01-25-2006, 17:08
Един от най-неподходящите въпроси, които можете да зададете на жена, след като сте правили секс е: “А ти стигна ли до оргазъм?” Най-вероятно тя ще ви отговори “Рабира се!” или “Ако наистина ме обичаше, щеше да знаеш.” Реакцията й на този въпрос може да бъде много негативна, независимо дали е изпитала оргазъм или не и дали той е бил истински или симулиран. Защото, според обществената нагласа, от жената се очаква естествено и закономерно да получава оргазъм, ако смята себе си за нормална и модерна представителка на своя пол.
Общественият натиск
Ако само преди век женският оргазъм не е съществувал като понятие, днес се приема, че всяка пълноценна жена трябва да го изпитва, при това колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Всяка секс-сцена във филмите завършва с “финални” стонове, а рецепти за “разтърсващи оргазми” щедро предлага почти всяко женско списание. Никой не учи младите жени как да получават оргазъм, следователно оргазмът трябва да настъпва спонтанно и автоматично. От жената се очаква да се отдаде на партньора си и да стигне до края, при това независимо от уменията му и от начина, по който я стимулира. И ако това не се случи, нейната женственост е сериозно компроментирана.
Усещането “оргазъм”
Физически погледнато, не е лесно да се определи дали една жена е изпитала оргазъм или не. Малко жени демонстрират всички класически признаци на сексуална възбуда и кулминация, така както са описани в книгите и сексуалните наръчници. А дори когато тези признаци са налице, партньорите не винаги са в състояние да ги осъзнаят в разгара на сексуалния акт. Описваните признаци на женския оргазъм обикновено са базирани на наблюдения в лабораторни условия, а не в спалните под завивките, където най-често правим секс. Този “списък” от физически реакции прибързано и неоснователно се възприема като норма, вместо като вариант сред многобройни възможности. Няма начин един мъж да разбере със сигурност дали партньорката му е изпитала оргазъм, освен ако тя самата не го потвърди. Защото оргазмът е въпрос на лично усещане на този, който го изживява, независимо как изглежда или се усеща отстрани.
Парадоксално или не, няма сигурен индикатор за изживяването на оргазъм дори за самата жена. Тя може да не знае дали е стигнала до края, но да е изпитала огромно сексуално удоволствие, често по-интензивно и от действителен оргазъм. От друга страна, достигането до оргазъм не означава автоматично, че жената е изпитала върховно удоволствие или изобщо някакво удоволствие! Понякога оргазмът е съпроводен от толкова незначителни по интензивност физически усещания, че жената не може да определи какво всъщност изживява. А след като самата жена не може да бъде напълно сигурна в усещанията на собственото си тяло, как можем да очакваме партньорът й да бъде?
Симулирането на оргазъм
Повечето млади мъже и жени нямат представа как изглежда и какво чувства жената по време на оргазъм, защото никой не ги е учил на това. Обществото брани с всички средства младите хора от достъп до автентична сексуална информация. Вместо това, ги залива с клишета, които нямат много общо с реалността. Какво научаваме за женския оргазъм от киното или порно-продукциите, където цялото удоволствие от секса и оргазмите са симулирани? Резултатът е, че много жени не знаят какво е оргазъм и как да го получат, но затова пък знаят как да го симулират! И 55% от жените признават, че го правят, поне понякога.
Поемане на отговорност
Едно от най-важните неща, които съзряващата жена трябва да научи, е да поема отговорност за собственото си сексуално удоволствие и удовлетворение, вместо да разчита на случайността или да храни илюзията за принца от приказките, който ще я накара да изпита неземно блаженство. Отговорност на всяка жена е да реши колко важно е за нея сексуалното удоволствие и колкото по-важно е то, толкова повече усилия тя и партньорът й трябва да положат, за да го постигнат. Жената е тази, която трябва да реши какво й е приятно и от какво има нужда, вместо да се опитва да се нагажда към някакви външни очаквания. Колкото и антиромантично да звучи, тя трябва да гледа на партньора си като на инструмент за собствено удоволствие, който трябва да настрои според нуждите си. Не бързайте да го наречете феминистка реакция на съществуващата от векове традиция мъжете да гледат на жените по този начин. Докато всеки от партньорите носи отговорност за собственото си удоволствие, той е пълноценен в една връзка, в която едновременно дава и получава.
