11-23-2005, 09:58
Днес щастието е все по-непрестижна категория и дори за мнозина се е превърнало в мръсна дума!
На някакъв ранен етап от човешката история... хората са започнали да култивират у себе си не просто страх, а жестока ненавист към всичко, което носи неудоволствие...
...Единственото, което от дълбока древност до наши дни интересува голямото мнозинство от хората на тази планета, е какво да правят/не-правят, за да изпитват възможно най-малко неудоволствие!...
Между удоволствието и щастието рядко има пряка връзка...
Формалният разобличител на идеала за щастие е К. Попър, но неговата хипотеза - че е по-прагматично да се намаляват нещастията, отколкото да се увеличава щастието - е само късен продукт от еволюцията на една параноично чувствителна към болката цивилизация...
Жестоко разтърсени от зверствата на модерната диктатура, оставаме слепи за нищетата на новите демокрации, чието единствено предимство, изглежда, е периодичното провеждане на избори за органи на политическата власт!...
...Не мога да проумея защо един човек трябва да се оставя да гние по затвори, да бъде измъчван и дори умъртвяван в името на политически възгледи, пък били те и най-хуманните!!!...
Защо да не допуснем, че ако Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини имаха своите стандартни частни утопии, комунизмът, нацизмът и фашизмът или изобщо нямаше да са съществували, или, ако все пак се бяха появили, никога не биха били издигнати в ранг на официални идеологии?!...
Предполагам, че малцина биха оспорили като цяло положителните резултати от Френската революция или от войната между Севера и Юга, както и често негативните последици от днешното (преди всичко американско) налагане на демокрация с чук в ръка в различни точки на света...
Попър заявява в прав текст, че в лицето на политическите демокрации на нашето време човек открива социална организация, която..., макар да не била в състояние да увеличи щастието..., можела да намали човешките нещастия!!!...
Всъщност това, което демокрацията като тип социална организация реално постига (голямата й сила и основната й слабост), е намалянето на болката и неудоволствието, но не - уви! - и на човешките нещастия...
Изглежда и Попър, както мнозина други либерално настроени свои съвременници..., е проектирал върху цялото общество своята частна утопия за безспорните предимства на промяната и плурализма пред застоя и безалтернативността, издигайки я в ранг на политическа теория...
Ако оставите заклет пушач без цигари в продължение на едно денонощие..., тютюневият глад няма да го направи нещастен... Дори ако... получи разрив на сърцето и умре, в смъртния си час този човек не би бил нещастен по причини, свързани със склонността му да пуши!...
Ако... по някакъв начин му бъде отнета възможността да мисли за тази жена - ако, да речем, страда от хронични пристъпи на остра мигрена, която му пречи да мисли и да си представя, - той би бил нещастен, тъй като крайно стесненият епицентър на съществуването му... би бил съдбоносно разклатен!...
...Щастието не е фундаментална човешка категория; има и хора..., които не умеят да изпитват щастие!...
...Das Man често е хронично депресиран (а може би дори и невротизиран!) от някакво важно отсъствие, което изпитването на удоволствие не може да му осигури...
Самоналоженият императив на отказа от щастие в името на удовлетвореността логично довежда Das Man до жизнената позиция, че всичко е случайно...
Може би днес все повече хора през все по-дълги периоди от живота си са... неизлечимо оперирани от способността да бъдат щастливи...
За да бъдеш щастлив..., трябва... да бъдеш естествено предразположен да вникваш в сбъднатата пълнота на едно празно очакване...
...Самодостатъчният човек не може да бъде щастлив, защото не е в състояние да поеме риска да бъде нещастен...
...Днешният човек обича ближния - колко трогателно, нали?!, - но в много случаи не дава 5 пари за далечния!...
...Може би... някой ден... ще се събудим щастливи като първия човек, внезапно открил, че това, което го изпълва със сила е не друго, а виталността на собствената му нищожност и незначителност в един чудовищно огромен, ала - уви! - безжизнен свят?!...
