PDA

View Full Version : Chichovci



mim4eto_88
12-22-2005, 20:09
Zdraveite,nqkoi sluchaino moje li mi dade nqkaf analiz na "chichovci" ot IVan Vazov?

Qgodka_
12-22-2005, 20:16
Кои са днешните “чичовци” ?

В повестта "Чичовци" Ив. Вазов представя духовните стойности на българския дух от 60-те години на 19 век. Пътува мислено из позабравеното наивистично минало на предишното поколение (повестта е писана 80-те години), на близки и родни чичовци. Те не са герои в онзи жертвено- патриотичен план, в който възрожденската литература интерпретира темата за българския патриотизъм. Чрез пародия авторът представя нашенци, затворени в ограниченото пространство на родния бит, в който желанието да оцелеят доминира над родолюбието, едни дребнави и егоистични, други - елементарни в мисленето. Двойствеността в помислите и поведението им е тяхна същностна черта. Чичовците са трагикомичното, пародийното лице на българския нрав и характер в предосвобожденс ката действителност. Но чичовщината не остава само художествен факт за едно отминало време. За съжаление всяка епоха ражда чичовци - наследници на Иванчо Йотата, Иван Селямсъза, Варлаам Копринарката! Може би се наричат Ганьо Балкански или инж. Ганев, но ги има. Има ги и днес.
За днешните чичовци оцеляването е рефлекс на ниската им природа. За тях най-важно е да осигуряват собственото си благополучие. Често те декларират високи мотиви, напълно противоречащи на реалното им поведение. Тези черти са присъщи за хора от всички етажи на обществената йерархия. Чичовците са с ограничен национален хоризонт на мислене. Времето и епохата остават извън битово затвореното им човешко съзнание. Всеки от тях се представя за това, което не е, представя се за нещо значимо. Но те са далечни и чужди на действителностт а извън бита на малкия си подбалкански градец.
Моментното оживление на чичовския дух е инстинктивна реакция не толкова за изява, колкото оцеляване на човешките им нрави, представи и изградени навици в познатите им ограничени рамки на бита.
Те спорят, не зачитат мнението на другите, карат се в Джаковото кафене, на уеднаквяват реакциите си при появата на онбашията. Надделява рефлексът им за оцеляване.
Съвременните чичовци, макар че живеят във време на преходи, не преживяват драми на духа! Промяната е извън обсега на тяхното полезрение. Те си остават затворени в кафеза на миналото. Биха приели нещо ново, но ако то се случи без тяхно участие. Нашите чичовци обичат да критикуват, да поставят всичко на съмнение. За тях най-важно е оцеляването, запазването на рахатлъка, опазването на стереотипа на поведение. Чувстват се комфортно с ограниченото си и елементарно мислене. Българският им дух е жив, доколкото спазват традициите. И те като Вазовите чичовци са далеч от идеалите и стремежите на своята епоха.
Двойствеността е особеност на героите, която се проявява не само в отношението им към свободата, но тя е част от поведението им в бита, ограничен елемент на житейските им прояви. Хаджи Смион - хамелеонът е въплъщение на двойствеността в нейната най-колоритна форма на проявление.
Двойствеността е част от общия дух на чичовците. Тя е общото, свързващото между тях "Не се бойте, братя, кураж! - каза господин Фратю, като се озърташе плахо".
"За бога, братя, не купувайте" - изрече един съвременен български политик като решение на драстични социални проблеми, вместо да генерира идеи за тяхното решение.
Двойствеността у старите чичовци е белег и на сегашните политици. Понякога са управляващи, домогват се до високи постове, за да се възползват от облагите на властта. Медийните им изяви ги представят като изключително загрижени за просперитета на нацията и благото на народа. Всъщност не нехаят, по-добре да са послушковци, който не създават проблеми и безпрепятствено пълзят по стълбицата нагоре, наподобявайки охлюва от добре познатата басня на Ст. Михайловски. Всъщност те потъват, но не усещат калта в душите си. Възторгват се от собствената си низост и не забелязват всенародното неодобрение. Дребнавите им политически ежби са прах в очите на хората. Срутените нравствени ценности, угасналата икономика не са грижа на днешните политикани. По-лоши са от Вазовите чичовци. Докато те се боричкат, спорят в Джаковото кафене, въвличат се в дребнави битови сплетни в пределите на своето градче, то днешните чичовци се подвизават на националната сцена.
Най-важното за днешния чичо е да постеле пътеката към НАТО и Европейския съюз с килими, без да вижда, че това е черга дрипава и окърпена, че в държавата много хора бедстват, че се затварят училища, че младите умове напускат страната си. Лицемерната и двулична българска политическа мисъл мълчи по тези въпроси, ограничени са нейните хоризонти.
Чичовщината е негативна страна в характера на българина. Тя ще бъде изкоренена само ако високо нравствените черти надделеят у всеки един.