Желание и способност
Поемането на отговорност означава жената да реши дали иска и дали е в състояние да получи оргазъм при конкретното сексуално преживяване. Жените често симулират оргазъм, защото по някаква причина не искат да стигнат до края или защото познават тялото си достатъчно добре, за да знаят, че няма изгледи това да се случи по време на настоящото сексуално преживяване. Но те могат да искат да правят секс, защото изпитват удоволствие от физическата интимност, дори когато изключват възможността за оргазъм. Ако жената пожелае оргазъм и реши, че той е възможен, тя трябва да даде ясен знак за това. Например може недвусмислено да го заяви или да насочи партньора си към начин на стимулация (напр. орална), който е най-вероятно да я доведе до оргазъм. Ако тя не желае оргазъм или преценява, че няма вероятност да стигне до края, може просто да каже: “Тази нощ е за теб” или “Нека този път аз ти доставя удоволствие”.
Друг важен момент от поемането на отговорност е способността да кажеш “не” или “спри”. Ако например жената прецени, че въпреки желанието й, не може да стигне до оргазъм в дадената ситуация, няма нищо неудобно, ако каже: “Можеш да спреш, ако искаш” или просто “Моля те, спри”. Вероятно тази комуникация ще ви се стори твърде далеч от романтичния секс, но къде е романтиката в симулирания оргазъм?.
Удоволствието е за нея
Къде тогава е отговорността на партньора? Това, което той трябва да разбере и да приеме, е че удоволствието и оргазмите на партньорката му са си за нея, не за него. Все повече мъже очакват жената да стига до оргазъм като по поръчка – бързо и ако може многократно при всеки сексуален контакт. И то не толкова от загриженост за нейното удоволствие, колкото за да получат потвърждение за собствените си сексуални умения и способности. От тях се очаква да са “добри в леглото” и те трябва да оправдаят тези очаквания. В резултат много жени се чувстват притиснати да получават оргазъм, за да не разочароват партньора си, защото това на свой ред се очаква от тях. И тъй като това се нереалистични очаквания, те няма как да бъдат изпълнени, освен с малко театър – жените лъжат, че им е хубаво; мъжете се лъжат, че им вярват.
Ако театърът не ви задоволява,
трябва просто да “разрешите” на партньорките си да НЕ получават оргазъм и да поискате от тях да не го симулират. Ваш избор е да намерите най-подходящия начин да го кажете, но смисълът, който трябва да предадете, е: “Разбирам, защо жените симулират оргазъм и защо понякога се чувстват длъжни да го правят. Ако ти се е налагало преди, искам да знаеш, че предпочитам да не го правиш занапред. Имаш най-искреното ми позволение да не стигаш до оргазъм, ако чувстваш, че не можеш или не искаш. А когато поискаш оргазъм, моля те, дай ми знак и кажи как най-добре да ти помогна, за да се случи.”
Споделяне на удоволствието
Когато оргазмът все пак се случи, е добре е да го споделите с партньора си, вместо да очаквате той да разбере инстинктивно. Можете тросто да кажете: “Свърших” или “Благодаря ти за хубавия оргазъм”. Добра идея е партньорите да си благодарят взаимно за удоволствието, което са си доставили един на друг, независимо дали е завършило с оргазъм или не.
Понякога се случва мъжът да интерпретира погрешно физическите сигнали, които партньорката му “подава” по време на сексуалния акт. Внезапен вик, стон или конвулсивно свиване на бедрата или влагалището може да бъдат знак за него, че партньорката му е стигнала върха и че вече може да спре. За да не бъде това повод за разочарования, поддържайте “линията отворена”. Винаги можете да кажете “не спирай”, ако искате той да продължи стимулацията.
Комуникация
Ако жената не стигне до оргазъм, въпреки че го е искала, тя трябва да намери подходящ момент да го обсъди с партньора си. Без да наранява чувствата му, но откровено и открито. Нищо повече от един практичен разговор, в който и двамата да си изяснят защо се е получило така и какво да направят следващия път, за да се получи по-добре. Причината може да бъде просто, че партньорът не е знаел колко дълго да продължи или че не е бил в състояние да продължи. Може да бъде, че не е знаел как точно да я стимулира и че е необходимо тя да му покаже. Може да бъде, че тя има нужда да си помага с ръка или с някакво друго средство, за да стигне до края. Ако жената не е достатъчно откровена за желанията си, те може никога да не се осъществят.
