PDA

View Full Version : Философия, разсъждения, търсене на истини.



machoka
11-30-2005, 12:05
Добър ден,

Предлагам в тази тема да се обсъжда живота, съдбата, Бог и други подобни спорни и философски понятия. Който има желание, нека го прави тук. Аз ще започна с едно мое писание от преди година и половина. Сега като го чета, бих могъл да добавя още много много неща, но мисля, че то изказва добре моята гледна точка по някои от изброените въпроси.

machoka
11-30-2005, 12:05
http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifФилософия върху живота

http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifhttp://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gif"'Малки' мисли на 'малък' човек"


:arrow: http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifКакво е това 'живота'?
Това е въпрос зададен не от мен, а от хора преди хиляди години. Получен ли е отговор? Не! Няма и да се получи след още толкова хиляди ходини. Защо? Просто защото отговорът трябва да бъде даден от човек, а това е невъзможно. Добре де, но това нещо 'живот' пуши ли се, пие ли се, яде ли се, къде се намира? Практически погледнато животът е всичко - той е в природата, извън нея, около нея. Той се чувства, изживява се, разбира се. Той е еднакъв за всеки, като се започне от бебе, през депутат и влюбено момиче, та чак до мъдрец. Но същевременно е и различен за всички тези хора, но не по същността си /която е еднаква за тях/, а по разбирането и, по тълкуванието. Той е нещо постоянно, неизменящо се, което всеки има право да счита за свое. Ето защо никой не би могъл да го опише, тъй като той ще опише това, което живота е за него, неговото разбиране, неговия поглед върху нещата. Всеки от нас е прав за разбирането на живота, тъй като за всеки той е индивидуалност, която само той си разбира. Няма я написана в учебниците. Умен и мъдър е сам отози, който я е прозрял, а не я е откраднал от другимо, тъй като тогава тя не би била негова.
:arrow: http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifТук изплува въпросът кой или какво управлява живота и има ли въобще някой или нещо, което седи над него. Съдбата? За нея след малко. Господ Бог? Какво представлява той? Някаква сила ли е? За едни хора Господ е един, за други друг, за трети има 15 Богове. На кой да вярвам? На кой да се уповавам, на кой да се моля? Има ли смисъл от Господ? Кому е нужен той? На някой, който има нужда да вярва в нещо, за да живее? Защо хората се молят на Него? Стигат ли молбите им до него въобще или остават нечут, напразен зов в тъмната нощ? Чува ли той стенанието на майката, която тъжи по изгубения си син, убит нелепо от пиян шофьор или заклан от приятеля си? Чува ли молитвите и, риданията и до края на дните и? Къде е тази негова справедливост, която раздава? С какви очи майката гледа на живота от тук нататък - може би като някой голям философ, който обяснява, че живота е 'всевишна хармония и разбирателство'? Не мисля, нито пък тя. За нея живота се превръща в една ежедневна деградация, в личен, емоционален и какъвто още щете. Виждал съм такава майка, очите и са пълни с празнина, безнадежност, тъга, загуба на желание за живот. Бог не и помага по никакъв начин тогава, когато тя има най-голяма нужда от него, а това е така, защото тя губи желание да вярва, да има надежда. А Бог е именно това - олицетворение на нуждата от надежда и вяра в нещо.
:arrow: http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gif Другата възможност за нещо, което стои над живота и го контролира е съдбата. Струва ми се никой не може да даде точно определение на това понятие, поради твърде обширната проблематика, която засяга. Според защитниците на тази теория - съдбата е всичко това, което ни се случва. Но това, което ни се случва е резултат на нашите действия, следователно ние определяме съдбата си, а не тя определя нашия живот. Абстрактно погледнато няма сила, която да ни контролира, освен нашето съзнание. Благодарение на него ни взимаме решения всяка секунда, като това отхвърля идеята за някаква предварителна начертаност. Естествено съдбата като понятие не може да бъде отхвърлено, тъй като на теория всичко онова, което се случва се намира 'съдба', но тя не е предначертана. Ако аз искам да стана пилот, цялото ми съществувание ще се стреми към тази цел и всичко свързано с нея, което ми се случи, ще бъде обобщено като 'съдба на пилот'. Следователно сам определям каква ще е тя, защото ако исках да стана музикант, докато стана такъв щяха да ми се случат неща, различни от тези на пилота, но те отново се обобщават с думата съдба - 'съдбата на музикант'.
:arrow: http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gifИ понеже всичко това, което ние правим е благодарение на съзнанието, може да се каже, че между живота и съзнанието съществува много тясна връзка. Не може едното да го има без другото. Животът е първообраза, най-високото звено във веригата. Ако няма живот, нищо друго не съществува. Но ако има живот, но човек не притежава съзнание, това също би било невъзможно. В много случаи само за минута загуба на трезво съзнание и човек сам слага край на живота си. Ето защо за да просъществува индивида е необходима не само природната даденост - живот, но и нещо, което човекът сам възпитава и отглежда у себе си - а именно съзнанието. То е движещата сила на механизма. То се гради, изгражда се с годините. Става все по-устойчиво, чрез натрупване на опит и то горчив, но не винаги е правопропорционално на възрастта. Има тийнейджъри с по-устойчиво съзнание от това на възрастен човек, но те са малко и никога не изтъкват това си качество пред другите, тъй като те самте дори и не подозират за него /докато не им се наложи/. Не има момент, в който някой не издържа и тогава съзнанието се пречупва. Тогава човекът става неконтролируем и върши неща, които не съзнава /предумишлено убийство, самоубийство и др./.
:arrow: http://img324.imageshack.us/img324/4082/tab4wy.gif Съществува казус: 'Има ли право човек сам да сложи край на живота си?' Когато човек притежава нещо, той има право да върши с него каквото си пожелае. Иска или не иска, човекът е получил живота си като дар от природата и има право да върши с него каквото пожелае, стига това да не пречи на други хора. Дори в конституцяита няма закон "Не се самоубивай", а само "Не убивай друг". Но моралните причини да не се върши това са много и всеки преотркива себе си в някоя от тях. По-патриотичните натури отркиват в това деяние твърде пораженчески дух и това ги възпира. По-любвеобвилните съзират скръбта на най-близките си хора и това пък ги възпира тях. Но тези изброени примери са на хора с устойчиво съзнание. Всички останали самоубийци намират в смъртта изход. Само че те са заслепени от слабохарактерност и не виждат, че същия този изход съществува и в живота, но е по-добрата алтернатива! Така че нека се замислим над това 'що е живота' и как да боравим с него. Това е един безценен, неповторим по рода си подарък, който природата ни прави. Ние трябва да го развием, да го усъвършенстваме, а направим ли го, ще му се наслаждаваме до края на дните си.