Незабравими образи от „галерията" във Вазовата повест „Чичовци"


П
овестта „Чичовци" заема особено място в белетристичното творчество на Иван Вазов. Тя е носталгично завръщане към българското минало; особен, снизходителен и добронамерен поглед към бита и нравите на народа ни по време на турското робство; тя е кривото огледало, в което се пречупват високите стойности на епохата и получават своеобразна изява в действията на героите. Когато повестта излиза през 1885 г„ първоначално в пет последователни броя на -.Зора", подзаглавието и гласи: „Картинка от типове и нрави български в турско време." По-късно многозначително то обозначение ..картинка" е заменено с по- авторитетното и конкретизиращо - „галерия". Галерия, в която всеки образ е колоритен, ярък, неповторим, различен и същевременно - много тъждествен с останалите. Двойствеността на героите е зададена още в заглавието „Чичовци", което насочва, от една страна, към архаичното, затвореното и консервативното , а от друга - към родово-пат- риарчалното и роднинското. Героите притежават характерни черти на социално- психологическат а категория (чичовци), представляваща вариант на националното в конкретно историческия момент. Този вариант определя нравите на съответната епоха Робството не е пряко изразено, а е внушено чрез страха като основен мотив в поведението на героите „Чичовците" не са просто социално явление, те са феномен, който може да бъде обяснен чрез едно от авторовите отстъпления в романа „Под игото" „Поробените народи имат своя философии, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с куршум в черепа си или с «лупа на едно въже. Един народ, поробен, макар и безизходно, никога не се самоубива: той яде, пие и прави деца. Той се весели..." Робството ражда велики идеи, провокира към борба и саможертва, от една страна, а от друга - засилва стремежа към родово съхранение и повишава земната чувствителност на нацията. Тази вътрешна психологическа раздвоечост на народа е определяща за разбирането на феномена „чичовци".
В затворения свят на малкото подбалканско градче - типичен предосвобожденс ки пейзаж от хора и взаимоотношения , времето е спряло, героите са ло-тънали в безвремието на робството. „За тях миналото и бъдещето са повод за велики дела - настоящето е надежда за оцеляване". В тази атмосфера действат, говорят и се изявяват Базовите чичовци. В основата на повестта е „разпрата" между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът за един чапчук -разпра, завещана им от техните бащи, в която се включват всички съграждани
В първа глава ..Общество" Вазов въвежда много от своите герои, но двамата основни противници отсъстват. Те са разкрити чрез мнението и оценките на другите герои: „И Таримимът, и Се-ам-

