото, защото той иска някой ден тази злоба да се изсипе върху Руатя.”Нека-вика-да се точи!Зло да набира!”Рамаданчо е обзе изцяо от желание за мъст.Той открива истината за себе си-“когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява.”Много точно е сравнението с горящо плашило.”Чучело видял ли си натъпкано със слама?”Злобата в душата му копи и той започва да изтрива душата си.”Мойта слама беше злото.”От насъбраното зло сламата в чучелото се подпалва и Рамаданчо се разболява.Дядото не се изплашва за внука си, а за “дервишовото семе”, което ще донесе наследници.Момчето се оженва отново и се ражсда дете, което единствено може д направи Асан щастлив.Виждайки наследника си той умира, защото с продължението на рода е усмискен животът му.Грижата за семейството е поверена на Рамаданчо, но тий мисли единствено за Силвина и отмъщението към Руфатя.Имената на жената и децата му не се споменават, защото за него те не означават почти ништо.След като Руфат се пазболява нищо не спира Рамаданчо да му отмъстиосвен Силвина.Тя единствена запазва човешкото в себе си, въпреки че преживява много мъка.По ирония на съдбата Руфат сетопли с дървата отсечени от човека, чийто живот е унищожил:Рамадан стои на това “кръстопътче” пред “неразплетимия възел”, защото с времето губи душата си.
Рамаданчо става жертва на собственото си зло.Загубил любовта си той губи и самия себе си.






В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ „Дервишово семе”.
Словото на заклинателя, на дервиша - на па¬зителя на рода, оживява със свещения глас на дедите в съзнанието на стария Асан Дервиш. И древният ритуал за продължение на наследст¬вената родова верига привързва съдбата на пос¬ледния кълн на Дервишовия род- внука Рама-дан, към вечно живото дърво на традицията. В неговия корен е миналото на рода, а около него в кръг се въртят поколенията, подчинили раж¬дането и смъртта, началото и края на земния си път на дълга и уважението към родовото право на традицията. Тя предопределя идването на човека на този свят. Животът му й принадлежи. Индивидът няма човешка стойност извън све¬щения кръговрат на родовия живот, който е приемствен като ценностна система и ритуал. По¬коленията са привързани към родовото дърво на традицията с кръговратните течения на своя живот и човешко присъствие.
Такава съдба родовото право предопределя и за Рамадан - последния представител на Дер¬вишовия род. На свой ред внукът на Асан Дер¬виш трябва да извърви живота си в кръг около свещеното дърво на родовата традиция. Приел несъзнателно - като детска игра - ритуалното стъпване в брачния кръг на семейното огнище, след насилственото отнемане на любовта се оказ¬ва мъчително привързан към родовото дърво на традицията. За него то е страдание. И животът му потича отново в кръг, както на предишните поколения, около родовото дърво, но кръг - очер¬тан от мъчителния размисъл на Хайтовия герой.
Той носи противопоставянето на индивидуал¬ното човешко съзнание на колективното. Личност¬та застава в „кръга” на родовите ценности. Впис¬ва хуманната мяра за общочовешко в духовно¬то пространство на традицията. Личността става носител на универсална нравственост, а личнос¬тното съзнание - на общочовешки ценности.
Героят на Николай Хайтов в разказа „Дерви¬шово семе” - Рамадан, надмогва нравствения кодекс на традицията, издигайки се високо над родовите корени. Мисълта му „изкачва", като вътрешен монолог, митологичното Дърво на жи¬вота, което всяко поколение отглежда в душата си чрез опазеното „семе” на родовия кълн.
От духовната висина на личностния му раз¬мисъл общочовешкото „оглежда" и оценява родово-традиционното.
Хуманната мяра за любов и омраза в душата на Хайтовия герой се гради от ценностния кри¬терий за добро и зло на общочовешко и родо¬во. Сложен е „възелът" в съзнанието на Рамадан, описал вечния „кръг” на живота, съдбовно срещнал човека и рода с неизповедимите тай¬ни на сърцето.
Надмогнал традицията, чрез общочовешка¬та нравственост героят принадлежи на рода.
Дървото на живота расте в душата му, издига снага, избуява и в спомена за началото на ро¬довия корен е и споменният разказ за живота на самия Рамадан. Размисълът потича и изпо¬ведта започва.
Споменно е действието на монологичната художествена форма, чрез която автор и герой вървят по изминатите пътища от човешката ду¬ша. Родът и човекът живеят заедно в простран¬ството на мисълта.
Изповядва Рамадан живота си. Тъпче на кръстопътя между добро и зло. Възелът от любов и омраза расте в душата му и заплита нишките на отмъщение и възмездие в съдбовния кръг на обречения му живот. Дори и злото не успява да разплете „възловия" тайнопис на мъчителния чо¬вешки размисъл. То го привързва към минало¬то, държи го „изправен", дава му сила да пог¬ледне в мъртвите сухи кладенци на своята ду¬ша и да открие свещеното човешко, но и родо¬во право да прости, да надмогне омразата и отмъщението.
Злото в разказа на Николай Хайтов „Дерви¬шово семе” се превръща в градивна сила. То привързва човека към традицията, но и го кара да спори с нея. Жив е гласът на рода в съзнани¬ето на Рамадан. Колкото и силно да е желанието му да го потисне, именно той го привързва към кръстното родово дърво като към дървото на мъченията. Злото държи нишките на родово и човешко право. Те опасват душата на Рама¬дан, срещат се със съкровената тайна на живо¬та му и го изправят пред съдбовния възел на човешкия му размисъл: „Прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав: когато жалбата ти дой¬де много, само злото те подпира и спасява. Чуче¬ло видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. ”
Но злото, макар и търсещо изконните пътища на първичната природна справедливост в трес¬кавата за отмъщение и възмездие човешка ду¬ша, руши вътрешния свят на Рамадан. И той полита в бездната от мъчителни видения и раз¬мисли, стегнали в нови възли страдащата му ду¬ша. Треската изгаря духа му. Родово и човеш¬ко се борят за живота на изпепеленото от прис¬тъпите на омразата човешко съзнание: „Триста пъти съм го трепал и съживявал. Гла¬вата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръ¬цете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, трес¬ка ме затресе и се разболях. ”
Разколебани са родовите и човешки ценнос¬ти. Душата боледува. Злото приканва човека да избира преплетените нишки на своята съд¬ба. Възелът между добро и зло е страшният кръс¬топът на избора. По кой път да поеме Рамадан? Да остави злото да умъртви душата му или оти¬вайки отвъд него, да открие мъдрата сила на опрощението. Но и в едната, и в другата посо¬ка вечен спътник на човека в дългия път на раз¬мислите остава страданието. То пречиства ду¬шата, но възелът остава. Родило се е смирението и в тихата, овладяна болка на изповедта нов възел заплита родовият и човешки дълг.
Отново Рамадан е на кръстопът и отново въ¬зел стяга душата му. Между доброто и злото застава дългът. Смирението го държи далеч и от любовта, и от омразата. Той върви към себе си, но открива неразплетените възли на кръстопътната си човешка съдба. Изповядва болката си, за да открие отново „възловото" писмо на пре¬живяното и надмогнато страдание: „- Вътре катраните, братче, Врат ли врат! Чакам Руфат да си отиде, да се оженя за Силвина, ала тоя кърджалия не си отива. Ето, в това е главният катран. ... ”
Макар и постигнала мъдрата сила на смирението, душата на Рамадан е кръстопътно разсе¬чена от доброто и злото. Човешкото желание застава винаги на техния кръстопът. В съдбов¬ния възел на потиснатите желания е и недовър¬шената изповед на Хайтовия герой: „Мисля си понякога: мъчи се той, мъчим се и ние, защо не му отворя адовата порта, на коя¬то втора година вече хлопа? Няма да го душа, нито да го давя: оставя ли го на студено две-три нощи, и ще свърши.”

