Кога пораснах?!?

[gia_bs]

Ето ме сега в този късен час стоя пред компютъра както почти всяка вечер, но днес странни мисли се въртят из главата ми... чувствам се така..друга...пораснала... а не усетих кога мина времето...Ето след няколко дена ставам пълнолетна а се чувствам на 14... не мога да приема че живота ми и решенията ми зависят вече само от мен... Толкова е объркващо искам да изкрещя "Чакайте аз не съм готова да пораствам, изчакайте ме докато се настроя"... А сякаш беше вчера когато играех с кукли... А вие, кога разбрахте че вече не сте онези деца? А готови ли сте за живота... защото аз определено не съм...

P.S Извинявайте ако темата не е за тука или някога е пускана подобна!

Ne ni ebe! Katu si porasnala 6o ne premesti6 vnimanieto si v/u vajnite ne6ta ot jivota i ne prestane6 da si gubi6 vremeto v adski tupi forumi kato toq!


Moderated by miloto
т.9 от Правилника :!:
Може да пишеш по темата,а не да критикуваш момичето така грозно :!:

[strawberry1988]

Tova e-4ovek i dobre da jivee osuznava,4e e porasnal i se sbluskva s problemite ot jivota

[Iliqn4eto]

Ох,де да беше само ти тази която си пораснала...
Аз скоро навърших 19г и почнах 20 ,а немога да го приема,а и не искам,12 клас съм и просто нз как ще ми се промени живота след бала,завършването..блазе на тези ,които им е осигурен(донякъде) но при мен добрето е ,че съм запазила детското в себе си ,въпреки всички Неволи и проблеми .. а и на външност никак не изглеждам 19 ,виж 13-14 г по става;)това е добре.. Днес точно на тази тема си говорех с моята приятелка,кога толкова бързо времето отмина,хората на моите години семейства имат и бебета,а аз сама немога се гледам..а за това че всичко ти сама решаваш никак не е вярно ,сам взимаш решения,когато живееш самостоятелно и имаш свои доходи ..замисли се 13-14,та защо не и 15 годишните сами взимат решение...но просто живота се променя и става по груб,трябва сме готови ..всеки иска си остане Дете :wink:

[rosskata]

:? Koлко познати мисли...
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15 :oops: И мисленето ми не се е променило особено... :?

[gia_bs]

:? Koлко познати мисли...
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15 :oops: И мисленето ми не се е променило особено... :?

Да именно..това имах предвид...гледма се в огледалото, вече съм по-различна...ето и утре ставам на 18..а не съм готова...то не че е голямата работа..но именно отговорностите ме плашат..Преди беше лесно едно "Извинявай" и всичко е ок... ох.. И все пак времето тече...и аз нищо не мо га да направя..

P.S. Искрено благодаря на хората които наистина разбраха какво се опитвам да кажа!

[HopeLesss]

Понякога и на мен ми се иска времето да спре, да си остана малка... За жалост обаче не може. Сега съм на 17 и се чувствам доста странно - нито дете, нито възрастен. Кога разбрах, че не съм онова дете, което мислеше, че живота е една игра? Може би преди близо година, когато загубих близък човек... и това някак си ме накара да осъзная, че животът не е толкова прост и че понякога без да искаме, порастваме...

[miloto_girl_4e]

миии аз не мисля,че съм пораснала :roll:
все пак съм на 15 и съм си все още едно малко и глупаво дете,макар понякога да не искам да си го признавам :roll: не се виждам като голяма .. не може ли вечно да съм на 15 години и просто да си живея безгрижно?! :? Не искам отговорности :!: :roll:

[LunaTriCk]

ахахахаха....бях пуснал същата тема преди около година :roll:
иначе, аз разбрах чак когато се замислих, че скоро не съм гледал Cartoon Network...
Дали съм готов ли ? Неее, по дяволите искам си пистолета с точета и лимките... :cry:

[kanar4o]

gia_bs mi nachi vupreki che navurshvash 18 skoro.. s tva nqma da porasnesh.dokato ne pochnesh da rabotish.ne se sbluskash sus serioznata deystvitelnost i tnn.Predi vreme kato mi govoriha nashte "Paite ne padat ot nebeto,trqa da si gi zarabotish.Ama sichki shefove sa gadni i ti gledat rabotata pod lupa." , ne im vqrvah.Ama s vuzrasta ne porasvash samo na godini.eno vreme kato bqh na 13-14 ne mi pukashe.Shtoto nito izlizah po kafeta,barove,diskoteki.nito obichah da hoa se glezq..q na kino q nqkva druga istoriq.stigaha mi tam 1-2 leva na den kolkoto da ne umra ot glad. ot uchilishte furlqh chantata..zimah topkata i cql den taka.a sq trqa da mislq kak da si iskaram tiq pari za kafe,bar ili diskoteka.Mnogo puti sum mislil tochno toq vuros.koga bqh hlapaka det ne mu pukashe ot nikoy i sq kato se pogledna f ogledaloto... :)