съзът са учат и почтеНи, но няиат свгяй&ита, а из согяасието, ката нима него* испчко припада" [дядо Нистор), „ Тарияьомът... нима На се сдоври със СйЯЯ-мсъза. там го аз какво е куче" (Иван Чушков); „ Та и Се.чн.чсьзьт стока л« с?— Проклет в черната..." (Иван Капзамапинът).
Барпаам Копринарката и Иван Селчмсъзът са избрани за епитропи и според дядо Нистор това е добър избор, но Иван Бухалът не се поколебава да изрече противоположнот о мнение: ЛВастоятелв1 Магарета!", защото вижда безсмислието на техния спор. И Хаджи Симон смята, че правилно е дал своя глас за Варлаам Копринарката и Иван Селя-мсъзът, защото те са „достойни" хора, но изпада в противоречие с Иванчо Йотата, който е категоричен: „Достойни хпра! Не могат имяпо си да яцтшат по граматиката ч прочая."
Едва след тези противоречиви мнения на двамата герои Вазов въвежда и самите тях. В следващите две глави авторът разказва за тяхната външност, облекло, семейно положение, навици В пряката авторова характеристика на героите важно място заема портретното описание, чрез което те оз индивидуализира ни до най-малкия детайл. Варлаам е 49-годишен и два месеца, с лице „дъ-лго, мършаво и веяанояостно като па се. Ичан Копрч-варя" Цилиндричният ален фес и широко дънести-те потури му придават „миша красен вао". фесът, останал от първия период на царуването на султан Меджид и устоял на всички посегателства на модата, свидетелства за консерватизма на своя собственик.
Варлаам е смирен и целомъдрен човек, гайтан-джия, за което говорпт вечно изцапаните му ръце. Прякорът му, Тарильом, е несериозен и означава название на гръцко хоро. Варлаам не е „никак развратен чмас41, говее в сряда и петък, носи шарени чорапи, плетени от булката, рано си ляга и става, заради което Иван Бухалът казва, че „Иарднач н-черя е просяците, .чига с кокошките и етана с петни-* те"; не пие вино и не пуши тютюн, левичар е, „* хоАи редовно^ е кафене - рядко, на етиньтщс -
. Героят нежно обича жена си и говори за
нея „страстно- чувствително". Пред приятеля си Хаджи Симон той я нарича „сладостно" - „фалими-лия". Варлаам има и определени познания, разбира „едно-що" от учение, защото някога се е „готвил за дякон1" в Гложенския манастир. Този биографичен факт пародийно кореспондира с библейския мотив за апостолството.
При описанието на Варлаам Колринарката Вазов не прикрива своята ирония и изгражда карика-турен, гротесков образ, който е типичен представител на еснафското общество на провинциалните „чичовци". С усета на психолог писателят е успял да открои онези ярки детайли, които правят образа различен и неповторим.
Образът на Варлаам Копринарката канрастпра с образа на неговия противник- Иван Селямсъзът. Селямсъзът е шайсетгодишеч, „лкок, барптст, великан, почти Гочиат". Носи огромна рунтава шапка, дълъг шаячен кожух, червен осемчайсетлакте -н пояс, черни потури с късо дъно и вечно разкопчани крачоли - „остаряла мода, на която топ още дърмгеше т външни шише на еряиянддяа са." Вън-
