един^^^там
01-27-2006, 15:34
Слагайте тук всякакви мисли и кратки разкази свързани със любовта.
От този род:
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Представи си, че съм огромна канара, която не се страхува от нищо. От векове никой не е успял да ме помръдне - нито бурите, нито времето... Един ден обаче една съвсем безобидна малка капчица пада върху мен и бавно се скрива в една от дълбоките ми пукнатини. Пукнатина, която си е моя още от рождение, но която досега дъждовете и бурите на са забелязвали. Не бих се уплашил от тази капчица, нали?
На следващия ден обаче става студено и капчицата замръзва в сърцевината ми, разширява се и от това боли. Как би се почувствала канарата, на която нищо не могло да отслаби силата до този ден, в който една малка капчица я застрашава да я разцепи на две?...
Да това е метафора, но всъщност такава би трябвало да бъде любовта. Разтърсваща из основи земния и силен мъж, влюбен в мила, водна, ефирна и понякога капризна госпожица, проникнала в тайното място, което никой преди не е успявал да достигне - сърцето. Е, то няма да се разцепи, но канарата никога вече няма да е същата.
HopeLesss
01-27-2006, 16:03
“ Равносметката на живота се прави именно в тези мигове, когато сме сами и най – искрени. Трудно е да останеш сам със себе си. Още по – трудно е да си откровен. Да признаеш всичките си грешки и слабости. Да се самообвиниш и да назовеш името на порока, тласнал те към падение. Да определиш себе си като подлец или страхливец. Да си спомниш очите, които си излъгал и да се разкриеш. Да се погледнеш гол, изплашен и разплакан в огледалото. И от там да ти се озъби твоята душа, която криеш от другите. Такава каквато е – грешна, грешаща, подвластна. Душата на човек, създадена повече да иска и по – малко да дава. Не! Душата не е само това. Тя е малкото независимо пространство в нас, което можа да обича, да вярва и да прощава...
Всеки неволно се стреми към щастието. А какво всъщност е то? Има ли постоянно щастливи хора? Истински щастлив човек...само за миг...може би… Щастието е една разпиляна мозайка. Всеки търси фигурки и реди картинките на своя живот. А колко мъничко понякога не достига...Така, улисани в търсене, приближаваме и губим щастието, към което се стремим. Докато един ден осъзнаем, че няма нищо идеално в нашия материален живот. И нищо не може да съществува дълго, и да бъде само наше. Дори и болката. Тя идва винаги неочаквано. Често си мислим незаслужено. А дали е така?”
Г.М.
Защо няма вода, която да изгаси пламъците, които карат моето сърце да гори, защо няма разстояние, което може да ме накара да забравя как добре се чувствам в твоите прегръдки. Сезоните минават, листата падат, стрелките се въртят, събират, разделят, разминават, но нашите сърца остават едно до друго.
Ако ти беше птица, аз щях да бъда твоите криле, взор в очи, слух в уши, кръв във моите вени, всичко от което имам нужда си ти. Заедно да спим, заедно да ядем, заедно да жевеем, заедно да умрем. Не сажалявам за нито един ден от дните изминали, когато с тебе бяхме заедно завинаги.
Да. Аз цялата съм в бяло, в очите ми горят сълзи. Усмихвам се на всеки, но на сила, а нещо в гърлото горчи. А пак е шумно, хората се смеят, след малко ще дойде той. Ще ме целуне и ще каже: “Хайде мила, изтрий сълзите и бъди герой!” О, не, не мога! Чувствам, че ще падна. Аз ставам с пламнали очи. “Не го обичам!. Чувате ли хора?” Един вик се блъска в мене и крещи. Но срещам твоите очи, да майко, единствено си ме разбрала ти. Очите ти настойчиво ме молят: “Недей дете, заради мен търпи.” И двамата се движем обсипани с цветя. Усмихвам се единствено на мама, с каква надежда ме изпраща тя...
Едно дете към мене приближава: “Вземи – ми казва – тез цветя, един човек ви пожелава щастлив живот с този мъж!” Изтръпвам цяла, примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка бяла, лежи в ръката ми без плик. Без думи, с неговото име, най – хубавото име на света, което днес не бива да повтарям, защото съм омъжена жена!
Пътят към земния рай
Прилича на магия, която ни завладява напълно, обсебва ни и ни кара да вършим чудеса. Изпълва ни с енергия, дава ни сили, за да станем срещу вятъра и да вървим напред с гордо вдигната глава. Дава смисъл на живота ни и ни кара да вярваме в себе си.
Ако една любов е истинска и ако идва дълбоко от сърцето и душата, за нея няма никакви прегради. Дори хората с “каменно сърце” дълбоко в себе си таят искрицата и идва моментът, в който се появява някой, драсва клечката и подпалва вечния огън на любовта.
Без любов светът е само мрак, падение, болка, страх и море от сълзи. Виждат се само силуети на забързаните хора, вечно стремящи се към върха, който винаги се оказва недостижим. От време на време някой успява да изгради нещо значително, но неочаквано се сблъсква със злобата на другите и всичко рухва мигновенно.
Една любов променя напълно вижданията ни за света. Тя идва в живота ни, когато най – малко сме я очаквали. Дори без да я желаем, превзема сърцето ни и го изпълва със страст, нежност и обич. Създава усещане за лек, ефирен воал от изящни цветя, който ни е покрил и не позволява на болката и отчаянието да проникнат в душите ни. Когато човек е влюбен, не обръща внимание на ежедневните проблеми. Ако всичко до скоро му се е струвало грозно и сиво, то сега той вижда само красиви неща. Всеки иска да се озове в един розов свят без разбити мечти и несбъднати желания, без страх и сълзи. Ключът към един такъв свят е любовта.
Понякога се сблъскваме с омразата. Това слага край на всички мечти, въздишки и усмивки. Мракът се спуска отново. Слънчевият ден се превръща в нощ без луна и звезди, а кристалното море – в буря. Сякаш идва есента. Пирува тъжният листопад. Любовта се сбогува, без да се обръща, но част от нея е все още жива и е готова да възкръсне, защото, където е горял огън, винаги остават въглени. Те изгарят до болка сърцето, но със своя блясък привличат погледа на други заблудени в тъмнината пътници, готови за любовни подвизи.
Продължавай да търсиш истинската любов, голямата, само за теб! Помни, че на Земята има един път към рая и той минава през любовта.
Ако можех да превърна пламъците в най – топлите думи, бих го направила.
Ако можех да бъда слънце, не бих позволила на студа да те гали.
Ако можех да бъда снежинка, топяща се в твоите длани!
Ако можех да бъда медена питка, никога не бих се търкулнала от твоя прозорец.
Ако можех да бъда море, бих те понесла към най – красивите брегове.
Ако можех да бъда облак, щях да те посипя с пух от любов.
Ако бях дъжд, никога не бих те намокрила.
Бих ти подарила “ Цялото небе”, както пеят PIF, но няма как да го побера в дланите си. Бих превърнала всяка скала в злато, всяко стръкче трева – в коси на русалка.
Бих целунала милиони пъти Земята, за да не се върти и да мога да те догоня.
Бих се превърнала в призрак, за да те целувам, когато желая.
Мога да бъда всичко това. Мога да бъда и още повече. Опитвам се да бъда навсякъде, а най – вече в твоите мисли...
Zashto te tolkova haresah,v miga kogato te vidiah?
Zashto se radostno usmihnah,v nastroenie li biah?
Ne kriq che bezumno te obicham,ne kria che sam vlqbena v teb,i nikoga ne shte otricham,che az obicham samo teb!!!
Nikoga ne zamenqi LUBOVTA s OMRAZATA,za6toto e jestoko da mrazi6 nqkoi,na koito do skoro si kazval OBICHAM TE{P}
Klu4ut kum surceto moje da bude edna mila dyma ili edna nejna celyvka.Pozvoli mi Az da ti q dam!!
Now you may love her but remember-the ONLY one who will ALWAYS love you will be ME
Ako syrceto mi kyrvi na vsqka stypka...tova ne e rana ot oryjie....tova e sleda ot lubovta ti,koqto ne uspqh da dostigna!
Trite neshta, koito sa nai-iskreni i nai-trudni za kazvane : "Obicham te", "Izvinqvai" i "Pomogni mi"!!!OBICHAM TE
Да ОбИчАш Е Не Да ЗаБрАвЯш, А Да ПрОщАвАш. Не Да СлУшАш, А Да РаЗбИрАш. Не Да ГлЕдАш, А Да ЧуВсТвАш. Не Да Си ТрЪгВаШ, А Да ОсТаВаШ
Някои хора влизат в живота ни и бързо излизат...Други се настаняват за малко и остават следа в сърцата ни и ние вече никога не сме същите!!!
Az Te ViKaH,No Ti Si TrUgNa.Az PlA4eH,No Ti Ne Se ObUrNa.EdIn DeN Te ZaBrAvIh,A Ti Se VuRnA...
oBi4aM.tE.,vSi4k0.e.sYlzi,nO.zNai.p0sLednAtA.sYlzA .6tE.kApE.0t.tVoItE.o4I.,zA6tOt0.bEz.da.ZnAe6.0bi4 A6.mE.I.Ti
http://members.tripod.com/amritas_page/Za%20lub.htm
Ето тука има доста.. :P
http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=676
И още няколко..