PDA

View Full Version : Европейския съюз-Новини,За и Против!!!!!!



02-04-2006, 11:25
За и Против Европейския съюз....

От днес тук ще сте информирани за Всичко около ЕС!!!!



NEO-OKO TM :arrow:

02-04-2006, 11:30
По-нататъшното разширяване на ЕС е ключът за стабилността на Балканите, смята еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Историците и експертите за южната част на Европа смятат, че през вековете Балканите са били най-бедният и най-занемарен съсед на северната и западната част на Европа, пише “Интернешънъл хералд трибюн”.
Изданието добавя, че неотдавна в Брюксел Оли Рен заяви, че ЕС е добър в износа на онова, което от 150 години липсва на Балканите – стабилност. Според Оли Рен разширяването на ЕС трябва да бъде инструментът за отговор на различните събития, каквито са краят на диктатурата в Испания и Португалия и смъртта на комунизма.
Досега единствено Словения – “най-богатата страна от бивша Югославия”, е в ЕС. Тя се присъедини през май 2004 г., пише изданието. В материала се добавя, че следващи в списъка за приемане са Румъния и България, след това Хърватия и после Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора и Албания. “Последна в списъка би трябвало да бъде Турция”, пише “Интернешънъл хералд трибюн”.

NEO-OKO TM :arrow:

RoyTheReaper
02-04-2006, 13:11
glasuvah 4e nqmam mnenie, za6toto mi e vse taz: az i bez tova mislq da se iznasqm ot BG.

ina4e mislq 4e 4lenstvoto v EU 6te donese po-skoro polza, no efekta opredeleno nqma da se useti za edna no6t. na 31.12.2006 da tunem v kal i mizeriq, a na 1.01.2007 vsi4ko da e preobrazeno kato s magi4eska pru4ka. ne [-X 6te minat pone 20 godini, za da mojem da se sravnqvame s nqkoq ot po-izostanalite strani v EU.

air_J
02-04-2006, 13:16
Засега по-скоро против. [-(

MAFIOZO
02-04-2006, 14:08
tvurdo ZA! ako vleznem padat mitata za koli i tem podobni

02-07-2006, 15:19
20.12.2005
Евробарометър

Традиционното есенно проучване на Евробарометър за 2005 г, проведено между 10 октомври и 5 ноември, е осъществено в труден политически момент, отразяващ отхвърлянето на Европейската конституция във Франция и Холандия, както и трудните преговори по бюджета на ЕС.
Естествено е тези събития да са дали отражение на общественото мнение. В този смисъл "Есенният" Евробарометър отразява европейското обществено мнение във време на размисъл и дебат.

В резултатите от проучването се отбелязва още нарастване на доверието в икономиката, която е подобрила растежа си през последните шест месеца. Въпреки че икономическата ситуация и безработицата в частност засягат по-голяма част от европейците, оптимистичните прогнози за положението в отделните страни се очаква да окаже положително влияние върху общественото мнение в целия Европейски съюз.

Настоящото проучване на Евробарометър покрива 30 страни (или територии), включително 25-те страни членки, двете присъединяващи се страни България и Румъния, както и двете страни - кандидатки за членство (Хърватия и Турция).

Традиционното проучване на Евробарометър (Standard Eurobarometer) се прави по поръчка на Еврокомисията всяка пролет и есен.

В проучването България заема пето място сред желаните кандидати за членство.

С 48% подкрепа за присъединяването си тя изпреварва движещата се заедно с нея към ЕС Румъния, която има 43% подкрепа.

Едва 50% от анкетираните одобряват участието на държавите си в Евросъюза в сравнение с 54 на сто преди половин година. Най-скептични са гражданите на Австрия и Великобритания, където положително са настроени съответно 32% и 34% от хората. Най-големи поддръжници на ЕС са Люксембург (82%) и Ирландия (73%).

Резултатите от новия "Евробарометър" показват спад в симпатиите на европейците към разширяването в сравнение с данните отпреди няколко месеца.

Пролетното проучване на общественото мнение показа 52% подкрепа за присъединяването на България (колкото показваха данните и за Хърватия) и 45% за Румъния.