шният му вид излъчва здраве, енергия и сила, които обясняват защо Селямсъзът сам копае лозето и работи гюла си. Пълното му червен да лес го лице, побелелите рунтави вежди и мустаци са отличителни белези ча НЕГОВИЯ портрет Те подчертават силата му и са повод той да се гордее с тях пред младите булки.
Селямсъзът нарича подидаскал Мироновски „дзкапсъз", защото е само „кожа и кокали" и затова го съветва да яде чеснов лук, да пие киселер-ско вино и да се отбива на неговото лозе, където винаги има една мотика и за даскала, философия-га на Селчмсъзът поражда усмивка, но тя не е лишена от здрав смисъл, защото за оългарина трудът винаги е бил източник на физическа и духовна 'Сипа. Вазов е доловил това разбиране и го е лре-дал като същностна народностна черта.
Портретното описание на Барлаам Копринарка-та и Иван Селямсъзът контрастна изтъква индивидуалното у героите - черти от лицето, облеклото и осанката до описание на темперамента и занаята. Двамата се отличават съществено и по своите семейства. Селямсъзът има многобройна челяд (в духа ча патриархалните традиции), а Барлаам е без-детен. Селямсъзът е „твърде добър баща в къщата сц" и всяка вечер обича да бие чай-гласовитите си деца, за да дразни бащинското самолюбие на Ко-причарката, който от дванайсет години брак няма „освен едно чедо, и то още на нът'/ Къщата на Вар-лаам е „всякога глуха" и тмшината се нарушава само от котката, докато домът ча Селямсъзът се оглася от викове, песни и веселие.
Речта на двамата герои,както и ча останалите от „галерията", е интересна, строго индивидуална и емблематична. Речта на Варлаам е изпълнена с черковнославянс ка лексика, но най-характерно за чего е да се изразява с притчи и „издълбоко1'. Много често казаното звучи надуто, превзето и неразбрано и предизвиква смях и снизхождение: „Ако не е доорч, то си с т цею, >ш ти с речени да се рече " Или „Горещото гора, студеното студи, а парен каша духа". Особено интересни, с претенция за мъдрост и възвишеност, са разговорите на Варлаам Копри-I«арката със съседа му Коно Крилатият: „Виж, тона месечината. Вярлаам*л ще да ? нещо гчлямо— дилие Живо нещо?...", а отговорът на Варлаам е дълбоко-мислеч и същевременно комичен: „Може да е жи-60+може да е мъртво, всичко е умишлени?,.. Чудесата господни са чудесни!" Размишлявайки върху вечните философски въпроси ча битието, Варлаам Копринарката се стреми да разкрие познанията си, но в действителност разкрива своята ограниченост и невъзможчост да обясни каквото и да е природно или житейско явление.
Речта на Селямсъзъг е простонародна, изпълнена с турцизми и това е естествено за робското време. Противно на своя прякор („селямсъз" ча тур-