На някакъв ранен етап от човешката история... хората са започнали да култивират у себе си не просто страх, а жестока ненавист към всичко, което носи неудоволствие...
...Единственото, което от дълбока древност до наши дни интересува голямото мнозинство от хората на тази планета, е какво да правят/не-правят, за да изпитват възможно най-малко неудоволствие!...
Между удоволствието и щастието рядко има пряка връзка...
Формалният разобличител на идеала за щастие е К. Попър, но неговата хипотеза - че е по-прагматично да се намаляват нещастията, отколкото да се увеличава щастието - е само късен продукт от еволюцията на една параноично чувствителна към болката цивилизация...
Жестоко разтърсени от зверствата на модерната диктатура, оставаме слепи за нищетата на новите демокрации, чието единствено предимство, изглежда, е периодичното провеждане на избори за органи на политическата власт!...
...Не мога да проумея защо един човек трябва да се оставя да гние по затвори, да бъде измъчван и дори умъртвяван в името на политически възгледи, пък били те и най-хуманните!!!...
Защо да не допуснем, че ако Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини имаха своите стандартни частни утопии, комунизмът, нацизмът и фашизмът или изобщо нямаше да са съществували, или, ако все пак се бяха появили, никога не биха били издигнати в ранг на официални идеологии?!...
Предполагам, че малцина биха оспорили като цяло положителните резултати от Френската революция или от войната между Севера и Юга, както и често негативните последици от днешното (преди всичко американско) налагане на демокрация с чук в ръка в различни точки на света...
Попър заявява в прав текст, че в лицето на политическите демокрации на нашето време човек открива социална организация, която..., макар да не била в състояние да увеличи щастието..., можела да намали човешките нещастия!!!...
Всъщност това, което демокрацията като тип социална организация реално постига (голямата й сила и основната й слабост), е намалянето на болката и неудоволствието, но не - уви! - и на човешките нещастия...
Изглежда и Попър, както мнозина други либерално настроени свои съвременници..., е проектирал върху цялото общество своята частна утопия за безспорните предимства на промяната и плурализма пред застоя и безалтернативността, издигайки я в ранг на политическа теория...
Ако оставите заклет пушач без цигари в продължение на едно денонощие..., тютюневият глад няма да го направи нещастен... Дори ако... получи разрив на сърцето и умре, в смъртния си час този човек не би бил нещастен по причини, свързани със склонността му да пуши!...
Ако... по някакъв начин му бъде отнета възможността да мисли за тази жена - ако, да речем, страда от хронични пристъпи на остра мигрена, която му пречи да мисли и да си представя, - той би бил нещастен, тъй като крайно стесненият епицентър на съществуването му... би бил съдбоносно разклатен!...
...Щастието не е фундаментална човешка категория; има и хора..., които не умеят да изпитват щастие!...
...Das Man често е хронично депресиран (а може би дори и невротизиран!) от някакво важно отсъствие, което изпитването на удоволствие не може да му осигури...
Самоналоженият императив на отказа от щастие в името на удовлетвореността логично довежда Das Man до жизнената позиция, че всичко е случайно...
Може би днес все повече хора през все по-дълги периоди от живота си са... неизлечимо оперирани от способността да бъдат щастливи...
За да бъдеш щастлив..., трябва... да бъдеш естествено предразположен да вникваш в сбъднатата пълнота на едно празно очакване...
...Самодостатъчният човек не може да бъде щастлив, защото не е в състояние да поеме риска да бъде нещастен...
...Днешният човек обича ближния - колко трогателно, нали?!, - но в много случаи не дава 5 пари за далечния!...
...Може би... някой ден... ще се събудим щастливи като първия човек, внезапно открил, че това, което го изпълва със сила е не друго, а виталността на собствената му нищожност и незначителност в един чудовищно огромен, ала - уви! - безжизнен свят?!...