Хърватия, която официално води преговори за присъединяване от 3 октомври, но технически още не е започнала процеса, изпреварва по симпатии намиращите се пред прага на ЕС Румъния и България. С 51% подкрепа за членство Хърватия е единствената от желаещите членство в ЕС държави, за която повече от половината анкетирани са казали, че биха се радвали да я видят пълноправен член на брюкселския клуб.

Започналата преговори заедно с нея Турция продължава да буди недоверие сред обикновените граждани на Европа, едва 31% от които са казали, че подкрепят влизането й в ЕС. Преди нея те биха желали да видят в Брюксел дори Украйна, с която европейската централа засега категорично отказа да обсъжда евентуално започване на присъединителни преговори.

Най-желаното направление за разширяване на ЕС се оказва северното - към Норвегия и Исландия, където обаче амбиции за присъединяване липсват.

Добре дошла в клуба би била и Швейцария, ако преодолее страховете от загуба на традиционния си неутралитет. Трите държави получават почти наполовина по-голяма подкрепа от тази за България.

Гражданите на новите държави членки са подчертано по-добре настроени към по-нататъшното разширяване. Така например за България в новите 10 има 64% подкрепа, докато в 15-те стари държави членки симпатиите са само 45%. Още по-драстична е тази разлика за Хърватия, която е 70% "желана" в новите десет, но в ЕС 15 я искат 47%.

"Евробарометър" предстои да публикува и националните проучвания на общественото мнение, откъдето ще стане ясно кои държави членки най-много симпатизират на приемането на нови членове в ЕС.

NEO-OKO TM

:arrow:

02-07-2006, 15:21
Идва ли краят на разширяването?

/Икономист, 14 юли 2005 година/
-------------------------------------------------------------------------------

Колкото и да е невероятно, някои от най-вълнуващите и положителни събития в съвременния свят стават в Европа. Наистина, заглавията в западноевропейския печат са много мрачни - икономически застой, политическа бъркотия и ислямски тероризъм.
Но за осемте централноевропейски страни, които встъпиха в Европейския съюз през май 2004 г., сегашният период е изпълнен с оптимизъм. За разлика от картината на икономически застой в Европа техните икономики през миналата година отбелязаха среден растеж от над 5 процента. Още по-важно от числата е настроението - макар че централноевропейците като цяло все още са по-бедни от западноевропейците, те са изпълнени с много повече надежди за бъдещето. Докато французи, германци и италианци се тревожат за пенсии, работни места и различни икономически реформи, централноевропейците вече минаха през мъчителната промяна от комунизъм към капитализъм и сега са изпълнени с оптимизъм, че бъдещото поколение ще живее по-богато и свободно.
Като се има предвид как успешно протече разширяването, човек би могъл да очаква, че ЕС настойчиво действа за приемане на следващата вълна. Но който мисли така, греши. Положението е обратното - ентусиазмът за по-нататъшно разширяване бързо се изчерпва.
България и Румъния, които вече подписаха договори за присъединяване, вероятно ще бъдат приети в съюза, както е планирано. Тази седмица обаче комисарят по разширяването Оли Рен намекна, че приемането им може да бъде отложено от 2007 за 2008 г., тъй като осъществяването на реформите се бави.
Междувременно другите държави, чакащи на опашка - страните от западните Балкани /Босна, Хърватия, Албания, Македония и Сърбия/ плюс Турция, виждат как шансовете им за членство в ЕС намаляват. А колкото до украинците, макар те да смятат, че тяхната "оранжева революция" трябва да бъде възнаградена, действителното положение е, че ЕС прави всичко възможно да тушира приказките за членство на Украйна.
Новата отрицателна позиция на Европа е тясно свързана с провала на конституцията на ЕС на референдумите във Франция и Холандия. Много са мотивите зад това двойно "не". Но дори политиците на власт стигнаха до заключението, че много важна причина е било недоволството от разширяването на съюза.
Във Франция кампанията против конституцията натрапваше страх, че стандартите в различни области на живота ще бъдат подкопани от конкуренцията от Изток /символизирана от прочутите полски водопроводчици/. В Холандия противниците на конституцията спечелиха от опасенията, че ако Турция бъде приета в ЕС, ще заприиждат още имигранти-мюсюлмани. Сега и в двете страни политиците внимават много да не допуснат още волности спрямо чувствителните по европейски въпроси гласоподаватели.
Някои политически лидери изобщо загубиха ентусиазма си за разширяване. Ангела Меркел, вероятен бъдещ канцлер на Германия след избори през септември, иска Турция да получи "привилегировано партньорство" с ЕС, а не пълно членство. На същото мнение е и Никола Саркози, който се очертава главния претендент за президент на Франция на изборите през 2007 г.
Чарлз Грант от лондонския мозъчен тръст Център за европейска реформа смята, че Франция и други страни са толерирали предишните разширявания на ЕС заради обещана по-дълбока политическа ингерация. Но "сега, когато задълбочаването спря, ръководителите на няколко страни от ЕС вероятно ще наложат вето на по-нататъшното разширяване", посочва Грант.
И наистина, Франция вече заложи голям капан, като промени конституцията си така, че след Румъния и България всяко по-нататъшно разширяване трябва да бъде одобрявано от френските гласоподаватели на референдум. Австрия също обеща на своя народ референдум за членството на Турция. Като се имат предвид настроенията в двете страни, трудно е да се очаква одобрение на тези гласувания. Новото увлечение на Европа по референдумите, което вече уби конституцията, сега може да направи същото и с разширяването.
Естествено, в Брюксел, както и в страните кандидатки, ни най-малко не желаят да се съгласят с това. Както отбеляза високопоставен служител на ЕС, преговорите с Турция и със страните от Западните Балкани може да продължат десет или повече години. "А през 2016 г., добави той, ще живеем в различен свят - кой знае каква ще бъде тогава политическата ситуация във Франция или в останалата част на Европа."
Наистина европейските дипломати имат основания да не са склонни да се откажат от разширяването. Повечето от хората, които се занимават с Балканите, са убедени, че единственият начин там да се опази мирът, да се утвърди демокрацията и да се засилят позициите либералите, като едновременно бъдат отслабени националистите, е перспективата за членство на тези страни в ЕС да остане в сила.
"Западните Балкани и без това висят на косъм. Ако ЕС се отдръпне, празнината веднага ще бъде запълнена от националистите", посочи дипломат в Брюксел. По-малко тревожно е положението в Турция, защото тя далеч не е рухнала държава. Никой не смята, че Турция ще затъне в гражданска война, ако преговорите й за присъединяване не започнат по график през октомври. Но същевеременно привържениците на членството й си дават сметка, че играят с голям залог - да закотвят трайно в Европа единствената стабилна, прозападна демокрация в мюсюлманския свят.
Проблемът е, че макар тези стратегически цели да намират отзвук у дипломатите, много по-трудно е да бъдат изложени така, че да са убедителни за разтревожените гласоподаватели. В момент, когато западноевропейците все повече се безпокоят за своята сигурност, за мнозина ще изглежда безумна идеята границите на ЕС да бъдат разширени до Ирак и Иран, а след това да бъде премахнат граничният контрол оттам до Атлантика. Защото това ще бъде резултатът, ако Турция стане пълноправен член на ЕС. Това е все едно някой американски политик да настоява да се премахне изцяло граничният контрол с Мексико, с допълнителното усложнение Мексико да е мюсюлманска страна.
В момент, когато западноевропейците все повече се боят да не загубят работните си места, също много труден за въприемане е планът в ЕС да влязат още по-бедни страни, които ще се конкурират за места на пазара на работната сила, надзираван от регулаторните органи в Брюксел.
Противниците на по-нататъшното разширяване на ЕС може да грешат, но очевидно не са загубили разсъдък. А ако политическите лидери на Европа искат да прокарат идеята за по-нататъшно разрастване на клуба, те трябва да станат много по-убедителни. /БТА/

NEO-OKO TM :arrow: