santRi
12-07-2005, 14:37
За маските и хората
есе
Всеки ден се срещам с хора. Някои добри, други лоши, но обединени от едно и също нещо - това, което правят всяка сутрин щом станат от леглото, и свалят вечер, преди да легнат. Не, това не е миенето на зъби или сресването на косата, не са дрехите, нито грима. Това са маските.
Държиш ли около теб хората да са искрени, истински и честни? Който и да питам, всеки ми повтаря: "Да, естествено". Че кой би искал да го мамят и заблуждават? Но невинаги това, което виждаме у човека без маска, ни харесва. Не че съм самовлюбена, но не искам да крещя пред хора, да плача или да се смея на висок глас, предпочитам да показвам свои качества, с които се гордея. Затова слагам маска. Ето дори и сега пред вас съм с грим, с чисти дрехи, защото искам да бъда харесвана, желана, да се чувствам добре сред хората.
Нека да поговорим за характери и светове. Често съм чувала да казват, че децата от децата по-честни съдници няма. На тях им е чужд светът на възрастните. Не беше далеч времето, в което не подбирах реплики и изявявах гласно мнения - бях дете, бях истинска, без маска и излишен грим. Неслучайно всички обожават децата. Имам си една мечта, която ще преследвам и ще постигна в близките 10 - 15 години. Искам да стана детска учителка. Да уча децата да пишат, смятат, да рисуват и да правят цветя от хартия. Искам да им помогна да открият красивото в себе си и в околните и да слагат по-рядко маски пред обществото.
Пример за моето есе днес ще бъде Али Макбийл. Отново няма нищо случайно. Тя е типична героиня, която се опитва да отхвърли сериозната маска в живота си, поради това обществото я смята за чалната. Макар и да не я приемат за нормална, аз и завиждам по едно достойно за завист качество. Тя е в центъра на компания, чиито отношения са много силни и здрави, около нея е описан кръг от приятели с който никой от нас не може да се похвали. Това прави Али специална и моя любимка, защото всичките и приятели я познават без маска и я обичат такава.
Погледни навън. Ето пак е зима. Идват вятър, сняг, виелици и бури. Ще нахлупиш дебелата шапка и ще тръгнеш, смръщил вежди. И аз ще съм свела поглед надолу, но не защото съм мрачна. Ще разплитам гирлянди, ще окачвам звезди по прозорците, ще рисувам света в топлите цветове на празниците. Това е моето лице - маска на дете.
надявам се да ви хареса :)
есе
Всеки ден се срещам с хора. Някои добри, други лоши, но обединени от едно и също нещо - това, което правят всяка сутрин щом станат от леглото, и свалят вечер, преди да легнат. Не, това не е миенето на зъби или сресването на косата, не са дрехите, нито грима. Това са маските.
Държиш ли около теб хората да са искрени, истински и честни? Който и да питам, всеки ми повтаря: "Да, естествено". Че кой би искал да го мамят и заблуждават? Но невинаги това, което виждаме у човека без маска, ни харесва. Не че съм самовлюбена, но не искам да крещя пред хора, да плача или да се смея на висок глас, предпочитам да показвам свои качества, с които се гордея. Затова слагам маска. Ето дори и сега пред вас съм с грим, с чисти дрехи, защото искам да бъда харесвана, желана, да се чувствам добре сред хората.
Нека да поговорим за характери и светове. Често съм чувала да казват, че децата от децата по-честни съдници няма. На тях им е чужд светът на възрастните. Не беше далеч времето, в което не подбирах реплики и изявявах гласно мнения - бях дете, бях истинска, без маска и излишен грим. Неслучайно всички обожават децата. Имам си една мечта, която ще преследвам и ще постигна в близките 10 - 15 години. Искам да стана детска учителка. Да уча децата да пишат, смятат, да рисуват и да правят цветя от хартия. Искам да им помогна да открият красивото в себе си и в околните и да слагат по-рядко маски пред обществото.
Пример за моето есе днес ще бъде Али Макбийл. Отново няма нищо случайно. Тя е типична героиня, която се опитва да отхвърли сериозната маска в живота си, поради това обществото я смята за чалната. Макар и да не я приемат за нормална, аз и завиждам по едно достойно за завист качество. Тя е в центъра на компания, чиито отношения са много силни и здрави, около нея е описан кръг от приятели с който никой от нас не може да се похвали. Това прави Али специална и моя любимка, защото всичките и приятели я познават без маска и я обичат такава.
Погледни навън. Ето пак е зима. Идват вятър, сняг, виелици и бури. Ще нахлупиш дебелата шапка и ще тръгнеш, смръщил вежди. И аз ще съм свела поглед надолу, но не защото съм мрачна. Ще разплитам гирлянди, ще окачвам звезди по прозорците, ще рисувам света в топлите цветове на празниците. Това е моето лице - маска на дете.
надявам се да ви хареса :)