01-25-2006, 17:05
С настоящата статия се надявам да хвърля светлина върху тази малко позната, но безспорно интересна и противоречива страна от човешката сексуалност. Ще се постарая да ви предложа извадки от най-стойностното, писано по тази тема, както и споделения опит на хора с дългогодишна практика в световната SM-общност.Нека тези от вас, вече запознати с материята, ме извинят за досадните, но неизбежни терминологични уточнения, с които започва всяко въведение – ще се опитам да ги сведа до минимум.
Обществото ни притежава завидната способност да превръща най-обикновените човешки дейности в условни и комплицирани проблеми. Дори в един толкова инстинктивен процес като влюбването играят роля установени норми – партньорите трябва да си подхождат по пол, възраст, раса, социално положение. Норми регламентират и сексуалното общуване – от хората се очаква да правят любов по определен общественоприет “правилен” начин. Това е превърнало нашите естествени инстинкти и нормални физиологични функции в сложни морални и психологически дилеми. Всяка стъпка встрани от приетите стандарти в интимните отношения се сблъсква със социална цензура, а понякога и със закона.
С риск да прозвучи нелепо за тези, които за пъри път четат текст за садо-мазохизма, представата за жестокия садист, който измъчва беззащитния мазохист, далеч не отговаря на истината. В дейстителност никой уважаван в BDSM-общността садист не би наранил и муха, ако мухата не е дала да се разбере, че изпитва сексуално удоволстие от това. Може би е трудно да повярвате, но състрадателните садисти, милостивите господари и търсещите силни усещания роби са много по-типичният случай. Звучи парадоксално? Така е. В света на садо-мазохизма парадоксите са по-скоро правило, отколкото изключение. Това е свят, в който нежността и загрижеността са неизменна част от жестокостта – свят на фантазии, мистерия и върховно удоволствие. За много от практикуващите и почитателите на садо-мазохизма (ще го наричаме за краткост SM) този стил на сексуално поведение не е точно съзнателен избор, а е част от тяхната сексуалност още от най-ранните им спомени. За други той е просто разнообразие – чуват за SM, опитват и се влюбват в него...
Доминирането и подчинението присъстват под една или друга форма във всички интимни връзки. Успешното партньорство се гради на отношения, при които единият партньор поема водещата роля в едни дейностти и отстъпва под ръководството на другия в други дейностти. Садо-мазохистите просто отиват по-далеч и разиграват този модел до неговите крайни варианти, влагайки в играта много въображение, емоция и изследователска страст. Драматизмът на една садо-мазо сцена няма и не бива да има нищо общо с реалния живот, но тя предоставя прекрасна възможност за себеизследване и достигане на нови измерения в интимността и сексуалното общуване.
Какво е SM?
SM е сексуална игра на доминиране и подчинение, в която единият партньор – подчиненият – е поставен в позиция на безпомощност и уязвимост, а другият – доминиращият – в позиция на властване и контрол. Техниките за постигане на това са безкрайно разнообразни, но най-популярните включват връзване и обездвижване (bondage *), сетивна депривация, флагелация (бичуване), психологически контрол, вербално доминиране, ролеви игри и много други. Доминиращият дава заповеди, подчиненият ги изпълнява. Звучи просто, нали? Всъщност в SM е тъкмо наопаки – подчиненият се подчинява само защото така иска. Нищо не налага неговото подчинение, освен собственото му желание. С други думи подчиненият дава власт на доминиращия с решението си да му се подчини. Това в света на SM се нарича “размяна на власт” (power exchange). И както подчиненият е дал съгласието си да бъде доминиран, така може да го оттегли във всеки един момент. Това е най-големият парадокс в SM, който всъщност осмисля цялата игра – властта в SM произтича от подчинения.
Размяната на власт, разбира се, има много нива. На най-ниското ниво и в първите стъпки на една SM-връзка подчиненият обикновено позволява на доминиращия само известен физически контрол върху тялото си. Партньорите уговарят някаква сцена и я изпълнявят. Ако всичко протече добре, при следащия сеанс подчиненият може да даде повече свобода на доминиращия. Когато между партньорите се изгради истинско доверие, подчиненият може да позволи върху него да бъде упражняван и емоционален контрол, което би направило играта много по-интензивна и възнаграждаваща и за двамата. Тогава доминиращият има много повече свобода на действие, но и носи много по-голяма отговорност.
Кредото на BDSM-общността е “safe, sane and consensual”, което означава играта да бъде “безопасна, разумна и по взаимно съгласие”. Отговорност на доминиращия е да усвои желаните техники и да ги прилага така, че да не застрашава физическото и психическото здраве на подчинения си партньор. Добрият доминиращ никога не започва игра под въздействие на негативни емоции, в нетрезво състояние или без изричното съгласие на партньора си.
Какво не е SM?
Един от най-сериозните аргументи срещу SM-практиките е, че те включат жестокост и насилие. Това схващане е толкова популярно и затвърдено сред хората, непознаващи SM-културата, че киното и булевардната литература продължават да го експлоатират без всякакво притеснение, че могат да прозвучат фалшиво. Една от целите на предстоящата поредица от статии е да развенчае този мит и да окуражи изкушените от магията на SM да експериментират свободно и без чувство на вина.
SM не е насилие! Всичко, което кара някой от партньорите да се чувства зле физически или психически, няма място в играта. Насилниците не искат разрешение – те действат в яростта си и не би им минало през ум да уговорят предварително с жертвата си силата на ударите с камшика. В насилието няма нищо еротично и целта на насилника е да нарани жертвата си. Подчиненият в една SM-сцена може да я прекрати, когато пожелае – жертвата на насилие не може. Доминиращият владее отлично ситуацията и поведението си – насилникът в пристъп на агресия губи всякакъв контрол над себе си.
Негативната обществена нагласа към садо-мазохизма кара много хора, които се чувстат привлечени от този вид еротична игра, да отричат или да крият интереса си към нея. Други се опитват да намерят “по-безобидни” наименования на нестандартните сексуални практики, които така или иначе влизат в тази категория. Ако сте се интересували по-задълбочено в тази материя, сигурно сте попадали на термини като erotic spanking (еротично пляскане), dominance & submission (доминиране и подчинение), bondage * & discipline (робство и дисциплина), love bondage * (любовно крепостничество). Всички тези понятия имат основание да съществуват и по-нататък ще разгледаме по-подробно всяко от тях, както и какво се крие зад абревиацията BDSM, но тъй като в основата им стои един и същи принцип, ще използваме за краткост съкращението SM. Разбира се, те не се покриват напълно, но са по-скоро въпрос на степен и индивидуални предпочитания, отколкото на базисни различия.
И накрая още няколко думи защо започваме тази поредица за BDSM. Най-вече, защото вярваме, че човешката сексуалност е много по-богата и разнообразна от нормите, които е наложила традиционната сексология, и че всеки аспект и израз на нашата сексуалност заслужава внимание и … реабилитация. Защото имаме какво да кажем по темата, опирайки се на опита и наблюденията на дългогодишни последователи на това противоречиво еротично изкуство. И не на последно място, защото искаме да подкрепим хората, които може би се чувстват различни, и да им кажем, че не са сами в своите фантазии и интереси – за нас различността е дар, а не проклятие.
* Английската дума bondage е трудно преводима на български език. Означава робство, крепостничество, оковаване, но в контекста на SM-игрите означава процеса и техниките за физическо обездвижване на подчинения партньор. За целта се използват най-различни средства – от въжета, кожени каишки и самозалепващи се ленти до вериги, стоманени окови и специални приспособления, често наподобяващи за повече драматичност инвентара на средновековната инквизиция.
Обществото ни притежава завидната способност да превръща най-обикновените човешки дейности в условни и комплицирани проблеми. Дори в един толкова инстинктивен процес като влюбването играят роля установени норми – партньорите трябва да си подхождат по пол, възраст, раса, социално положение. Норми регламентират и сексуалното общуване – от хората се очаква да правят любов по определен общественоприет “правилен” начин. Това е превърнало нашите естествени инстинкти и нормални физиологични функции в сложни морални и психологически дилеми. Всяка стъпка встрани от приетите стандарти в интимните отношения се сблъсква със социална цензура, а понякога и със закона.
С риск да прозвучи нелепо за тези, които за пъри път четат текст за садо-мазохизма, представата за жестокия садист, който измъчва беззащитния мазохист, далеч не отговаря на истината. В дейстителност никой уважаван в BDSM-общността садист не би наранил и муха, ако мухата не е дала да се разбере, че изпитва сексуално удоволстие от това. Може би е трудно да повярвате, но състрадателните садисти, милостивите господари и търсещите силни усещания роби са много по-типичният случай. Звучи парадоксално? Така е. В света на садо-мазохизма парадоксите са по-скоро правило, отколкото изключение. Това е свят, в който нежността и загрижеността са неизменна част от жестокостта – свят на фантазии, мистерия и върховно удоволствие. За много от практикуващите и почитателите на садо-мазохизма (ще го наричаме за краткост SM) този стил на сексуално поведение не е точно съзнателен избор, а е част от тяхната сексуалност още от най-ранните им спомени. За други той е просто разнообразие – чуват за SM, опитват и се влюбват в него...
Доминирането и подчинението присъстват под една или друга форма във всички интимни връзки. Успешното партньорство се гради на отношения, при които единият партньор поема водещата роля в едни дейностти и отстъпва под ръководството на другия в други дейностти. Садо-мазохистите просто отиват по-далеч и разиграват този модел до неговите крайни варианти, влагайки в играта много въображение, емоция и изследователска страст. Драматизмът на една садо-мазо сцена няма и не бива да има нищо общо с реалния живот, но тя предоставя прекрасна възможност за себеизследване и достигане на нови измерения в интимността и сексуалното общуване.
Какво е SM?
SM е сексуална игра на доминиране и подчинение, в която единият партньор – подчиненият – е поставен в позиция на безпомощност и уязвимост, а другият – доминиращият – в позиция на властване и контрол. Техниките за постигане на това са безкрайно разнообразни, но най-популярните включват връзване и обездвижване (bondage *), сетивна депривация, флагелация (бичуване), психологически контрол, вербално доминиране, ролеви игри и много други. Доминиращият дава заповеди, подчиненият ги изпълнява. Звучи просто, нали? Всъщност в SM е тъкмо наопаки – подчиненият се подчинява само защото така иска. Нищо не налага неговото подчинение, освен собственото му желание. С други думи подчиненият дава власт на доминиращия с решението си да му се подчини. Това в света на SM се нарича “размяна на власт” (power exchange). И както подчиненият е дал съгласието си да бъде доминиран, така може да го оттегли във всеки един момент. Това е най-големият парадокс в SM, който всъщност осмисля цялата игра – властта в SM произтича от подчинения.
Размяната на власт, разбира се, има много нива. На най-ниското ниво и в първите стъпки на една SM-връзка подчиненият обикновено позволява на доминиращия само известен физически контрол върху тялото си. Партньорите уговарят някаква сцена и я изпълнявят. Ако всичко протече добре, при следащия сеанс подчиненият може да даде повече свобода на доминиращия. Когато между партньорите се изгради истинско доверие, подчиненият може да позволи върху него да бъде упражняван и емоционален контрол, което би направило играта много по-интензивна и възнаграждаваща и за двамата. Тогава доминиращият има много повече свобода на действие, но и носи много по-голяма отговорност.
Кредото на BDSM-общността е “safe, sane and consensual”, което означава играта да бъде “безопасна, разумна и по взаимно съгласие”. Отговорност на доминиращия е да усвои желаните техники и да ги прилага така, че да не застрашава физическото и психическото здраве на подчинения си партньор. Добрият доминиращ никога не започва игра под въздействие на негативни емоции, в нетрезво състояние или без изричното съгласие на партньора си.
Какво не е SM?
Един от най-сериозните аргументи срещу SM-практиките е, че те включат жестокост и насилие. Това схващане е толкова популярно и затвърдено сред хората, непознаващи SM-културата, че киното и булевардната литература продължават да го експлоатират без всякакво притеснение, че могат да прозвучат фалшиво. Една от целите на предстоящата поредица от статии е да развенчае този мит и да окуражи изкушените от магията на SM да експериментират свободно и без чувство на вина.
SM не е насилие! Всичко, което кара някой от партньорите да се чувства зле физически или психически, няма място в играта. Насилниците не искат разрешение – те действат в яростта си и не би им минало през ум да уговорят предварително с жертвата си силата на ударите с камшика. В насилието няма нищо еротично и целта на насилника е да нарани жертвата си. Подчиненият в една SM-сцена може да я прекрати, когато пожелае – жертвата на насилие не може. Доминиращият владее отлично ситуацията и поведението си – насилникът в пристъп на агресия губи всякакъв контрол над себе си.
Негативната обществена нагласа към садо-мазохизма кара много хора, които се чувстат привлечени от този вид еротична игра, да отричат или да крият интереса си към нея. Други се опитват да намерят “по-безобидни” наименования на нестандартните сексуални практики, които така или иначе влизат в тази категория. Ако сте се интересували по-задълбочено в тази материя, сигурно сте попадали на термини като erotic spanking (еротично пляскане), dominance & submission (доминиране и подчинение), bondage * & discipline (робство и дисциплина), love bondage * (любовно крепостничество). Всички тези понятия имат основание да съществуват и по-нататък ще разгледаме по-подробно всяко от тях, както и какво се крие зад абревиацията BDSM, но тъй като в основата им стои един и същи принцип, ще използваме за краткост съкращението SM. Разбира се, те не се покриват напълно, но са по-скоро въпрос на степен и индивидуални предпочитания, отколкото на базисни различия.
И накрая още няколко думи защо започваме тази поредица за BDSM. Най-вече, защото вярваме, че човешката сексуалност е много по-богата и разнообразна от нормите, които е наложила традиционната сексология, и че всеки аспект и израз на нашата сексуалност заслужава внимание и … реабилитация. Защото имаме какво да кажем по темата, опирайки се на опита и наблюденията на дългогодишни последователи на това противоречиво еротично изкуство. И не на последно място, защото искаме да подкрепим хората, които може би се чувстват различни, и да им кажем, че не са сами в своите фантазии и интереси – за нас различността е дар, а не проклятие.
* Английската дума bondage е трудно преводима на български език. Означава робство, крепостничество, оковаване, но в контекста на SM-игрите означава процеса и техниките за физическо обездвижване на подчинения партньор. За целта се използват най-различни средства – от въжета, кожени каишки и самозалепващи се ленти до вериги, стоманени окови и специални приспособления, често наподобяващи за повече драматичност инвентара на средновековната инквизиция.