View Full Version : Как да живея така ?
No Matter
02-07-2006, 19:20
От няколко дни се чувстам отчаян от живота, всеки ден настроението ми е отвратително, не искам да миждам никой, всеки ден плача и не мога да открия смисъла на живота ми.
Преди около 2 месеца се скарахме с най-добрия ми приятел, с който сме приятели от деца. Оттогава сякаш не съм същия, просто се чувствам разорен. Малко след като се скарах с него скъсах и с приятелката ми от университета и направо щях да откача. Университета ми не е в града ми и се налага всяка сутрин да ходя до там (~60km) с рейс, а след лекциите - да се прибирам вкъщи. За да стигам навреме трябва да се събуждам в 6 и 30 всяка сутрин. Пътя дотам и връщането всеки ден буквално ме съсипва. Връщам се като пребит вкъщи. За да улесня по някакъв начин положението си реших да изкарам книжка и го напрвих през зимната ваканция. Баща ми и майка ми са разведени и баща ми живее доста далеч от нас. Аз отидох при него за 1-2 седмици докато свърши ваканцията, но той каза, че няма да ми купи кола (причината не е финансова в никакъв случай). След като започна тази година ситуацията не се е променила. Имам само един приятел, с когото да излизам и вярно, че всеки път си изкарваме супер, но все пак ми е единствения приятел, а момчето, с което се скарахме ми липсва много като приятел. Няколко пъти се видях и с някои момичета, но те ми изглеждат безразлични. Бях решил да започна работа, защото искам да работя, да имам кола, да си изкарвам пари, да се почувствам част от света. Да, обаче без кола това не може да стане. Майка ми също не иска да ми вземе кола, не мога да тръгна на работа без кола, защото всеки ден се прибирам в 2-3 часа в града и нали се сещате, че няма работа за 2-3 часа. Следователно заради нашите не мога да имам никакво развитие. Живея с 24-годишния ми брат, който винаги насърчава майка ми да откаже моите презложения, той естествено не е лишен от нищо. Не че му завиждам, но винаги той е бил по-поощряван от родителите ми и не мога да го понасям. До момента имах 4 изпита и всички ги взех, при това с доста добри оценки, но тази седмица сега имам още изпити, с които ми приключва семестъра. Изобщо не съм си правил труда да се подготвям и вероятно няма да направя нищо. не знам какво да правя със себе си:
1. Сам съм - нямам приятели, нямам приятелка
2. Нямам щанс да тръгна на работа и да си изкарвам пари
3. Нямам кола
4. От 1 месец насам имам чувството, че не мога да се усмихвам, настроението ми е отвратително, всичко ми е базразлично
5. В семейството положението също е гадно. Баща ми изобщо не го интересува как сме, не ни се обажда, не ни помага, брат ми се държи ужасно с мен, по този начин настройва и майка ми срещу мен.
Чество да ви кажа вече искам да им тегля майната на всички, но и това не мога да го направя, защото в момента съм зависим от родителите ми.
просто не знам какво да правя.
:cry:
vzemi si pyrvo 6ibanite izpiti
posle se sdobri s priqtelq si, nameri o6te nqkolko drugar4eta (vse pak si student po dqvolite) i izlizai s tqh za raznoobrazie.
kolkoto i da e trudno ne se vkisvai za ne6ta koito ne zavisqt ot tebe, pravi kakvoto moje6, usyvyr6enstvai se neprekysnato, nameri si gadje, i se opitai da byde6 6tastliv
kato se musi6, i si neprekysnato v lo6o nastroenie s ni6to ne si pomaga6 - to4no obratnoto.
Еми вземи се стегни малко и изкарай изпитите! Сдобри се със приятеля ти,започни да се забавляваш и да се запознаваш с нови хора. Недей да мрънкаш,че живота ти бил скапан! Радвай се на живота! Той няма да се повтори!
spok vseki ima lo6i momenti i az s1m se 4ustvala taka i mn po gadno nqmam koi znai kolko priqtelki a tezi koito imam imam 4ustvoto 4e me izpolzvat a z daskaloto prosto mn me nervqt vsi4ki a p1k za na6i na 18 6te napravq lqtoto i nikade ne me puskat i postoqnno mi bu4at no ne mi puka ve4e iskam samo da zav1r6a i da izbqgam nqk1de
No Matter
02-07-2006, 20:21
Изпитите го казах ей така, въпреки, че не съм чел не вярвам да имам някакви проблеми, защото всичко ми е ясно. Не ме притеснява това.