nevito0
01-10-2008, 17:24
Дългът към рода и дългът към сърцето

Основният конфликт в Хайтовия разказ "Дервишово семе" е между родовите повели и порива на сърцето.
В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода,но понякаде моралът на рода е толкова тежък и суров,че може да преобърне живот.Конфликтът в творбата нараства,когато младите се влюбват,но любовта няма особено значение за възрастните,важното е продължението на рода.
Едва четиринадесетгодишен Рамадан трябва да бъде оженен.Той не е узрял за брак,ала родът не се интересува от това.Без да го питат:"Мене не питаха.За такива работи тогава не питаха,дето се женеха.",възрастните решават коя да е жена му.Братята на Силвина не спазват обещанието си и я дават на Руфат.Рамадан се3 жени повторно и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Омразата и желанието му за отмъщение към Руфат нарастват.Единствено чувството му за отговорност към семейството го възпират да го осъществи.Постепенно Рамадан разбира,че не би могъл да сподели живота си със Силвина,но би могъл да облекчи страданието и.Той е принуден всеки ден да ходи за дърва в гората,за да стопли с тях смъртния си враг-Руфат.Рамадан взема тежко житейско решение-готов е да жертва желанията и мечтите си в името на радостта и щастието да вижда Силвина.Това му решение разкрива неговото помъдряване и духовно израстване.Бунтът му към всичко,което пречи на щастието му се изразява в усамотяването му в плевнята,откъдето всеки ден наблюдава любумата си.
Рамадан и Силвина заплащат принадлежността си към общността с цената на личното си щастие .И двамата маят в душите си любовта и тя им помага да оцелеят в ежедневието,лишено от радост.Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг,в края на дните му.Трябва на надмогне озлоблението,мъката,обидат а за пропиляното си щастие,да наблюдава догарящия живот на Руфат и отново търпеливо да чака,да се надява,че някога мечтата му ще се осъществи.
Трагизмът на героя се изразява в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността,между дълга и любовта.Това,което е добро за общността,е зло за личността.Родовият свят е прост и еднозначен,строго подреден и неизменен,но светът на личността е изтъкан от противоречия,конфликти и съмнения.Още с идването на този свят,човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода,но понякога те са толкова трудни заузпълнение,че преобръщат целия му живот.
Любовта между Силвина и Рамадан не угасва,въпреки всички изпитания,на които е подложена,тя се запазва.Рамадан преодолява първичното и примитивното у себе си и успява да се превърне е истински мъж,който е достатъчно силен да надживее омразата и да се примири с положението в името на по възвишени ценности,а най-висшата от тях остава любовта.

айде радвайте;)аз съм я писала :P :---) 8)

Express
05-22-2011, 09:12
спешно ми треа интерпретативно съчинение на Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето" хелп ;(