12-04-2005, 09:44
Моята изповед
Вървя по улиците и гледам как хората хванати през пръсти усмихнати вървят , щастливи.Прибирам се и си пускам балади.Сядам уморен от тежкия ден пред компа и се замислям.До вчера аз имах всичко:подреден живот,само успехи във всякакъв план и тай-подобни,а днес аз нямам нищо ,изгубил съм си самоличността .Седя и си мисля как направих може би грешката на живота си ,а може би не.Усазнавам как до вчера имах може би най-подходящия за мен човек и позволих да го изгубя или не.Всичко започна в кафето където е моя "ОФИС".Там разбира се се запознах и с нея .Тя беше сервитьорка там.Когато я видях сърцето ми секна.Пусна билярда и почнах да го играя с моя приятел.През цялото време не отделих очи от нея.По късно тя напусна и стана постоянен клиент.Деляхме една маса ,един "живот".С нея идваха и нейни приятелки.Станахме едно семейство.Осъзнах ,че тя е моя живот ,но си мълчах.Съдбата ни накара да се сблъскаме с много неприятности за едно лято.По-късно разбрах,харесва и едно момче от кафето , но си мълчах .Както е казал майстора:”Оптимист-олигофрен”.Нейната приятелка ми направи впечатление,сърцето говореше за нея но не разбирах какво.Началото на есента се усети и в кафето.Всички станахме изнервени,не можехме да се задържаме на положение. Тогава реших да разшифровам гласа на туптенето.Проблема беше голям .Той нашепваше две неща за две цветя :ЛЮБОВ и ПРИЯТЕЛСТВО.Може би този избор ме кара сега да тъжа.
Съвършенството в което се загледах за първи път в живота си знаех, че харесва друг.Може би и това накара разума да се обърка в гласа на сърцето(тази част от човека която аз се още не разбирам).Разума каза, че не е тя, а другата .Човека заради който морала сега ме наказва.Постарах се да спечеля сърцето на нейната приятелка и успях.Разума не разгадаваше моментите в които умирах от самота когато я нямаше защото когато едната отсъства отсъстваше и другата.Само в кратките моменти в които компанията ми беше моми4ето което ме разтърси самотата я нямаше.Какъв глупак !!!
На третия ден в който гаджето ми беше най-добрата и приятелка аз видях какво е написала Галето (момичето което в последствие стана моя блян).Тя не можа да тръгне с момчето което харесваше беше написала :”Реквием за една влюбена:””… Но ако не бях просто наблюдател,нямаше как да зная това. Онази вечер, в която часовника показваше 21:21 и двамата си пожелахме нещо,без дори да подозираме колко трудно е за изпълнение. И двамата таяхме илюзии, които не искахме да споделим,защото от тях прекалено много болеше. Искахме да сме наясно,без да сме объркани...
Пръстите ми са напоени с миризмата на тютюн...онази воня,която най-много от всичко
ненавиждах. Така както мразех отговорите на всичките ми въпроси,но дойде момента,когато наистина имах нужда от това...Успокояваха ме, даваха ми простор от мисли , по-лесно пренебрегвах всичко, което ме чакаше в близкото бъдеще.И сега съм спокойна...в 0:00 часа аз си пожелавам ти да си щастлив..и отново..не ме интересува дали ще си с мен или не- искам да си щастлив и да постигнеш онзи душевен мир,който винаги си търсил...””Накратко тя беше сама и имаше нужда някой да и подаде ръка.Тога почувствах каква е истината за слу4ващото се и реших да го поправя но е късно. Най-накрая разума послуша сърцето приклю4и с връзката която едва креташе и остана само с надеждата някои ден Галето да се вслуша в думите които никога няма да кажа заради бившата(колко грубо зву4и).Много от вас ще ме подкрепят,други ще се разтроя,трети ще се изсмеят но съм такъв не мога да мисля само за себе си.
Сега съм болен,сам обре4ен на самота,но може би това да заслужавам за постъпката си.
