PDA

View Full Version : За маските и хората (есе)



santRi
12-07-2005, 15:37
За маските и хората
есе

Всеки ден се срещам с хора. Някои добри, други лоши, но обединени от едно и също нещо - това, което правят всяка сутрин щом станат от леглото, и свалят вечер, преди да легнат. Не, това не е миенето на зъби или сресването на косата, не са дрехите, нито грима. Това са маските.
Държиш ли около теб хората да са искрени, истински и честни? Който и да питам, всеки ми повтаря: "Да, естествено". Че кой би искал да го мамят и заблуждават? Но невинаги това, което виждаме у човека без маска, ни харесва. Не че съм самовлюбена, но не искам да крещя пред хора, да плача или да се смея на висок глас, предпочитам да показвам свои качества, с които се гордея. Затова слагам маска. Ето дори и сега пред вас съм с грим, с чисти дрехи, защото искам да бъда харесвана, желана, да се чувствам добре сред хората.
Нека да поговорим за характери и светове. Често съм чувала да казват, че децата от децата по-честни съдници няма. На тях им е чужд светът на възрастните. Не беше далеч времето, в което не подбирах реплики и изявявах гласно мнения - бях дете, бях истинска, без маска и излишен грим. Неслучайно всички обожават децата. Имам си една мечта, която ще преследвам и ще постигна в близките 10 - 15 години. Искам да стана детска учителка. Да уча децата да пишат, смятат, да рисуват и да правят цветя от хартия. Искам да им помогна да открият красивото в себе си и в околните и да слагат по-рядко маски пред обществото.
Пример за моето есе днес ще бъде Али Макбийл. Отново няма нищо случайно. Тя е типична героиня, която се опитва да отхвърли сериозната маска в живота си, поради това обществото я смята за чалната. Макар и да не я приемат за нормална, аз и завиждам по едно достойно за завист качество. Тя е в центъра на компания, чиито отношения са много силни и здрави, около нея е описан кръг от приятели с който никой от нас не може да се похвали. Това прави Али специална и моя любимка, защото всичките и приятели я познават без маска и я обичат такава.
Погледни навън. Ето пак е зима. Идват вятър, сняг, виелици и бури. Ще нахлупиш дебелата шапка и ще тръгнеш, смръщил вежди. И аз ще съм свела поглед надолу, но не защото съм мрачна. Ще разплитам гирлянди, ще окачвам звезди по прозорците, ще рисувам света в топлите цветове на празниците. Това е моето лице - маска на дете.


надявам се да ви хареса :)

marusha
12-07-2005, 16:00
bravo...mnogo e dobro,oba4e e mnogo kratko,moje bi ako go dorazviesh...ina4e e mnogo iako,oshte vednuj bravo :P

blizalka
12-07-2005, 16:10
Това ,ако трябва да го оценявам му давам 3 или 4.Не всеки знае коя е Али Макбийл пък и определението "чалната" не е на литературен език.Примера с нея не ми се вижда много удачен..и веднага след това,почваш да пишеш за зимата - и тук не виждам какъв е смисъла.Общо взето "есето" ти е пълна каша,като се почне от детската учителка и свободните ти разсъждения на какво искаш да учиш децата и се стигне до Али Макбйл и зимните виелици.Не съм сигурна,че това може да се нарече есе,защото си съкратила страшно много от изложението и заключението.Слаба работа,все пак продължавай в този дух...

marusha
12-07-2005, 16:15
az sushto mislia 4e e kratko i nepulno i za tova i kazah da go razvie...no tova e ESE po diavolite,v nego mojesh da napishesh vsi4ko...v kraina smetka tova sa si tvoite misli...kfo kato 4alnata ne e na literaturen ezik,goliama rabota,pak kazvam tova e ese...i na men mi haresva

blizalka
12-07-2005, 16:20
az sushto mislia 4e e kratko i nepulno i za tova i kazah da go razvie...no tova e ESE po diavolite,v nego mojesh da napishesh vsi4ko...v kraina smetka tova sa si tvoite misli...kfo kato 4alnata ne e na literaturen ezik,goliama rabota,pak kazvam tova e ese...i na men mi haresva
Щом ти харесва - хубаво!Но добре знаеш,че ако предадеш нещо такова колко ще ти пишат.На мен ми хареса само края .."Това е моето лице - маска на дете",но има какво още да се желае.

