lidiq
11-07-2005, 15:37
Думата "анорексия" е от гръцки произход и означава липса на апетит.
Заболяването се характеризира с въздържане или пълен отказ от храна по собствено желание. Първото медицинско описание е дадено още през 1689г. от английския лекар Ричард Мартън. , който определя анорексията като: "болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи...". Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени.
Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни, заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се “залепи”. Обаче колкото и да отслабват, девойките с анорексия не искат да повярват, че са слаби.
Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чувстват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, поява на мъх по тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.
Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.
"Булимия" също е дума от гръцки произход и означава "волски глад". Заболяването е описано през 1895г. от френския психиатър Пиер Бриг.
При булимията момичето поглъща големи количества храна, а после се освобождава от погълнатото чрез принудително повръщане или приемане на слабителни. И булимията засяга момичета и млади жени.
Опасни сигнали: Лакомо или неконтролирано хранене, самонаказване със стриктни диети, гладуване, енергични упражнения, повръщане или използване на разхлабителни или диуретици в усилие да отслабнат използвайки тоалетната често след ядене, в депресия от телесното тегло, колебание на настроенията извън контрол, подуване на лимфните жлези на шията и лицето, киселини в стомаха и подуване на нередовни периоди, стоматологични проблеми, запек, болки в гърлото, повръщане на кръв, слабост, хлътнали, кръвясали очи...
Следствия: Дехидратация, разстройване на хранителния тракт, черния дроб и бъбреците, електролитен дисбаланс, който води до сърдечна недостатъчност, и се стига в някои случаи до сърдечен удар...
А има жени, които страдат както от анорексия, така и булимия.
Най-често момичетата развиват смущения в храненето между 11 и 25 годишна възраст. Това е възрастта на големите промени - както в мисленето, така и чисто физически. И точно тогава много момичета се чувстват объркани. В стремежа си да контролират бурните промени, които се извършват в самите тях, някои девойки налагат силен контрол над храненето си.
В същото време през пубертета момичетата напълняват. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.
Хранителните смущения се свързани със сериозни емоционални проблеми.
Вманиачаването на тема тегло пречи на девойките да се концентрират върху по-градивни неща. Затова момичета с анорексия или булимия се самоизолират и странят от другите, а чувството за вина се редува с депресивни състояния.
И при двете заболявания болните изоставят всичките си предишни интереси и занимания, изолират се от приятелите, отчуждават се от близките си концентрират своето внимание върху храненето и теглото, при което настроените им зависи главно от кантара. Целта е да ставаш все по-слаб и по-слаб, но нямаш разумни граници за желанието си. Така може да се стигне до гладна смърт. При системно гладуване организмът се изтощава, органите атрофират /някои от тях необратимо/ и в един момент медицината се оказва безсилна.
Лошото е, че освен с болезнена слабост, страдащите от анорексия и булимия с нищо не дават основание на околните да ги смятат за болни, защото използват всички възможни хитрини, за да прикрият факта, че не се хранят.
Ако имате близки или познати, които проявяват някои от изброените по-горе признаци, веднага вземете мерки.
Почти винаги болните не осъзнават, че с тях става нещо нередно, а последиците могат да бъдат фатални.
Заболяването се характеризира с въздържане или пълен отказ от храна по собствено желание. Първото медицинско описание е дадено още през 1689г. от английския лекар Ричард Мартън. , който определя анорексията като: "болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи...". Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени.
Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни, заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се “залепи”. Обаче колкото и да отслабват, девойките с анорексия не искат да повярват, че са слаби.
Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чувстват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, поява на мъх по тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.
Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.
"Булимия" също е дума от гръцки произход и означава "волски глад". Заболяването е описано през 1895г. от френския психиатър Пиер Бриг.
При булимията момичето поглъща големи количества храна, а после се освобождава от погълнатото чрез принудително повръщане или приемане на слабителни. И булимията засяга момичета и млади жени.
Опасни сигнали: Лакомо или неконтролирано хранене, самонаказване със стриктни диети, гладуване, енергични упражнения, повръщане или използване на разхлабителни или диуретици в усилие да отслабнат използвайки тоалетната често след ядене, в депресия от телесното тегло, колебание на настроенията извън контрол, подуване на лимфните жлези на шията и лицето, киселини в стомаха и подуване на нередовни периоди, стоматологични проблеми, запек, болки в гърлото, повръщане на кръв, слабост, хлътнали, кръвясали очи...
Следствия: Дехидратация, разстройване на хранителния тракт, черния дроб и бъбреците, електролитен дисбаланс, който води до сърдечна недостатъчност, и се стига в някои случаи до сърдечен удар...
А има жени, които страдат както от анорексия, така и булимия.
Най-често момичетата развиват смущения в храненето между 11 и 25 годишна възраст. Това е възрастта на големите промени - както в мисленето, така и чисто физически. И точно тогава много момичета се чувстват объркани. В стремежа си да контролират бурните промени, които се извършват в самите тях, някои девойки налагат силен контрол над храненето си.
В същото време през пубертета момичетата напълняват. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.
Хранителните смущения се свързани със сериозни емоционални проблеми.
Вманиачаването на тема тегло пречи на девойките да се концентрират върху по-градивни неща. Затова момичета с анорексия или булимия се самоизолират и странят от другите, а чувството за вина се редува с депресивни състояния.
И при двете заболявания болните изоставят всичките си предишни интереси и занимания, изолират се от приятелите, отчуждават се от близките си концентрират своето внимание върху храненето и теглото, при което настроените им зависи главно от кантара. Целта е да ставаш все по-слаб и по-слаб, но нямаш разумни граници за желанието си. Така може да се стигне до гладна смърт. При системно гладуване организмът се изтощава, органите атрофират /някои от тях необратимо/ и в един момент медицината се оказва безсилна.
Лошото е, че освен с болезнена слабост, страдащите от анорексия и булимия с нищо не дават основание на околните да ги смятат за болни, защото използват всички възможни хитрини, за да прикрият факта, че не се хранят.
Ако имате близки или познати, които проявяват някои от изброените по-горе признаци, веднага вземете мерки.
Почти винаги болните не осъзнават, че с тях става нещо нередно, а последиците могат да бъдат фатални.