[korn___]

:? Koлко познати мисли...
Чувствам се по същия начин- трябва да съм голяма и отговорна вече, скоро ще ставам на 20, а ... Държа се както и на 15 :oops: И мисленето ми не се е променило особено... :?

Да именно..това имах предвид...гледма се в огледалото, вече съм по-различна...ето и утре ставам на 18..а не съм готова...то не че е голямата работа..но именно отговорностите ме плашат..Преди беше лесно едно "Извинявай" и всичко е ок... ох.. И все пак времето тече...и аз нищо не мо га да направя..

P.S. Искрено благодаря на хората които наистина разбраха какво се опитвам да кажа!

kakvo da ti kaja ... oburkva6toto idva kogato po4ne 4ovek da raboti i stava seki boji den vuv 7:00 rano sutrin da otide na rabota i v glavata ti se vurtqt misli 4e ne ti se hodi a iska6 da se naspi6 ili prosto da pogu6ka6 lubimiq 4ovek do teb .... no nqma6 pravo da se izdunva6 ina4e nqma da moje posle da si plati6 kvartirata i hranata da ne govorime za drugo ... men mi ostana to4no 1 godina svoboden jivot i sled tova krai ... 6te po4na da stavam vuv 7:00 i 6te sedq na rabota do 17-18 4asa ... i tova me 4aka cql jivot ... :? ponqkoga mi se raboti no ponqkoga ne i prosto iskam da sedq do lubimiq mi 4ovek i da ne go puskam no se nalaga :cry: radvai se 4e ne si kat men na 19 godini i polovina da po4va6 nov jivot i da se iznasq6 ot vas ...

[gia_bs]

da po4va6 nov jivot i da se iznasq6 ot vas ...

А относно изнасянето...честно ти казвам ума ми не го побира...Колкото и да се карам с нашите , нз не мога да си представя живота сам сама...бррр... искам си детската количка и куклитеееееееее :cry:



oburkva6toto idva kogato po4ne 4ovek da raboti i stava seki boji den vuv 7:00 rano sutrin da otide na rabota i v glavata ti se vurtqt misli 4e ne ti se hodi a iska6 da se naspi6

Ммм а това е другото..задълженията..сега ми е лесно..правя се на болна и хоп никакво даскало... Страх ме е дали ще мога да поема толкоа отговорности или ще се опитам да избягам...!!!

[kanar4o]

mi predpolaga se che jivota si izvun mama i tate she e s lubimiq za tebe chovek...kolichkata she si e imash ama kuklite she sa zameneni s dechica :) i takiva mi ti raoti :) as chesno da si kaja sum gotov psihicheski da si jiveq otdelno ot nashte i da si imam i jena i deca stiga nqkoy da vadi parite vmesto mene :)ta ako ima jeni s pari i deto iskat deca i semeystvo neka mi pishat :)

[machoka]

Познато чувство.. Като малък исках да порастна по-бързо - мечтата на всяко малко момченце - да бъде голям мъж, да има шоф. книжка, да прави като 'големите батковци'.

Е, какво.. всички детски мечти се сбъднаха и видях, че съм се стремял към едно голямо нищо, към нещо, което ме обременява за цял живот - отговорността. Това, да бъдеш голям, пълнолетен, сам да се грижиш за себе си.
Нищо вече почти не ми е на готово. Ех, кога беше времето, когато нямах толкова работа, разполагах с цялото време на света, гледах редовно кеч и се кефих на силните чичковци, по цял ден се шлях.

Свърши всичко, сякаш отведнъж. Няма връщане назад. Има само спомени, но те няма да те нахранят. Те са нещо красиво, но практически ненужно. Започна се голямата борба.

Това е, това е то, към което се стремят всички малки деца. Колко жалко, че не осъзнават за какво мечтаят и какво ще им донесе то - една непрестанна битка с живота, от която никога не излизаш победител.

[egrgergetge]

дам..и аз съм на 18...скоро завършвам.Чувствам се вече голяма да ходя на училище,а същевремнно малка за самостоятелен живот...ама няма как:)ще се справяме...като бях малка нямах търпение да стана голяма,а сега ми се иска малко да върна времето назад..в стремежа си още като малки да се правим на големи и да искаме да пораснем,някак си си пропиляваме детството..

[korn___]

da po4va6 nov jivot i da se iznasq6 ot vas ...

А относно изнасянето...честно ти казвам ума ми не го побира...Колкото и да се карам с нашите , нз не мога да си представя живота сам сама...бррр... искам си детската количка и куклитеееееееее :cry:



oburkva6toto idva kogato po4ne 4ovek da raboti i stava seki boji den vuv 7:00 rano sutrin da otide na rabota i v glavata ti se vurtqt misli 4e ne ti se hodi a iska6 da se naspi6

Ммм а това е другото..задълженията..сега ми е лесно..правя се на болна и хоп никакво даскало... Страх ме е дали ще мога да поема толкоа отговорности или ще се опитам да избягам...!!!

tova e jivota edno po4ti beskraino mu4enie :!: men 6te mi lipsva starata si mi ko4inka vuv nas i tova 4e 6te sedq sam v 1 staq ... as imam kato pani4eski strah ot tova ostana li cqla no6t napulno sam po4vam da poludqvam men samo tva me pla6i ... ina4e za otgovornostite .... ima li 4ovek dobri kolegi rabotniq den minava dokat se oburne6 ... no nqma6 li gi si4ko stava ko6marno :!: :? purviq put kato po4nah da hodq na rabota predi malko pove4e ot 1 godina ... imah nai dobrite kolegi koito sum imal nqkoga,imal sum dni det hodih sus radost na rabota a ne za parite ami za da se vidq sus kolegite i malko da porabotq... no sled kat gi mahnaha i as ostanah sam sus starite rabotnici ... seka 1 minuta mi se struva6e kato 4as :( dobre 4e moita rabota e raznoobrazna i ne moje da mi omruzne ... no se nadqvam i da popadna vuv golqm servis kadeto da ima pone 3-4 ma kolegi za tova se borq sega dosta usileno i nqma da se predam i lqtoto sled bala mi ve4e sum si na rabota ... i 6te rabotq i 6te hodq na daskalo za da moga da si hvana i 13-ti klas ... lesno nqma i sled tova vednaga se iznasqm ot nas i krai ...tova koeto men me pla6i 4e nqma da moga da se izmukvam prosto ei taka ot rabota i seka sutrin nqma da se izlejavam do momi4eto koeto obi4am a 6te trqbva da izlizam da palq kolata i pravo tam ... a sled rabota nai veroqtno 6te sum omoren i prosto nqma da e su6toto kato da si svoboden 4ovek ... prosto jivota e 1 ko6mar :!: :cry: no nqma drug na4in kato 4e li ...

[korn___]

ехххх това е познато чувство...
аз даже още си го мисля това- кога пораснах???
защо пораснах?? трябваше ли??? онзи ден навърших 22 и напоследък все ми се върти въпроса в главата- какво да правя??
да остана ли още все същия- неразумен, спонтанен, с разни наивни мисли за света или вече е време да дам път на злобата и цинизма, които напират в мене...

според мен ставането за работа не те определя дали си пораснал.. за мен това се случва откакто бях на 16..
ами по- скоро факта, че осъзнаваш нуждата от нещо...
нещо което е сам да се грижиш за себе си, радостта от постигнатото...
не съм имал по- хубави моменти и по- пълно задоволство от тогава, когато взех първата си заплата и почерпих приятели и си купих някаква глупост...
защото знаех колко точно струва, но не в левове или валута, а в труд и лишения...

кога ли пораснах дали когато започнах да изкарвам сам пари?? или когато се влюбих в първата си любов??? дали когато завърших гимназията.. на абитуриентския бал, когато сложих риза и вратовръзка??
изобщо пораснал ли съм??? или съм си все същото 16 годишно момче в тялото на 22 годишен мъж...???
порастването по какво се измерва всъщност???
години? цинизъм? отговорности? знания? реализация? светоглед?
аз не знам още отговора на тези въпроси, но знам едно нещо на години съм голям, но просто не съм пораснал...
още не съм станал достатъчно отговорен...
мисля, че ще порасна, когато аз самия имам дете...
предполагам, че при нас мъжете е така- оставаме си деца, докато самите ние не станем бащи...



ПС. сетих се за един лаф- момчетата не порастват, само играчките им стават по- скъпи...

podkrepqm .... za men su6to be6e mnogo golqma radost kogato si zeh purvata zaplatka i kato q har4ih se zamislqh dali si zaslujava sqka 1 stotinka ... i po4nah da gledam na si4ko po drug na4in ... za6toto edno vreme pravih kakvi li ne gluposti i si davah parite za nenujni ne6ta no ve4e ne pravq taka ...poneje znam cenata na parite i kolko trud e tova ina4e tova s lafa e vqrno :D :D :D i spored men 4ovek porastva kogato moje da poema angajimenti i da si odurja na dumata bez da pravi nepremisleni ne6ta ...

[egrgergetge]

ПС. сетих се за един лаф- момчетата не порастват, само играчките им стават по- скъпи...


аз пък съм чувала нещо друго за мъжете..
мъжете до 30 годишна възраст мислят като 14-годишни момИченца,а след това като на 16:)))

[rosskata]

Много съм съгласна с Експлоитед за две неща...
Първо, работата няма много общо...Работя всяко лято от 15-годишна, файда никаква... Наистина порастваш малко когато работиш, но това въобще не значи че си вече порастнал и отговорен- това не се изразява във ставане в 7...
Второ, съвсем спокойно може да живееш сам и пак да мислиш като 12 годишен, и пак вятър да те вее на бял кон...

Няма граница, определена и общовалидна за всеки... Някои порастват много рано, други въобще не порастват... Аз се чувствам на 16 и тва е! Не можете да ме убедите че като съм на 20 трябва да съм възрастна :wink:

[XePouH]

във филма Гарванът(оригиналния)имаше една реплика"човек порастнал,когато осъзнае,че ще умре" :roll: :arrow: :wink:

[rusalkata_]

аз съм сега на 15 но НЕ ИСКАМ ДА ПОРАСТВАМ...не искам да идват тези отговорности,да се грижа сама за себе си,да си търся работа или да уча някъде...Оффф ужас...Времето минава толкова бързо...понякога ми ска да спира за малко...на най-хубавите ми моменти и да връщам времето когато съм направила някой гаф...Кофти но никога няма да сме си същите... :cry:

[i'm so excited!]

еми и аз не искам да порасвам.. добре ми е така. въпреки че винаги съм се грижила сама за себе си, сама си готвя, сама се пера, сама си гладя, сама си чистя. лятото си печеля сама джобните, уча.. общо взето смея да твърдя, че съм доста отговорна за тази възраст. може би малко ме е яд, че си пропилях и пропилявам детството за да си готвя например, но няма как, защото иначе ще остана гладна.
наште никога не са ме ограничавали, ако съм им поискала помощ, те са ми я давали. но просто избягвам, мисля си че когато стана пълнолетна и живот и здраве замина в чужбина да уча, ще ми е много по-лесно, щото все пак съм си свикнала сама да се оправям с всичко.. :?

[Dobrina]

И аз след около месец ставам на 18... честно казано идеята ме плаши малко или много
По принцип имам доста различен живот от този на връстниците ми, може би няма да ми повярвате, ако ви разкажа... Най-малкото - вече от повече от година и половина върша това, от което няколко човека тук казаха, че се страхуват - работя си на сериозна и отговорна работа, всеки ден... нося отговорност.. поемам сравнително високо натоварване... А и не си спомням да съм черпила себе си или някого на първата заплата - по принцип парите не ги вземам за себе си, ами ги давам за семейството. Най-интересното е че много ми харесва живота ми така. Освен работата имам и учене, което би трябвало да е на първо място в живота ми - и си е, защото образованието е много важно...
Много често това, че нямам 18, ми пречи да се забавлявам или да правя някои неща, които ми се искат - все пак кой го интересува каква съм и какво имам в главата си, след като ЕГН-то ми показва, че нямам 18 години? Обаче въпреки всичко това, мисълта че ще съм... пълнолетна... някак си ме плаши... Не че ще нося повече отговорност - това вече не е ново за мен - обаче някак си ще бъде... истинско... няма да мога да кажа "ами аз съм на 17 :) "
Ще видим... не виждам нищо толкова лошо в порастването - обаче и мен ме плаши тази мисъл!!?!

[Atika]

Ami i az sam v sashtoto polojenie kato teb .. no nito godinite nito sabitiqta shte me nakrat da se chuvstvam porasnala a oshte po malko gotova za jivota ..kogato edin den umre deteto v men i oshte umra :wink:

[gia_bs]

.kogato edin den umre deteto v men i oshte umra :wink:

!!! Много точно казано...


......
Плачът идваше от мене...
Плачът на ридаещо дете,
а аз безсилна на колене
виждах как то скоро ще умре

[MaD_CaT*]

Страх ме...
не искам да порасвам повече :cry:
Напоследък само си мисля..колко бързо минава времето-обратно на песента на Мадона -Ханг ъп...(в която се пее,че времето минава,но бавно) :roll:
Напротив...всичко толкова бързо идва и си отива...че ..вече часовете ми се струват като минути..месеца като седмица-2...
Вече не съм малкото пухкаво слънчице на мама,и лимончето на тати....т.е. аз винаги ще си остана такава за тях...но вече ги няма пухкавите малки ръчички с тръпчинки по тях...малкото топчесто личице...вечно задаващото въпроси малко момиченце...и като цяло съм пораснала ...Вече куклите и играчките стоят,по рафтовете само за окраса...не ми се играе вече с тях :( а преди толкова обичах...Вече не стоя толкова често пред тивиту ,гледайки любимите ми детски по 50 пъти...вече излизам с приятели и нямам време,а и желание...да чета детски приказки...
Гледам се в огледалото...и вместо да видя...малкото усмихнато Мони...с големите детски кафеви очи..виждам една по-голяма кака...с грим,с изправена коса...и с леко навъсена физиономия...
Иска ми се да кажа...че се чувствам все още дете...и до някъде аз съм си такова...но...по тъжните си мисли съдя друго...просто не пращя от радостта,която бликаше от мен като малка...

[zElEnA^mAsLiNkA]

Amii az sym si 06te na 15 (p04ni 16) I si mislq est. ,4e sym g0lqma za g0dinite si i t.n. Znam ,4e ne e taka :)

[aBeP4eTo]

Аз от доста отдавна си мисля за това. Тази година ставам на 18 и голям стрес ме тресе. И какво? Ставам на 18 и всички очакват от мен да порасна, да стана по-зряла, по-отговорна и прочие ама НЕ! Аз съм едно 17 годишно дете, което не иска да порасне, няма да порасна не искам дори понякога толкова силно искам да не порасна, че се държа като пълен ологофрен/ка. Осъзнавам, че съм пораснала или поне сам поумняла малко, но все още сам си дете. Просто... спрете времето не искам да порасна.
Мисля, че ако детето в нас изчезне живота ще стане адски скучен.

[SickBoy]

както се казваше в един мой много любим филм-"Та аз съм 33 годишно момче..."е,аз не съм на 33,но все пак си е вярно,човек не може просто да порасне ей така.

[zElEnA^mAsLiNkA]

Аз от доста отдавна си мисля за това. Тази година ставам на 18 и голям стрес ме тресе. И какво? Ставам на 18 и всички очакват от мен да порасна, да стана по-зряла, по-отговорна и прочие ама НЕ! Аз съм едно 17 годишно дете, което не иска да порасне, няма да порасна не искам дори понякога толкова силно искам да не порасна, че се държа като пълен ологофрен/ка. Осъзнавам, че съм пораснала или поне сам поумняла малко, но все още сам си дете. Просто... спрете времето не искам да порасна.
Мисля, че ако детето в нас изчезне живота ще стане адски скучен.
Ne si misli ,4e kat0 stane6 p0-g0lqma 6te iz4ezne detet0 v tebe :) 6te useti6 ,4e pri vsqka usmifka se 4uvstva6 kat0 malka :P Bydi vesela i ni6tu nqma da ti pre4i :P

[десито]

ми аз кво да ви кажа за мойте мисли са на по др теми като например бербатов ма4ове нещо малко нетипи4но за едно моми4е но на мен това си ми е в кръвта простож защото без футбол не мога да живея и най ве4е без бербатов на живо е супер ама много просто по готин мъж не съм виждала тои си е супеп каквото и да казват 4е е надут той си знае кво му е коствало тая слава и тея пари той отива на 19год в Германия сам никой не познава и дори езика не знае но вижте сега в кво се превърна ная скъпия български футболисти тн

[EnJoY ThE LoVe]

Az sum bebe i mislq 4e skoro nqma da porasna :wink:

[techCandy]

Aми....живея от близо година, съвсем сама, това ме накара да осъзная,
че вече не съм дете, аз и преди го знаех, когато ми се наложи да взема решението, да оставя нашите, и да се върна тук...за да се оправям сама, тогава. Кога порастваш, ще ти кажа, как стоят нещата според мене, порастващ тогава, когато поемеш отговорноста сама за се себе си. Тогава, когато се изправиш съвсем сама, срещу живота, погледнеш грозната му мутра, когато го погледнеш в очите, и когато имаш смелостта да тръгнеш срещу него. Зрелостта не е да станеш на 18, нито пък да поченш просто да работиш. Не бързай да затормозяваш мозъка си, с такива неща, когато почнеш наистина да порастваш, и почнеш да носиш отговорността, искаш или не, тогава ще разбереш. И аз искам някой да я носи вместо мен, но няма кой. Гадно е, това е точната дума, но не е толкова страшно, всички са минавали, минават и ще минават през това....май ни остава само да се примирим. Но все още съм способна да си облека старите дънки, някоя изпокъсана риза, да ида да се търкалям в тревата, да играя мач, криеница и всякакви такива простички детски удоволствия, наистина са специални :)

[SeXyTo_f]

миии аз не мисля,че съм пораснала :roll:
все пак съм на 15 и съм си все още едно малко и глупаво дете,макар понякога да не искам да си го признавам :roll: не се виждам като голяма .. не може ли вечно да съм на 15 години и просто да си живея безгрижно?! :? Не искам отговорности :!: :roll:
:roll: (14)

[FikyScHetOo]

Не съм пълнолетна, но много се промених изминалите няколко години. Порастнах, но до някаква степен съм си пак аз - онова малко хлапе, което не иска да се прибира, а иска да е с приятелите си, онова хлапе, което обича и няма грижи...
За съжаление онова дете се изгуби преди много време. Онова дете вече не се радва толкова на малките неща и каквото и поглежда от материалната страна на нещата все по-често. Онова дете преди се радваше когато си намери 50 стотинки и се хвалеше все едно е намерило 20 лева...то не мразеше и обичаше всички...
Не можех да си представя кога се разделям с това дете...нито ще се разделя с този объркан човек в мен. Не мога да си представя, че всичко ще си има място в живота ми. Не искам всичко да е точно... не искам да порастна...много харесвам възрастта си и ще ми е трудно, но всяка възраст си има своя чар. Детската - невинността, тинейджърската - всеки ден е приключение с неясен край, после възрастен - нещата са под твое владение и като остарееш се губи страха от неочакваното, защото просто си живял много и си видял всичко ...

[Psyxodelia]

Ехх,аз съм на 19,след по-малко от половин година ставам на 20.Въобще не изглеждам на толкова,което ме радва много.Преди седмица ми беше бала...толкова ми е мъчно за училище..на някой 15-16 годишен ще му се стори смешно,но аз наистина плаках след бала..осъзнах вече в какъв период навлизам..все още не мога да осъзная какво ме чака след това,но знам,че никак няма да е лесно... :smt009

[the_o.c_girl]

ами аз съм на 13 и даже аз мисля 4е съм голяма наистина е тъжно

[teenkopele]

Познато чувство.. Като малък исках да порастна по-бързо - мечтата на всяко малко момченце - да бъде голям мъж, да има шоф. книжка, да прави като 'големите батковци'.

Е, какво.. всички детски мечти се сбъднаха и видях, че съм се стремял към едно голямо нищо, към нещо, което ме обременява за цял живот - отговорността. Това, да бъдеш голям, пълнолетен, сам да се грижиш за себе си.
Нищо вече почти не ми е на готово...

Много правилно казано. :wink:

:arrow: Ако трябва да съм честен, и в моята глава в последно време се въртят подобни мисли. Е, не съм все още независим, но...тази година ставам на 17, после ей го 18ят рожден ден и съм пълнолетен.
Просто не мога да го преумея все още, как след съвсем кратко време ще трябва да се грижа сам за себе си, да поемам много повече отговорности, да имам много по-малко свободно време. До някъде ме е страх, защото това е някаква несигурност за мен.
В крайна сметка, искам или не, този момент ще дойде и ще трябва да се науча сам да се оправям в живота. :)
Пожелавам успех на всички. :wink:

ами аз съм на 13 и даже аз мисля 4е съм голяма наистина е тъжно

ахахаххаахаххаахахахахахх а
=D> :smt005
голяма си за кошарата, да ;)