santRi
12-07-2005, 16:44
трябваше да се вместя в 250 думи. Даже стана по-дълго :)

sherry
12-07-2005, 20:21
Това ,ако трябва да го оценявам му давам 3 или 4.Не всеки знае коя е Али Макбийл пък и определението "чалната" не е на литературен език.Примера с нея не ми се вижда много удачен..и веднага след това,почваш да пишеш за зимата - и тук не виждам какъв е смисъла.Общо взето "есето" ти е пълна каша,като се почне от детската учителка и свободните ти разсъждения на какво искаш да учиш децата и се стигне до Али Макбйл и зимните виелици.Не съм сигурна,че това може да се нарече есе,защото си съкратила страшно много от изложението и заключението.Слаба работа,все пак продължавай в този дух...saglasna sam,4e ima kakvo o6te da se jelae,no ina4e e dobro eseto :)
Zimata...za6to pak da ne e na mqstoto si?Moje 4rez tozi sezon da opisva studeninata v horata,moje da opisva svitostta im...nali prez zimata se kriem zad mnojestvo drehi...moje bi tova e metafora za dne6niq svqt,v koito vseki igrae svoqta rolq,a maskite sa se prevarnali ne prosto v na6 rekvizit,a v 4ast ot nas samite.

DjyDjaNKa
12-07-2005, 21:46
На мен лично никак не ми хареса . ЕЦЕ-то изразява собствени мисли - вярно ,но също така всяко есе трябва да има увод , теза и доказателствена част , в която да защитиш своите мисли . Според мен просто не може да се нарече Есе ... Иначе темата е хубава и аз бих написала следното (което може би също не е есе , ама много си го харесвам) :)

Какво става,когато нямаш думи в себе си, а искаш да крещиш на целият свят, каквостава вътре в теб?
Започваш
да ровиш. Първо отиваш до шкафа с маските, започваш да тършуваш като
крадец. Маските винаги знаят какво да кажат. В тях е надеждата ти.
Опипваш, гледаш, но уви, точно тази,която искаш в този момент, точно
сега, си я изгубил някъде по пътя. Връщаш се назад, проверяваш в
хладилника, да не би да си я сложил там, за да не мине годността й,
защото си знаел, че ще ти трябва. И там я няма. Проверяваш в гардероба,
на шкафа за обувките, дори и да е окаляна,пак ще ти свърши работа, по
дяволите! Но и там не намираш нищо. Влизаш в банята, тоалетната, в
мазето.(Господи, толкова ли ревниво я пазиш?! ) Отново няма резултат.
Сядаш и започваш да говориш на себе си със сълзи. Знаеш,че никой няма
да те чуе(кой знае техният език?!), нито ще те види(никой не обича
ревящите хора). След време очите ти са станали на яйца, а гърлото ти е
пресъхнало. Опитваш се да стигнеш до чешмата, за чаша вода, но някой
позвънява нетърпеливо на вратата и ти с недоволство отиваш да отвориш.
Нямаш глас, а само поглеждаш с неприязън. На прага стои висок мъж в
униформа и започва да ти обяснява някакви неща. Искаш да му отговориш,
но гласът ти го няма. Трябва ти маска, по дяволите! Правиш му жест с
ръка , да изчака и се затичваш до шкафа. Вадиш набързо една маска,
слагаш я и се връщаш при него. С вежлив и леко уплашен глас го поканваш
в гостната. Той влиза, без да се събува, и започва да ти обяснява как
снощи си направил произшествие и си убил някаква жена. Изпадаш в ужас,
защото не помниш такава случка. Отивате в районното и той ти показва
трупа. Ужасът на лицето ти, уплашва служителят на полицията. Но ти
отново нямаш думи. Нямаш глас. Спрял си времето, защото пред очите ти е
окървавената маска. Махаш я. А отдолу виждаш себе си.
А всъщност кой си тогава...щом вече си мъртъв.

santRi
12-08-2005, 17:24
историика... зловеща историика... все пак това със смъртта е добър пример