Neko_Dream
11-30-2005, 23:44
Е такава тема исках да пусна точно сега :)
"Всеки от нас е прав за разбирането на живота", този израз страшно ми харесва и е много вярен!
Ще констатирам само някои неща, защото с другите съм напълно сългасен. По-точно ще добавя нещо. Когато каза, че самоубийците избират смъртта за изход, го правят защото си мислят че пътя е по-лесен. Имаше една мисъл или израз... "Да трънеш по лесняит път или по дългият" Това означава, че няма труден път, просто ни отнема повече време. Където каза, за съзнанието, като главен талсък за живота, не си се изразил правилно или поне изглежда общо понятието. Ако говорим за живота като цяло, не само за хората, а за всички живи и неживи организми по Света, не във всяко нещо има съзнание. Има само начални и много примитивни такива форми. Според мен ще има скоро време изкуствен интелект, защото просто трябва да се намери достатъчно пространство, да съберат "мозъка". При бактерийте отделната част на клетката върши само една и съща работа: да или не, ако го заместим с познатото 1 и 0 бихме могли да направим подобен примитивен мозък... всъщност вече има такова нещо - всичката електроника около нас. Съзнанието е просто еволюрало "да и не". Чрез това съгласие или несъгласие на дадено действие, се взиамт стотици, хиляди, милиони и тн... решения едновременно. Заговорихме за убийства. За да извършиш убийство, си казваш "да, ще го убия", но зад това "да" се крият срашно много факти и причини, които от тяхна гледна точка се състоят от други и тн... до безкрай. Човешкото съзнание е дарът на природата, с който можем да изследваме нашето съзнание и да се питаме "защо", ако не беше това малко въпрошче, щеше да сме си просто животни. А еволюцията днешни времена развива и животните. Забелязва се доста повишена умствена способност при някои индивиди. И ние сме дошли някъде от там.... просто сме имали възможността да кажем, попитаме "Защо?"
Религиите са измислени, за да обясняват някои неща, на които нямаме отговор на "Защо?"... така получаваме повече увереност. Аз не вярвам, но още не е доказано че няма някой който да ни следи от там горе. А всичко е възможно.

Та исках да питам: Ако човек се стреми към съвършенство /то е така, не спорете/ , не означава ли, че се стремим към единствно, еднаквост? А когато стигнем пълна хърмония /еднаквост, защото няма към какво да изпитваме хърмония/, какво ще стане? Попринцип по-гонрото "съзнание" е създадено, точно за да прогресира човек. За да може да има различни интереси и различни желания, различни идеали за съвършенство. Ако стигнем еднаквост, света ще спре да се разраства. Еволюцията ще спре.... а това може ли да се случи?

Попринцип човещкият мозък е едно невероятно нещо. Не мога да си представя как може такова нещо да побере толкова, чудовищно огромна, информация и да има място за още милиони пъти толкова. Човек може да научи ВСИЧКО, но просто няма достатъчно време за това.