View Full Version : Депресията - Как се справяте с нея!
Outstanding
12-11-2005, 21:36
Значи интересно ми е да чуя мненията на други хора, защото аз лично имам депресия и ме интересува дали и други са в това състояние и как е справят със ситуацията.От колко време сте така(щото аз съм от доста и мисля че мога да бъда полезен),пиете ли някакви лекарства и често ли се чувствате депресирани.Това е горе-долу!Който иска да пише :wink:
IdontGiveaFuck
12-11-2005, 22:28
Ми изкарвам си го на първия срещнат и ми олеква 8)
Супер бързо излизам от сякви депресии. 8)
Opitvam se da mislq za ne6to polojitelno,koeto 6te mi se slu4i,opitvam se da bada smela i da ne mislq za tova.Da si re6a problemite,koito sa me doveli do depresiq i ako tova e nevazmojni,da ne im pozvolqvam da mi pre4at tolkova...Tova za izkarvaneto na qda na drugigo e sa6to raztovarva6to,no ne e prepora4itelno :wink:
Master_88
12-12-2005, 07:54
Доброто в случая е че по принцип за няколко дни излизам от такова състояние. Лошото е че тези няколко дни са супер неприятни направо отвратителни
Надувам си музиката,която задължително е house,techno,trance или club, хващам четката и започвам да рисувам.В моята стая цялата едната стена ми е изрисувана в една огромна картина + на съседната стена някакви лафчета и умнотии съм си надраскала :wink: При мене има ефект и лесно се отървавам от всякаква негативна енергия :P
miloto_girl_4e
12-12-2005, 11:16
мен от един месец ме гони депресията :roll:
на моменти съм добре,ама има и моменти,когато много се сдухвам и то понякога без видима причина :?
как се справям.. еми не правя нищо специално,до сега само 2 пъти съм пила успокоителни(Валериан),ама те са на билкова основа и не са вредни :roll:
Outstanding
12-12-2005, 11:53
Не се притеснявай аз се лекувам от година и половина и още не съм се оправил ,така че...Най-доброто за мен е да съм ангажиран постоянно с нещо иначе веднага се сдухвам.
знам какво е да си затворен в това малко, тясно, тъмно, студено, самотно, страшно място наречено личен ад ... без да знаеш кога, как и защо си се озовал там, без да знаеш как да се измъкнеш, без да можеш да се пребориш със себе си
мястото където светът е тъжен, безсмислен и безнадежден, мястото, където всичко изглежда прекалено трудно, прекалено сложно, прекалено много, мястото, където има радост, красота и спокойствие, но можеш да ги усетиш само с разума си ... чувствата ти са парализирани, сърцето ти е сковано, душата ти е отровена
не можеш да докоснеш нищо, и нищо не може да те докосне ... сякаш между теб и света има невидима бариера
има бариера и вътре в теб самия ... от едната страна си истинския ти, а от другата си ти, чийто атоми са пропити от чернилка
всеки ден умираш по малко ... всеки ден ставаш малко по-отдалечен от всичко и от самия себе си ... всеки ден чернилката те трови и те парализира малко повече
искаш да бъдеш спасен ... но никой не може да те спаси от ада в който сам си се затворил
никой не те разбира, никой не те усеща, никой не те докосва и си абсолютно сам във времето и пространството, затворен в себе си, пленник на тялото и съзнанието си
знаеш, че ключът към спасението е в теб ... но колкото и да се опитваш, не можеш да го достигнеш ...а той е толкова близо ... държиш го в ръката си, но тя е парализирана от болка и мъка и не помръдва
страхуваш се да не се предадеш ... искаш да се бориш, но усещаш че всеки ден ставаш по-слаб ... вярата, надеждата и любовта се стопяват, чернилката ги разяжда и светлината им угасва
чувстваш единствено една огромна тежест вътре в теб ... сякаш самото ти тяло ти тежи ... съзнанието ти е като олово ... нещо те разяжда ... и това нещо идва от теб самия ... съществуването е бреме ... саморазрушаваш се малко по малко
знаеш, че слънцето е там, но не чувстваш топлината му и не виждаш светлината му
толкова ме боли когато пиша това
Outstanding
12-13-2005, 14:56
уау! доста добре описано,но същевремменно се и натъжавам за този, който го е написал защото наистина не пожелавам на никой това...Дри и на най-големите си врагове.
