Nemili - nedragi!

[FiRe_LaDy]

Nqkoi ako ima razraboteni temi po tazi povest molq vi da mi q dade!Kakvato i da e 6te mi pomogne!Blagodarq predvaritelno!

[sherry]

Eto nqkoi!
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=592
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=697

[Rals]

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа . И сред тях Македонски, който спечелва нашите симпатии с дълбокия патриотизъм и саможертва в името на интересите на народа и родината, със смелостта и ловкостта, с бързия съобразителен ум и умения да се справя бързо в усложнени ситуации.Македонски остава незабравим образ в повестта, когато Вазов го разкрива сред другарите му. Неговото присъствие винаги е свързано с шумни спорове и диалози, с много действителност и приземяване. Героят силно ни спечелва с борческото си минало : “. . . бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония . . . . смелият революционер ни завладява с външността си. с израза на очите му - “лукави дръзки “ писателят внушава гъвкавия му съобразителен ум, а с едрия ръст - голямата физическа сила. сред своите другари Македонски има достойно извоювано място. той дели с братята си по съдба лишенията и несгодите. грабва съзнанието ни с дълбокото чувство на другарска взаимопомощ: “щото е мое, то е и твое “. Особено силно Македонски спечелва нашите симпатии и любов с героичния си подвиг при преминаване на Дунава . Ползващ се с доверието на своите другари и на опитен революционер, на събранието у Владиков, всички хъшове му възлагат съдбовната и отговорна мисия да занесе писмото на Васил Левски. В широк повествователен план Вазов успява да разкрие подвига на героя си и да внуши неговото величие и обаяние. Героят не се страхува да отдаде живота си в борба, защото изцяло го е посветил на народното дело. За да внуши по-ярко чувствата на достоверност за събитията и да ни направи съпричастни на повестта на Македонски, Вазов посочва точно датата и часа на случая “20 февруари, 9 или 10 часа”. Героят действа в конкретна обстановка.Майстор на словото, Вазов е осъществил едно подробно описание на студената нощ, за да подсили възприемането на героя и да утвърди обаятелния му подвиг. С няколко детайла, творецът разкрива предпазливостта на революционера, обрекъл се на конспиративно дело: “Той сега се беше предрешил на същ селянин с гугла и влашки кожух”, с револвер в ръка. Македонски не загубва нито за миг самообладание и е готов да изпълни достойно поставената задача, с което още по-силно и по-дълбоко ни пленява неговото психологическо състояние. Вазов постепенно усложнява обстановката. Първото препятствие, което трябва да преодолее “черната ивица”, “не замръзнала вода”, простираща се “надлъж по течението на Дунава”, Македонски решава благодарение на своята съобразителност. Умело инсценирания диалог с влаха е средство, чрез което писателят утвърждава обаятелната сила на революционера. Той предизвиква възхищение с решителността си, през трупове да премине, но да изпълни поставената задача. Отношението на Македонски към влаха е естествено, човешко, доброжелателно. Борецът не е злосторник, но няма право заради една дъска да провали делото. Преминаването на “инсценирания мост” е силно напрегнат момент, чрез който Вазов предизвиква в сърцата ни още по-голямо преклонение и благоговение.Много ярко Македонски се запечатва в съзнанието ни с поведението си на българския бряг. Вазовият революционер излага живото си на още по-голям риск. Ние живо се вълнуваме от неговата съдба, неволно изтръпваме при вида на турския караул, избегнатата среща със солдатина е равностойна на разминаване “лице в лице със смъртта”. След двучасово престояване в долчето, той успява “пълзешком” с прибежки да достигне невредим къщата на баба Тонка. Вазов ярко и подробно разкрива поведението на героя си, за да внуши изключителния му патриотизъм и обаятелна сила. Посрещането у баба Тонка е на-добрата награда за бореца. Македонски е горд от изпълнената задача и за това е кратък. Репликата: “Никой убеждава, че в момента няма никаква опасност за живота на Македонски и революционното му дело. В нея звучи задоволството на хъша от достойно изпълненото дело. При преминаването на Дунава Македонски най-силно се утвърждава като патриот и борец. Той ни вълнува неотразимо със силата, родолюбието и героизма си. Вазов недвусмислено убеждава, че Македонски е един революционер, хъш, патриот доживял до победата. Завинаги оставаме покорени от силата на обаянието му. Героят на Вазов се превръща в пример за героизъм и саможертва.Постъпката на Македонски се равнява на подвиг. Подвиг - в името на една заветна цел - свободата.

[voinika]

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа . И сред тях Македонски, който спечелва нашите симпатии с дълбокия патриотизъм и саможертва в името на интересите на народа и родината, със смелостта и ловкостта, с бързия съобразителен ум и умения да се справя бързо в усложнени ситуации.Македонски остава незабравим образ в повестта, когато Вазов го разкрива сред другарите му. Неговото присъствие винаги е свързано с шумни спорове и диалози, с много действителност и приземяване. Героят силно ни спечелва с борческото си минало : “. . . бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония . . . . смелият революционер ни завладява с външността си. с израза на очите му - “лукави дръзки “ писателят внушава гъвкавия му съобразителен ум, а с едрия ръст - голямата физическа сила. сред своите другари Македонски има достойно извоювано място. той дели с братята си по съдба лишенията и несгодите. грабва съзнанието ни с дълбокото чувство на другарска взаимопомощ: “щото е мое, то е и твое “. Особено силно Македонски спечелва нашите симпатии и любов с героичния си подвиг при преминаване на Дунава . Ползващ се с доверието на своите другари и на опитен революционер, на събранието у Владиков, всички хъшове му възлагат съдбовната и отговорна мисия да занесе писмото на Васил Левски. В широк повествователен план Вазов успява да разкрие подвига на героя си и да внуши неговото величие и обаяние. Героят не се страхува да отдаде живота си в борба, защото изцяло го е посветил на народното дело. За да внуши по-ярко чувствата на достоверност за събитията и да ни направи съпричастни на повестта на Македонски, Вазов посочва точно датата и часа на случая “20 февруари, 9 или 10 часа”. Героят действа в конкретна обстановка.Майстор на словото, Вазов е осъществил едно подробно описание на студената нощ, за да подсили възприемането на героя и да утвърди обаятелния му подвиг. С няколко детайла, творецът разкрива предпазливостта на революционера, обрекъл се на конспиративно дело: “Той сега се беше предрешил на същ селянин с гугла и влашки кожух”, с револвер в ръка. Македонски не загубва нито за миг самообладание и е готов да изпълни достойно поставената задача, с което още по-силно и по-дълбоко ни пленява неговото психологическо състояние. Вазов постепенно усложнява обстановката. Първото препятствие, което трябва да преодолее “черната ивица”, “не замръзнала вода”, простираща се “надлъж по течението на Дунава”, Македонски решава благодарение на своята съобразителност. Умело инсценирания диалог с влаха е средство, чрез което писателят утвърждава обаятелната сила на революционера. Той предизвиква възхищение с решителността си, през трупове да премине, но да изпълни поставената задача. Отношението на Македонски към влаха е естествено, човешко, доброжелателно. Борецът не е злосторник, но няма право заради една дъска да провали делото. Преминаването на “инсценирания мост” е силно напрегнат момент, чрез който Вазов предизвиква в сърцата ни още по-голямо преклонение и благоговение.Много ярко Македонски се запечатва в съзнанието ни с поведението си на българския бряг. Вазовият революционер излага живото си на още по-голям риск. Ние живо се вълнуваме от неговата съдба, неволно изтръпваме при вида на турския караул, избегнатата среща със солдатина е равностойна на разминаване “лице в лице със смъртта”. След двучасово престояване в долчето, той успява “пълзешком” с прибежки да достигне невредим къщата на баба Тонка. Вазов ярко и подробно разкрива поведението на героя си, за да внуши изключителния му патриотизъм и обаятелна сила. Посрещането у баба Тонка е на-добрата награда за бореца. Македонски е горд от изпълнената задача и за това е кратък. Репликата: “Никой убеждава, че в момента няма никаква опасност за живота на Македонски и революционното му дело. В нея звучи задоволството на хъша от достойно изпълненото дело. При преминаването на Дунава Македонски най-силно се утвърждава като патриот и борец. Той ни вълнува неотразимо със силата, родолюбието и героизма си. Вазов недвусмислено убеждава, че Македонски е един революционер, хъш, патриот доживял до победата. Завинаги оставаме покорени от силата на обаянието му. Героят на Вазов се превръща в пример за героизъм и саможертва.Постъпката на Македонски се равнява на подвиг. Подвиг - в името на една заветна цел - свободата.

Източник ?