P.S. znam 4e edva li shte polu4a razbirane no se pak kakvo da pravq
Вървя по улиците и гледам как хората хванати през пръсти усмихнати вървят , щастливи.Прибирам се и си пускам балади.Сядам уморен от тежкия ден пред компа и се замислям.До вчера аз имах всичко:подреден живот,само успехи във всякакъв план и тай-подобни,а днес аз нямам нищо ,изгубил съм си самоличността .Седя и си мисля как направих може би грешката на живота си ,а може би не.Усазнавам как до вчера имах може би най-подходящия за мен човек и позволих да го изгубя или не.Всичко започна в кафето където е моя "ОФИС".Там разбира се се запознах и с нея .Тя беше сервитьорка там.Когато я видях сърцето ми секна.Пусна билярда и почнах да го играя с моя приятел.През цялото време не отделих очи от нея.По късно тя напусна и стана постоянен клиент.Деляхме една маса ,един "живот".С нея идваха и нейни приятелки.Станахме едно семейство.Осъзнах ,че тя е моя живот ,но си мълчах.Съдбата ни накара да се сблъскаме с много неприятности за едно лято.По-късно разбрах,харесва и едно момче от кафето , но си мълчах .Както е казал майстора:”Оптимист-олигофрен”.Нейната приятелка ми направи впечатление,сърцето говореше за нея но не разбирах какво.Началото на есента се усети и в кафето.Всички станахме изнервени,не можехме да се задържаме на положение. Тогава реших да разшифровам гласа на туптенето.Проблема беше голям .Той нашепваше две неща за две цветя :ЛЮБОВ и ПРИЯТЕЛСТВО.Може би този избор ме кара сега да тъжа.
Съвършенството в което се загледах за първи път в живота си знаех, че харесва друг.Може би и това накара разума да се обърка в гласа на сърцето(тази част от човека която аз се още не разбирам).Разума каза, че не е тя, а другата .Човека заради който морала сега ме наказва.Постарах се да спечеля сърцето на нейната приятелка и успях.Разума не разгадаваше моментите в които умирах от самота когато я нямаше защото когато едната отсъства отсъстваше и другата.Само в кратките моменти в които компанията ми беше моми4ето което ме разтърси самотата я нямаше.Какъв глупак !!!
На третия ден в който гаджето ми беше най-добрата и приятелка аз видях какво е написала Галето (момичето което в последствие стана моя блян).Тя не можа да тръгне с момчето което харесваше беше написала :”Реквием за една влюбена:””… Но ако не бях просто наблюдател,нямаше как да зная това. Онази вечер, в която часовника показваше 21:21 и двамата си пожелахме нещо,без дори да подозираме колко трудно е за изпълнение. И двамата таяхме илюзии, които не искахме да споделим,защото от тях прекалено много болеше. Искахме да сме наясно,без да сме объркани...
Пръстите ми са напоени с миризмата на тютюн...онази воня,която най-много от всичко
ненавиждах. Така както мразех отговорите на всичките ми въпроси,но дойде момента,когато наистина имах нужда от това...Успокояваха ме, даваха ми простор от мисли , по-лесно пренебрегвах всичко, което ме чакаше в близкото бъдеще.И сега съм спокойна...в 0:00 часа аз си пожелавам ти да си щастлив..и отново..не ме интересува дали ще си с мен или не- искам да си щастлив и да постигнеш онзи душевен мир,който винаги си търсил...””Накратко тя беше сама и имаше нужда някой да и подаде ръка.Тога почувствах каква е истината за слу4ващото се и реших да го поправя но е късно. Най-накрая разума послуша сърцето приклю4и с връзката която едва креташе и остана само с надеждата някои ден Галето да се вслуша в думите които никога няма да кажа заради бившата(колко грубо зву4и).Много от вас ще ме подкрепят,други ще се разтроя,трети ще се изсмеят но съм такъв не мога да мисля само за себе си.
Сега съм болен,сам обре4ен на самота,но може би това да заслужавам за постъпката си.
P.S. znam 4e edva li shte polu4a razbirane no se pak kakvo da pravq