доста хора не разбират разликата между "сдухване" и депресия ... и съответно си мислят, че лекарството за депресията е същото, като лекарстово за "сдухване" - излизане с приятели, малко забавления, положителни емоции, и всичко е точно ... но за жалост нещата не стоят по този начин
депресията е отчасти химически дисбаланс в мозъка и отчасти резултат от негативни мисловни и емоционални модели
а решението ... за всеки е индивидуално, защото хората са различни
медикаменти, психотерапия, хранителни добавки, хомеопатия, бахова терапия, спорт, хобита, отвличане на вниманието, постояно да бъдеш зает с нещо, макар и насила ... има много възможности, които действат различно на всеки
трудно е, когато дори ставането от леглото сутрин е непосилна задача ...
но най-важно винаги е това което сам правиш за себе си
помощтта не идва от вън ... някой може да ти каже какво да направиш, но никой не може да го направи вместо теб
постоянна борба
борба с негативните мисли и емоции, борба да запазиш любовта, вярата и надеждата си ... да откриеш доброто и красивото и да се хванеш за него
борба да намериш смисъл, стабилност, опора, хармония, душевен мир, там, където има единствено вакуум
борба да продължаваш да искаш да живееш
outstanding, каква е твоята история ...
Buono_Il_Brutto_IlCattivo
12-13-2005, 21:24
В Дивия Запад няма време за депресии. Или убиваш мексиканците или те убиват!
Може би тук ще намериш нещо,което да ти помогне-
www.esotherica.freecom-int.com(опитай с'yahoo'search)
Пожелавам ти успех.
Пребий някого и ще ти мине ;)
Моята история е, в последствие на голямо притеснение стигнах до депресия преди година и половина.Никога няма да забравя първите два месеца-беше отвратително.Имах чувството че главата ми ще експлоадира,мислех че ще полудея и целия ми ден минаваше отвратително в търсене на малко спокойствие.
За един месец отслабнах 10кг.Постоянно имах пристъпи на паника дори и за малки неща,които са глупави.Както и да е сега съм по-добре,но когато се притесня дори и малко пак се чувствам зле и мразя да оставам сам.
След първите три седмици отидох на психиатър.Той ми каза че това се е получило ,защото съм много чувствителен и рано или късно е щяло да се случи.Ходил съм доста пъти да разговаряме ,но сега знам че мога да си помогна само аз.Но и пия лекарства от тогава.Пия Cipralex 10mg. всеки ден по 1 хапче.Стигал съм до две хапчета на ден.Имах чувството че не ми помагат ,но знам че не е така.С помощта на тези хапчета се освобождава някакво вещество от мозъка което те кара да се чувстваш добре.(не ме разбирайте погрешно това не е като наркотик,изобщо не се усеща никакъв ефект)
През това време разбрах, че се чувствам зле когато има промени около мен за това се стремя да ги ограничавам.Също така колкото и странно да ви се струва намразих празниците - не знам и аз защо...
Еми това е горе-долу някой ако се интересува от нещо конкретно да пита.
Outstanding
12-14-2005, 12:20
Последното съобщение е от мен ама забравих да влезна.Да се знае.
naj dobre se sprawqm s depresiata, kogato sum s priateli, a ostana li sam nastupva MRAK i se depresiram neimoverno, `uwstwoto e ujasno, korema ti se sviva na topka i ne moje6 da go spre6
Последното съобщение е от мен ама забравих да влезна.Да се знае.
vij si lichnite suobshteniq