Всеки път е “първи”
Няма да сгрешите, ако подхождате към всяко сексуално преживяване като към първо. Няма гаранция, че това, което е харесало на партньорката ви сто пъти, ще й хареса за сто и първи път. Ако сте заедно от двайсет години, нима очаквате, че тя не се е променила откакто я познавате? Хората не са машини със заложени за цял живот програми от нужди и реакции. Обикновено ние имаме много ограничена представа от нуждите и желанията на партньора си, особено ако никога не сме разговаряли обстойно за тях. Обществото ни казва какви би трябвало да бъдат тези желания и ние автоматично приемаме, че са такива. Това е голяма грешка. Повечето хора имат много по-широк диапазон от желания и странности, отколкото е прието за обичайно. Безрезервното приемане и опознаване на тези индивидуални особености е пътят към пълноценното сексуално общуване и към сърцето на другия.
Какво иска тя?
Можете да четете книги за женската сексуалност или с часове да се ровите из интернет за подходяща информация, но партньорката ви едва ли ще е автор на тези книги или на статиите, които ще намерите в мрежата. Нищо от това, което ще прочетете, няма да съответства точно или напълно на нейната сексуалност, да не говорим, че може да не съответства изобщо. Ако наистина се интересувате какво иска една жена, трябва да попитате самата нея. Но не очаквайте тя непременно да знае. Ако никога не е мастурбирала или не е правила секс, най-вероятно няма да знае какво иска и как да го постигне.
Стани изследовател
Ако искаш да бъдеш добър любовник, най-напред трябва да станеш добър изследовател. А за да бъдеш добър изследовател, трябва да оставиш настрана книгите и наръчниците и да “отидеш на терен”. Трябва да задаваш въпроси и да тестваш хипотезите си. И ако в процеса на изследване не направиш погрешна стъпка, не попаднеш поне веднъж в задънена улица, значи не си истински изследовател. Ако никога не се почувстваш смутен, затруднен или объркан, значи никога не си поемал истинско предизвикателство. Ако никога не си се провалял, може би си добър в леглото, но никога няма да бъдеше любовникът, за който партньорката ти жадува! Ако никога не си падал, значи никога не си докосвал висините!
Сексът е повече от оргазъм
Оргазмът е само форма на сексуално удоволствие, не непременно най-интензивната и най-възнаграждаващата. Достигането на оргазъм не предполага върховно сексуално удоволствие и удовлетворение, нито пък фактът, че един мъж може да доведе партньорката си до оргазъм го прави голям любовник.
Да, оргазмът може да бъде страхотно изживяване и да носи истинско удоволствие, но партньорите не бива да залагат твърде много на него. Стремежът към оргазъм превръща секса от забавление в обикновено гонене на норматив. Когато оргазмът се превърне в единствена цел на секса, той става скучен и неудовлетворителен. Или както казва моя скъпа приятелка: “Оргазъм мога да си доставя и самичка, но секс правя само с партньор.”
Общественият натиск
Ако само преди век женският оргазъм не е съществувал като понятие, днес се приема, че всяка пълноценна жена трябва да го изпитва, при това колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Всяка секс-сцена във филмите завършва с “финални” стонове, а рецепти за “разтърсващи оргазми” щедро предлага почти всяко женско списание. Никой не учи младите жени как да получават оргазъм, следователно оргазмът трябва да настъпва спонтанно и автоматично. От жената се очаква да се отдаде на партньора си и да стигне до края, при това независимо от уменията му и от начина, по който я стимулира. И ако това не се случи, нейната женственост е сериозно компроментирана.
Усещането “оргазъм”
Физически погледнато, не е лесно да се определи дали една жена е изпитала оргазъм или не. Малко жени демонстрират всички класически признаци на сексуална възбуда и кулминация, така както са описани в книгите и сексуалните наръчници. А дори когато тези признаци са налице, партньорите не винаги са в състояние да ги осъзнаят в разгара на сексуалния акт. Описваните признаци на женския оргазъм обикновено са базирани на наблюдения в лабораторни условия, а не в спалните под завивките, където най-често правим секс. Този “списък” от физически реакции прибързано и неоснователно се възприема като норма, вместо като вариант сред многобройни възможности. Няма начин един мъж да разбере със сигурност дали партньорката му е изпитала оргазъм, освен ако тя самата не го потвърди. Защото оргазмът е въпрос на лично усещане на този, който го изживява, независимо как изглежда или се усеща отстрани.
Парадоксално или не, няма сигурен индикатор за изживяването на оргазъм дори за самата жена. Тя може да не знае дали е стигнала до края, но да е изпитала огромно сексуално удоволствие, често по-интензивно и от действителен оргазъм. От друга страна, достигането до оргазъм не означава автоматично, че жената е изпитала върховно удоволствие или изобщо някакво удоволствие! Понякога оргазмът е съпроводен от толкова незначителни по интензивност физически усещания, че жената не може да определи какво всъщност изживява. А след като самата жена не може да бъде напълно сигурна в усещанията на собственото си тяло, как можем да очакваме партньорът й да бъде?
Симулирането на оргазъм
Повечето млади мъже и жени нямат представа как изглежда и какво чувства жената по време на оргазъм, защото никой не ги е учил на това. Обществото брани с всички средства младите хора от достъп до автентична сексуална информация. Вместо това, ги залива с клишета, които нямат много общо с реалността. Какво научаваме за женския оргазъм от киното или порно-продукциите, където цялото удоволствие от секса и оргазмите са симулирани? Резултатът е, че много жени не знаят какво е оргазъм и как да го получат, но затова пък знаят как да го симулират! И 55% от жените признават, че го правят, поне понякога.
Поемане на отговорност
Едно от най-важните неща, които съзряващата жена трябва да научи, е да поема отговорност за собственото си сексуално удоволствие и удовлетворение, вместо да разчита на случайността или да храни илюзията за принца от приказките, който ще я накара да изпита неземно блаженство. Отговорност на всяка жена е да реши колко важно е за нея сексуалното удоволствие и колкото по-важно е то, толкова повече усилия тя и партньорът й трябва да положат, за да го постигнат. Жената е тази, която трябва да реши какво й е приятно и от какво има нужда, вместо да се опитва да се нагажда към някакви външни очаквания. Колкото и антиромантично да звучи, тя трябва да гледа на партньора си като на инструмент за собствено удоволствие, който трябва да настрои според нуждите си. Не бързайте да го наречете феминистка реакция на съществуващата от векове традиция мъжете да гледат на жените по този начин. Докато всеки от партньорите носи отговорност за собственото си удоволствие, той е пълноценен в една връзка, в която едновременно дава и получава.
Желание и способност
Поемането на отговорност означава жената да реши дали иска и дали е в състояние да получи оргазъм при конкретното сексуално преживяване. Жените често симулират оргазъм, защото по някаква причина не искат да стигнат до края или защото познават тялото си достатъчно добре, за да знаят, че няма изгледи това да се случи по време на настоящото сексуално преживяване. Но те могат да искат да правят секс, защото изпитват удоволствие от физическата интимност, дори когато изключват възможността за оргазъм. Ако жената пожелае оргазъм и реши, че той е възможен, тя трябва да даде ясен знак за това. Например може недвусмислено да го заяви или да насочи партньора си към начин на стимулация (напр. орална), който е най-вероятно да я доведе до оргазъм. Ако тя не желае оргазъм или преценява, че няма вероятност да стигне до края, може просто да каже: “Тази нощ е за теб” или “Нека този път аз ти доставя удоволствие”.
Друг важен момент от поемането на отговорност е способността да кажеш “не” или “спри”. Ако например жената прецени, че въпреки желанието й, не може да стигне до оргазъм в дадената ситуация, няма нищо неудобно, ако каже: “Можеш да спреш, ако искаш” или просто “Моля те, спри”. Вероятно тази комуникация ще ви се стори твърде далеч от романтичния секс, но къде е романтиката в симулирания оргазъм?.
Удоволствието е за нея
Къде тогава е отговорността на партньора? Това, което той трябва да разбере и да приеме, е че удоволствието и оргазмите на партньорката му са си за нея, не за него. Все повече мъже очакват жената да стига до оргазъм като по поръчка – бързо и ако може многократно при всеки сексуален контакт. И то не толкова от загриженост за нейното удоволствие, колкото за да получат потвърждение за собствените си сексуални умения и способности. От тях се очаква да са “добри в леглото” и те трябва да оправдаят тези очаквания. В резултат много жени се чувстват притиснати да получават оргазъм, за да не разочароват партньора си, защото това на свой ред се очаква от тях. И тъй като това се нереалистични очаквания, те няма как да бъдат изпълнени, освен с малко театър – жените лъжат, че им е хубаво; мъжете се лъжат, че им вярват.
Ако театърът не ви задоволява,
трябва просто да “разрешите” на партньорките си да НЕ получават оргазъм и да поискате от тях да не го симулират. Ваш избор е да намерите най-подходящия начин да го кажете, но смисълът, който трябва да предадете, е: “Разбирам, защо жените симулират оргазъм и защо понякога се чувстват длъжни да го правят. Ако ти се е налагало преди, искам да знаеш, че предпочитам да не го правиш занапред. Имаш най-искреното ми позволение да не стигаш до оргазъм, ако чувстваш, че не можеш или не искаш. А когато поискаш оргазъм, моля те, дай ми знак и кажи как най-добре да ти помогна, за да се случи.”
Споделяне на удоволствието
Когато оргазмът все пак се случи, е добре е да го споделите с партньора си, вместо да очаквате той да разбере инстинктивно. Можете тросто да кажете: “Свърших” или “Благодаря ти за хубавия оргазъм”. Добра идея е партньорите да си благодарят взаимно за удоволствието, което са си доставили един на друг, независимо дали е завършило с оргазъм или не.
Понякога се случва мъжът да интерпретира погрешно физическите сигнали, които партньорката му “подава” по време на сексуалния акт. Внезапен вик, стон или конвулсивно свиване на бедрата или влагалището може да бъдат знак за него, че партньорката му е стигнала върха и че вече може да спре. За да не бъде това повод за разочарования, поддържайте “линията отворена”. Винаги можете да кажете “не спирай”, ако искате той да продължи стимулацията.
Комуникация
Ако жената не стигне до оргазъм, въпреки че го е искала, тя трябва да намери подходящ момент да го обсъди с партньора си. Без да наранява чувствата му, но откровено и открито. Нищо повече от един практичен разговор, в който и двамата да си изяснят защо се е получило така и какво да направят следващия път, за да се получи по-добре. Причината може да бъде просто, че партньорът не е знаел колко дълго да продължи или че не е бил в състояние да продължи. Може да бъде, че не е знаел как точно да я стимулира и че е необходимо тя да му покаже. Може да бъде, че тя има нужда да си помага с ръка или с някакво друго средство, за да стигне до края. Ако жената не е достатъчно откровена за желанията си, те може никога да не се осъществят.
Всеки път е “първи”
Няма да сгрешите, ако подхождате към всяко сексуално преживяване като към първо. Няма гаранция, че това, което е харесало на партньорката ви сто пъти, ще й хареса за сто и първи път. Ако сте заедно от двайсет години, нима очаквате, че тя не се е променила откакто я познавате? Хората не са машини със заложени за цял живот програми от нужди и реакции. Обикновено ние имаме много ограничена представа от нуждите и желанията на партньора си, особено ако никога не сме разговаряли обстойно за тях. Обществото ни казва какви би трябвало да бъдат тези желания и ние автоматично приемаме, че са такива. Това е голяма грешка. Повечето хора имат много по-широк диапазон от желания и странности, отколкото е прието за обичайно. Безрезервното приемане и опознаване на тези индивидуални особености е пътят към пълноценното сексуално общуване и към сърцето на другия.
Какво иска тя?
Можете да четете книги за женската сексуалност или с часове да се ровите из интернет за подходяща информация, но партньорката ви едва ли ще е автор на тези книги или на статиите, които ще намерите в мрежата. Нищо от това, което ще прочетете, няма да съответства точно или напълно на нейната сексуалност, да не говорим, че може да не съответства изобщо. Ако наистина се интересувате какво иска една жена, трябва да попитате самата нея. Но не очаквайте тя непременно да знае. Ако никога не е мастурбирала или не е правила секс, най-вероятно няма да знае какво иска и как да го постигне.
Стани изследовател
Ако искаш да бъдеш добър любовник, най-напред трябва да станеш добър изследовател. А за да бъдеш добър изследовател, трябва да оставиш настрана книгите и наръчниците и да “отидеш на терен”. Трябва да задаваш въпроси и да тестваш хипотезите си. И ако в процеса на изследване не направиш погрешна стъпка, не попаднеш поне веднъж в задънена улица, значи не си истински изследовател. Ако никога не се почувстваш смутен, затруднен или объркан, значи никога не си поемал истинско предизвикателство. Ако никога не си се провалял, може би си добър в леглото, но никога няма да бъдеше любовникът, за който партньорката ти жадува! Ако никога не си падал, значи никога не си докосвал висините!
Сексът е повече от оргазъм
Оргазмът е само форма на сексуално удоволствие, не непременно най-интензивната и най-възнаграждаващата. Достигането на оргазъм не предполага върховно сексуално удоволствие и удовлетворение, нито пък фактът, че един мъж може да доведе партньорката си до оргазъм го прави голям любовник.
Да, оргазмът може да бъде страхотно изживяване и да носи истинско удоволствие, но партньорите не бива да залагат твърде много на него. Стремежът към оргазъм превръща секса от забавление в обикновено гонене на норматив. Когато оргазмът се превърне в единствена цел на секса, той става скучен и неудовлетворителен. Или както казва моя скъпа приятелка: “Оргазъм мога да си доставя и самичка, но секс правя само с партньор.”