ски език означава човек, непоздравяващ никого), той е общителен, приказлив, „подробен до умори-телност", човек, който в детайли може да обясни и родословието си, и произхода на кутийката за ем-фие. Той поздравява всички освен Копринарката, здрависва се с мапо и голямо, Иронизирайки действията на героя, Вазов снизходително възкликва: „Уви, нима правда..." И като доказателство прибавя факта.че четиричайсетото дете ча Иван Селямсъзът е наречено Мойсейчо, резултат от стремежа ча героя да разшири своя кръгозор, а и защото всички други имеча от рода вече са „завзети".
Ивач Селямсъзът е еднакво интересен и забавен, както в отношенията си към „чичовците", така и към домашното обкръжение. Поведението му е израз на неговото жизнелюбие, присъщо на пред- освобожденския българин. Дори лъжите са част от тази енергичност и пълнота на образа.
След началните глави на повестта Иван Вазов изоставя двамата противници, за да запознае читателите с остачалите персонажи на „галерията" чичовци. Едпа в главата „Двете батареи" се връща отново към Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът и към тяхната свада. Тя избухва с ноаа сила заради боядисаната в черчо котка на Варлаам, която нанася доста „щети" в дома му, а това води до окачване на гръбнака от шарана на портата ча Селямсъзът. В битката активно участват съпругите на двамата герои. Чрез воечча терминология авторът иронично сравнява Варпаам и Селямсъзът с генерали. Използвайки градацията. Вазов разкрива душевното им състояние. Селямсъзът е „гологлав, изпотен, ралядоеаи, морач - чернен и с чугна-ци, наострени кръвожадно", а Варлаам изглежда „И.чед, ярлганнед тпгщн..." В контекста на техния спор звучат и цветистите думи на жените им: ,,.3*^-нясала сланино , „I'иди ялова кукувици'.". Избухналата кавга, „най-ужасната кавга на света", не могат да умиротворят дори Хаджи Симон и Иванчо Йотата. Ло своему честолюбив и горд, Селямсъзът не маже да се примири с подигравката (окачения рибеч гръбнак) и обижда Варлаам с образни думи И изрази: „уигуриниманиет ир1Кима.ирс", „.хъркагпан прок.гети", „същински циицарин, а не хриипиенин". Селямсьзът е човек с обществено положение, с „жена и фамалия и е четиринатет деци", плаща пде-мепи-тнтин и деветдесет и един грош данък, долни нари, на иарщинати" И СМЯТЗ, че ДОСТОЙНСТВОТО Му е
накърнено на стари години, което може да бъде измито само с кръв. А за Варлаам помирението със съседа е равнодчачно на „целование с Юда". ОЬидата, която му начася Селямсъзът, потапяйки котката му в черна боя, за Варлаам е „коряблеськ- рушеше" ча целия му дом, а самият съсед е
„емерпюупиец" и „хърсъщн".
Двамата герои имат твърде ограничен мироглед, който им пречи да напуснат поне за миг света на „чичовците". За разлика ат своите съграждани те не могат да погледнат различния свят, този на големите идеи, защото техните дребни проблеми изпълват малкия им кръгозор, а отвъд него е истинският бурен живот, където прекрачват със страх останалите „чичовци" Затова не е случайно, че Варлаам и Селямсъзът не присъстват ча две изключителни събития - знаменития спор между волтерианци и елинисти в Джазовото кафене и разнод-ката извън града, в околностите на манастира. Тава е съвсем естествено, защото за двамата герои няма по-важно нещо от капчука и свадата за него Малки хора, които не могат да излязат извън дребнавите разпри, извън манталитета и света на ,гчи-човскокЛ Въпреки че до повечето от Вазовите „чичовци" откъслечно достигат искрици от актуалните проблеми на българското общество и на времето, Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът остават недокоснати от патриотичните вълнения на Мичо Бейзадето, г-н фратю, Хаджи Симон и Ива-нчо Йотата, които са твърде мимолетни при появата на онбашията. Двамата герои са невежи, ограничени, затворени в СВРЯ еснафски свят и това довежда до комична ситуация: те са изправени пред бея и градските първенци да отговарят за „прекламацията" с образа на Тотю войвода (глава „Кьош-кът"). Комичността произтича от недоразумението , породено от неграмотността на двамата герои, които че могат да прочетат какво пише в „докрлмя-та": „Ссдямсь}, настоятел училищни, за миогаи Я$*
тя/", а на другата страна - ъТарюьатж, вааваи-пгел училищен, дог да го просиш!". Познавайки манталитета на своите герои, проявявайки усет на добър психолог, Вазов предава техните силни душев-

ни преживявания пестеливо, но точно и изразително. Варлаам стои пред бея като „вкаменен'1, гледа е носа му и пот се лее от челото му. Сега той иа-глежда жалък и смешен. Знаменитата „проклама-ция" е дело на Иванчо Йотата и на неговия бакад-ски слуга. Развръзката на това недоразумение е една нощ в затвора за Селямсъзът и поръчителство от Варлаам за вярност към царството.
В епилога на повестта, както и в нейното начало, Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът отсъстват. Думите на Иванчо Йотата: „Епитропи, срам за българския народ!", изразяват общественото мнение за двамата. Така чрез негативната оценка в началото и в края на повестта се създава идейно- емоционална рамка (около останалите събития И герои), която пази недокоснат и безметежен света на Базовите „чичовци", които лрзвят плахи опити да излязат от този свят, но се чувстват уютно и сигурно единствено в своя еснафски живот,
Вазов изгражда гротескните и кари катурни образи на „чичовците", но добронамерено и снизходително се отнася към тях, защото те са част от отиващото си патриархално мичзлп. изпълнено с консерватизъм, но и с ценности, които българският народ почита.

sherry
01-15-2006, 13:59
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=78
:wink: