Когато загубиш всичко... [Архив]

View Full Version : Когато загубиш всичко...

Verliebt_Maedchen

01-16-2006, 18:35

Искам да споделя нещо с вас...толкова време,през което като съм чела всички теми,въпроси и т.н съм отговаряла с това,което ми се случваше...бях с наи-прекрасното момче в продължение на 1 година , 3 месеца и 2 дни...но от днес вече не е така.вече всичко свърши и аз съм сама.едва се държа на крака...искам да умра,защото вече няма защо да живея-ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО , КОЕТО МЕ ПРАВЕШЕ ЩАСТЛИВА ВЕЧЕ ГО НЯМА-ПОНЕ НЕ ПО ТОЗИ НАЧИН. :cry: :cry: незнам...имаше толкова много проблеми-най-главния от които ревността-аз не спрях да ревнувам,не исках да разбера че той си е просто такъв.когато го осъзнах вече беше късно-той отдавна беше охладнял :cry: мразя се...мразя живота си...не знам сега какво ще правя...с него сме от един клас,стоим на един чин,ходим заедно на танци..всичко,всичко около мен е свързано с него... :cry: сега ще си останем приятели,защото наистина сме много близки...той е най-добрият ми приятел и дано да остане поне така.защото наистина не мога БЕЗ НЕГО!всичко е ужасно...страх ме е какво ще стане като той си намери гадже-защото е наистина страхотен!!!!!!!!!как ще се задържа на краката си...незнам...искам поне да си ми остане все така най-близкия приятел-защото наистина имам нужда от него...от вас искам само да разбера случвало ли ви си е някога подобно нещо?как го преодоляхте...а ако не-ПОЖЕЛАВАМ ВИ НИКОГА ДА НЕ ВИ СЕ СЛУЧВА!ВЯРВАЙТЕ НА ЧОВЕКА ДО ВАС!И НЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ СВОБОДАТА МУ!ТОВА Е ПАГУБНО ЗА ЕДНА ВРЪЗКА!!!!!!!!!! :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

pgg

01-16-2006, 19:11

naistina mnogo tyjno na men ne mi se e slu4valo i mi e mnogo gadno 4e moje izob6to da se slu4i takova ne6to znam 4e e gadno no spokoino prodalji napred i az bqh taka i sega sam taka e ne to4no zaradi takava pri4ina no se pak vdigni glava i prodaljavai :) 6te go preodolee6 uspeh!

Josefinne

01-16-2006, 19:24

На мен ми се е случвало. Не по този начин загубих любимото същество, но той беше всичко за мен. Не го осъзнавах. Когато си отиде го усетих. усетих, че малко по малко съм се изолирала от света и всичко съм прехврлила върху него. И ми е било много хубаво, защото съм имала един човек, но този човек винаги е правел всичко за мен и нищо не ми е лиспвало. Затова любовта ни е била толкова хубава. Сега ме боли, като мисля. Загубих и аз целия си свят. Сега търся нов, може би дори намирам, но не го харесвам. Светът без него е груб и първичен, нищо в него не е така красиво, както беше преди. Той още ми липсва, снощи пак го сънувах, сънувах и новата му приятелка, макар никога да не съм я виждала и цял ден съм в кофти настроение. Всяка нощ си лягам с мисълта за него, всяка сутрин се събуждам с него в главата си и така от 3 месеца. Но си го заслужих...
Да сте приятели - няма да стане. Повярвай ми, знам , че сега ти изглежда възможно, знам, че не ми вярваш, но е така. Аз самата много исках да вярвам в това, да го докажа, но не става. Просто не става. Той сега дори по ICQ-то не ми пише. Чувствам се едновременно необичана и отхвърлена и пренебрегната. Не знам дали минава, не знам дали се преживява.
А може би вие ще се съберете. Ако той те обича ще разбере, че не може без теб, въпреки ревността ти и ще ти даде втори шанс. Не го пропилявай, вземи си поука и не бъди толкова ревнива вече. Ревността стяга. Пожелавам ти да имаш втори шанс. Пожелавам ти....Да се обичате, защото да убиеш любов е като да убиеш човек - смъртен грях. Убии любовта и ще убиеш двама. Ако може да се спаси, дано да успеете.

Dr. Kazimbutt

01-16-2006, 19:37

То е било ясно, че връзката ви е била обречена. Просто сте си омръзнали. Не може да сте от един клас и да не се получи така. Просто, когато виждаш един човек всеки ден, той рано или късно ти писва.
Стига депресантски истории. Човек не живее заради другите, а заради себе си. Не ме разбирайте погрешно. Твоят живот си е твой и няма да свърши само защото вече не си с някого. Гаджетата идват и си отиват като клиенти от магазин.
Ако наистина го обичаш, ще го оставиш да тръгне с друга. Все пак това си е негов избор и ако искаш той да е щастлив е по-добре да не пречиш на свободата му на избор.

Verliebt_Maedchen

01-16-2006, 19:45

ох,незнам...вече всичко няма значение...моля се само да останем приятели...защото дори и само това ще ми даде сили да продължа...благодаря за отговорите,ще се радвам и ако и други споделят от личен опит как са преодоляли такова нещастие... :cry:

Dr. Kazimbutt

01-16-2006, 19:50

Времето лекува - това е. И на мене ми беше много гадно, когато бившата ми ме заряза, защото с нея бяхме ходили година и половина. Просто трябва да потраеш известно време и ще ти мине.

kanar4o

01-16-2006, 19:52

aHyC

01-16-2006, 20:56

мноу лоша раута кофти е ма ке сфикнеш...истината е в турбо инжекцията нали знаеш :)

Mastilo

01-17-2006, 03:01

Дай малко време на нещата. Нека бъдете така разделени и да видиш дали найстина те обича, ако е така то той ще поиска да опитате отново и ти като вече си си видяла грешката може и да продалжите щастливо до като не дойде друг проблем... :(
А сега се обръщам към теб и кам Josefinne ... :shock:
Нека това което не ви убива да ви прави по силни, всяко зло за добро. Хората с които сте били не са края на пътя по който вървите...те са само част от него. Не изпитваите самосъжаление, а с усмивка на лице продължете и от лошия до сега навик се отървете!
Има една китайска мъдрост(мисля че я бях споменавал вече) "Любовта е като песента, всяка песен има край!" :shock:

IKisseDAGirL

01-17-2006, 05:55

WindWaker

01-17-2006, 06:21

валантайн, обърка понятията. не става въпрос за обикновено приятелство, а за такова след една дълга интимна връзка. разликата е голяма. като цяло ще се съглася с другите мнения. преижвял съм почти същото нещо, някак когато се случи дори не можеш да повярваш че се е случило, знаеш колко прекрасна е била връзката, но все пак ето - раздялата е на лице. в продължение на месец - два, колкото и да е тъжно но - никакви успокоения и думи не ми помогнаха. чак след това осъзнах някои истини и сам си стигнах до извода че така е било къде къде по-добре. ще ти кажа съвсем простичко нещо - дигай горе главата и живей ! любовта отново ще дойде при теб и ще бъде дори още по-хубава и дълготрайна......а човекът с който ще я споделиш...не мисля че някой знае кой е той, той сам ще дойде при теб. горе главата :)

Josefinne

01-17-2006, 09:14

tva nqma da ti dade sili.shti stane po tejko shtoto shte si do nego i shte znaesh che nemojesh da go imash i shti stava oshte po shit. trqa da go zabravish napulno,nezavisimo kvo shti kostva tva.Po-golemite ottuka i patilitite moje bi znaqt che istinsko priqtelstvo moejdu muj i jena(mmche i momiche) nqma! sichko e do edin moment. sled tva vse edin ot dvamata pochva da ispitva i fizichesko privlichine,tuy kato psihicheski te veche sa obvurzani.a kato go vidish s drugo momiche she ti stane oshte po-gadno.nqma nachin ti da q haresash i t.n.shtom e blizo do tep she si go iskash samo za tep.

Приятелство межу момче и момиче има, само че не и след връзка и особено след една толкова дълготрайна връзка. Просто като са намесени чувства, които вече не са споделени работат не става. Наистина ще се измъчваш повече, ако поискаш да сте приятели. Сега не го осъзнаваш и аз мислех, че ако ен го виждам ще ми е по-трудно, но не е така. Това е сладък мазохизъм. Просто ако не се виждате е по-лесно, Опитай да се откъснеш от него максимално. Но само, ако решението е окончателно, иначе бих ти препоръчала да му дадеш малко свобода, да усети какво е ебз теб, да усети, че му лиспваш и ако още те обчиа, сам ще се върне.
Не мисля, че сте си омръзнали, защото вие не сте скъсали заради това. Наистина се получава такова нещо, като сте от един клас, но се преодолява, не мисля, че причината е изтъркването, все пак.
Пожелавам ти късмет!

А сега се обръщам към теб и кам Josefinne ...
Нека това което не ви убива да ви прави по силни, всяко зло за добро. Хората с които сте били не са края на пътя по който вървите...те са само част от него. Не изпитваите самосъжаление, а с усмивка на лице продължете и от лошия до сега навик се отървете!
Има една китайска мъдрост(мисля че я бях споменавал вече) "Любовта е като песента, всяка песен има край!"

Mastilo, благодаря, че си ми обърнал/а внимание, но и аз съм мислила за това. Вярно е наистина,ч е това, което не те убива те прави по-силен, но на мен ми се случиха толкова много неща просто , че сега оживяла все пак, чувствам душата си загрубяла. Вече не е така нежна и иделистична, както беше някога. Вече виждам и света по различен начин. Малко или много човек пречупва света през душата си и това как виждам сега света - грозен и първичен, ми говори за състоянието на собствената ми душа. Далеч съм от мисълта, че света се е променил за 3 месеца, аз съм тази, кояо се е променила. Просто такова нещо си остава своя белег върху теб завинаги.

Dorianchety

01-17-2006, 09:46

milichka, moje da se kaje che i sea sam v sashtoto polojenie...momcheto kam koeto bqh mn privarzana veche ne e s men,a sme na 1 ulica i se zasichame mn chesto,prosto e mn kofti no kfo da se prai!Nameri si drug i toi shte razbere kakvo e zagubil,a ti shte se pouspokoish malko!Jivota prodaljava i kolkoto sea da mi e gadno i na men seki mi kazva che momchetata sa kat avtobusite,otideli si 1 sled 5 min idva drug :!: A I KOGATO VRATATA NA SHTASTIETO SE ZATVORI,SE OTVARQ DRUGA,NO KOGATO GLEDASH KAM ZATVORENATA NQMA DA VIDISH OTVORENA :!:

01-17-2006, 10:45

когато изгубиш "всичко"..остава бъдещето :wink:

white_chik

01-17-2006, 11:16

naistina mnoo tujno.No moito li4no mnenie e 4e kato poddurjate priqtelski otno6eniq moje samo da stane po-zle.predstavi se 4e toi hlutne po nekva macka i po4ne da ti spodelq-nz az li4no nqma6e da moga da go ponesa.No 6tom ne moje6 bez nego..........

kanar4o

01-17-2006, 12:18

valentine_love i Josefinnne ... ima ...ama do nqkoe vreme :) sled vreme sichko prerastva f neshto poveche.ili pone f mnogo ot sluchaite e taka.Puk po temata... Verliebt_Maedchen prosto trqa da go zabraish izcqlo :)Neznam na kolko godini si ama ako moesh da zaminesh nqkude she e nay dobre :)

Verliebt_Maedchen

01-17-2006, 12:50

благодаря ви за мненията...но наистина мн държа на него и като приятел.просто мн ме кефи този човек!!!!а освен това-на 15 съм и просто наистина имам нужда от такъв приятел.той ми е много близък...сега може би няма да стане-но след време-дано!!!!не искам да се забравим изцяло!!!

01-17-2006, 13:28

историята ти е чудесен пример за това,какво се получава,когато не даваш свобода на партньора си,задушаваш го с любовта си и не му даваш избор.хах,дано поне това ти е за урок,че трябва да вярваш на човека до теб!ревността обрича връзката,омаловажава я..НЕДЕЙ ДА РЕВНУВАШ ИЛИ ПОНЕ,АКО РЕВНУВАШ - НЕ ГО ПОКАЗВАЙ!
и все пак може би,ако те обича ще се върне при теб,любовта е склонна на много компромиси,тя умее да прощава.друг е въпросът,ако е горделив,тогава вече е много сложно - едва ли ще се върне и ще пренебрегне предишното си решение да се разделите.
знаеш ли,ревността е много шибано нещо.какво по дяволите ни пречи да се радваме на моментите,в които сме с човека,който обичаме?!какво като някой ден ще го изгубим и той няма да е вече до нас?!страховете,недовериет� � и ревността ще ни помогнат ли в такъв случай,ще променят ли съдбата ни?мисля,че не,тъкмо напротив,ще убият и тези,подарените мигове,миговете,в които обичаме,единствените мигове,които си струват....

01-17-2006, 14:49

хей,живота не свършва на 15,та той едва сега започва.още колко много ще обичаш и ще те боли идея си нямаш.всеки следващ ще е единствения,но така човек се учи-от грешките и проблемите.ще го преживееш,трябва ти време и имай повече достойнство.в една връзка от двама и двамата грешат.