kakvo e liubovta za vas

[noonelivesforever]

Reshih da vi popitam zashtoto mi e mnogo interesno da uznaq. Pove4eto ot vas ili da ne kaja si4ki q opotrbqvat kato nqkoq bukva ot azbukata. I ei takova sigurno neznaqt kakvo ozna4ava. Liubov ima no nqkoi ot nas ne q razbirat I si gi mislqt edni nqma da citiram nickove i bezmisleni postove postove
Ne sam fen na toq forum. Vlizam tuk za da se smeq na nqkoi dosta neuda4ni temi.I napravo poludqvam kogato nqkakvo 13-16 godishno momi4ence ili mom4ence mi kaje 4e e vliubeno i shtqlo po4ti da se samoubie
Taka 4e eto vi tema na koqto trqbva seriozno da se pogledne
PS
Taka moje da spasite nqkoi ddrug jivot :lol: :lol: :lol:

[Death^Forever]

Сякаш вече имаше такава тема, но ще пиша и тук...
Не виждам защо вместо да помогнеш на тийнове, които наистина са готови да се самоубият, независимо каква е причината, трябва да им се смееш...
Да, Любов има, но няма какво толкова да й разбираш или виждаш - важното е да я усетиш, а мрачни мисли идват, когато няма от кого да я получиш...Тъй като, както и преди съм казвала, Любовта от близки и истински приятели не е достатъчна, за да е пълноценен животът ти - още един минус, който пречи на хората...
И какво толкова може да означава това Любов? Да си привързан към някого, да не ти омръзва никога, да чувстваш, че наистина не можеш да живееш без него, да се нуждаеш от присъствието му, да ти липсва, да го разбираш само с поглед и да попиваш всяка негова дума...Любовта има толкова много значения, само защото всеки я преживява по различен начин и никога не можеш да си сигурен кое определение е най-точно...някои хора въобще не минават през нея или остават наранени и за това виждат като единствен изход самоубийството - а аз, както казах, не виждам нищо смешно в това...Тъй като никак няма да ти е до смях, когато усещаш единствено жестоката болка, а след като отмине осъзнаваш, че си станал безчувствен и се чудиш как да продължиш напред и няма кой да ти подаде ръка, когато си паднал, дори и сам да искаш да се изправиш и да видиш пътя пред себе си...

[RoSsY88]

Според мене няма граница за любовта.Има хиляди теми в тоя в форум за тва какво е любов!Сигорно и мене ме мислиш за някое влюбено малко...Не знам ти на колко си ама аз се влюбих на 16(същност карах 17 и ми оставаха 4 месеца докато ги навърша).Ся карам 18-тата година.Може би за мен любовта е чуство,коетоедва ли пак ще изпитам.

[sunny_smile_]

Любовта ме е погълнала, вече знм какво е чубството. Тя е онова чувство, което всеки е преживял, преживява или ще преживее. Освен щастието любовта в молко случаи носи и болка, и мъка. Любовта ме кара да се усмихвам, да съм радостна и весела, да гледам с оптимизъм над нещата, да ги преценявам и да се замислям над тях. Любовта е копнеж,живот, предизвикателство, което съм избрала, свързано с много препядствия, но въпреки това тя е сладка не само защото е прекрасна, а защото съм я спечелила. Свързана с приятелството и доверието любовта става по-силна и чувствена. На свой план тя не остава незабелязана. Когато си влюбен всеки го забелязва по много начини. Любовта може да отнеме чувството за концентрация (за известно време),апетита,намръщената физиономия, но може да ни направи по-щастливи и усмихнати, общителни, лъчезарни и да ни дари с множество прекрастни моменти. Когато видя своя любим се размеквам и потрепвам от щастие, очите ми засияват с любовен блян, тялото ми шепне с нежни думи, а лъчезарна усмивка проблясва и огрява лицето ми. Всичко издава моята любов към него. Постоянно искам да е до мен,той живее дори и във фантазиите ми. Ставам и си лягам с мисълта за него, не спирам да си задавам въпросите: "Къде и с кой е сега?","Какво прави?". Не желаното чувство "Ревност" ме е връхлетяло и аз се опитвам да се преборя с него. Но дали ще успея? Винаги ли когато има любов има и ревност?