Selah
01-27-2006, 07:35
Здравейте!
Ще ви споделя един мой проблем и много ще съм и благодарна, ако дадете съвет, тъй като не съм сигурна дали постъпвам правилно.
Имам приятел почти от година. Реално, връзката ни е по-кратка, защото лятото той замина на студентска бригада и не се виждахме цели 5 месеца. Трябва да подчертая, че дори тогава си писахме редовно, обаждаше ми се. Аз не му изневерих(против принципите ми е), въпреки че имах такива възможности. Още лятото ми се зароди идеята, че ще трябва да скъсаме. Може би защото аз не съм влюбена в него(по-скоро съм привързана), не ме привлича особено, не съм готова на дълга връзка и, плюс това, тази година просто нямам време за него(кандидатствам). Попринцип той се съобразява с липсата ми на време и търпеливо ме чака. Вече се виждаме на 2 седмици веднъж (съзнателно се опитвам да му го отдалеча). Обаче онзи ден му писна и попита какво става, мисля ли, че това е нормално и т.н. Понеже нямаше как да продължим разговора по телефона, му казах, че искам да поговорим насаме тези дни. Обмислям да му кажа съвсем внимателно, че няма как да продължим, че проблемът не е в него, че не съм готова на сериозна връзка (каквато той явно иска) и т.н. Страх ме е да не го нараня, ззащото той е чудесен човек и не го заслужава.
Как ви звучи на вас? Какво бихте направили на мое място вие?
Предварително благодаря!
Ще ви споделя един мой проблем и много ще съм и благодарна, ако дадете съвет, тъй като не съм сигурна дали постъпвам правилно.
Имам приятел почти от година. Реално, връзката ни е по-кратка, защото лятото той замина на студентска бригада и не се виждахме цели 5 месеца. Трябва да подчертая, че дори тогава си писахме редовно, обаждаше ми се. Аз не му изневерих(против принципите ми е), въпреки че имах такива възможности. Още лятото ми се зароди идеята, че ще трябва да скъсаме. Може би защото аз не съм влюбена в него(по-скоро съм привързана), не ме привлича особено, не съм готова на дълга връзка и, плюс това, тази година просто нямам време за него(кандидатствам). Попринцип той се съобразява с липсата ми на време и търпеливо ме чака. Вече се виждаме на 2 седмици веднъж (съзнателно се опитвам да му го отдалеча). Обаче онзи ден му писна и попита какво става, мисля ли, че това е нормално и т.н. Понеже нямаше как да продължим разговора по телефона, му казах, че искам да поговорим насаме тези дни. Обмислям да му кажа съвсем внимателно, че няма как да продължим, че проблемът не е в него, че не съм готова на сериозна връзка (каквато той явно иска) и т.н. Страх ме е да не го нараня, ззащото той е чудесен човек и не го заслужава.
Как ви звучи на вас? Какво бихте направили на мое място вие?
Предварително благодаря!