Не знам дали в момента съм в такъв период или това ми е постоянно - семейното положение няма да се оправи, с приятеля ми няма да се сдобрим, каквото и да правя настроението ми ... просто нямам желание за нищо, ходя на лекции, защото това поне зависи от мен и правя каквото мога, но в моя случай повечето неща не зависят от мен. Ако се замисля не се усмихвам по цял ден, всичко ми е безразлично, нямам инициативата да се запознавам с нови хора, просто нямам желание за нищо.
Childhood's end - не бих казал, вече съм на 20 и съм студент ...
Dr. Kazimbutt
02-07-2006, 20:49
Пич, приятелите идват и си отиват от живота, като клиенти от магазин. Постоянно се появяват нови и нови. Същото е и с мацките. С никоя няма да си доживот заедно, така че не се отчайвай.
Не разбирам защо за тебе е толкова важно дали имаш кола? За гъзарията? Аз мисля, че един човек може да бъде щастлив и без да има кола или всякакви екстри от тоя род. Трябва да се научиш да цениш малките неща, защото явно не можеш.
За всичките мизерии (като цяло) - трябва да стиснеш зъби и да потърпиш известно време. Ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото. Ще си намериш нови приятели, ново гадже, даже сигурно ще си купиш кола... живей и гледай да го правиш с кеф, защото за живота има само еднопосочни билети. Те не са ни дадени, за да ги профукаме, а за да ги използваме за кеф.
No Matter
02-07-2006, 21:00
не е за гъзария, а за необходимост, както написах не мога да започна работа без да имам кола, а аз искам да започна работа, защото го чувствам като необходимост.
Иначе за приятелите и гаджетата...
Много хора са ми го казвали, но когато се познаваш с някой от дете, постоянно излизате заедно, ходите навсякъде, винаги си изкарвате супер яко.. невъзможно е изведнъж да забравиш всички тези моменти, които помниш от дете.
ооо точно така..приятелите идват и си отиват..не мисли за миналото гледай бъдещето бъди МЪЖ не се отчайвай никога и се бори докрай.усмихвай се, кефи се на живота, на мацките :-D :roll: ..стани най готиния пич -> и приятели и сичко ще имаш
между другото забравих да ти кажа..ако можеш дай няква поща и ще ти пратя няколко надъхващи материала..(поне според мен) :) и ще осъзнаеш че не си струва да си отчаян от живота :)
От няколко дни се чувстам отчаян от живота, всеки ден настроението ми е отвратително, не искам да миждам никой, всеки ден плача и не мога да открия смисъла на живота ми.
Преди около 2 месеца се скарахме с най-добрия ми приятел, с който сме приятели от деца. Оттогава сякаш не съм същия, просто се чувствам разорен. Малко след като се скарах с него скъсах и с приятелката ми от университета и направо щях да откача. Университета ми не е в града ми и се налага всяка сутрин да ходя до там (~60km) с рейс, а след лекциите - да се прибирам вкъщи. За да стигам навреме трябва да се събуждам в 6 и 30 всяка сутрин. Пътя дотам и връщането всеки ден буквално ме съсипва. Връщам се като пребит вкъщи. За да улесня по някакъв начин положението си реших да изкарам книжка и го напрвих през зимната ваканция. Баща ми и майка ми са разведени и баща ми живее доста далеч от нас. Аз отидох при него за 1-2 седмици докато свърши ваканцията, но той каза, че няма да ми купи кола (причината не е финансова в никакъв случай). След като започна тази година ситуацията не се е променила. Имам само един приятел, с когото да излизам и вярно, че всеки път си изкарваме супер, но все пак ми е единствения приятел, а момчето, с което се скарахме ми липсва много като приятел. Няколко пъти се видях и с някои момичета, но те ми изглеждат безразлични. Бях решил да започна работа, защото искам да работя, да имам кола, да си изкарвам пари, да се почувствам част от света. Да, обаче без кола това не може да стане. Майка ми също не иска да ми вземе кола, не мога да тръгна на работа без кола, защото всеки ден се прибирам в 2-3 часа в града и нали се сещате, че няма работа за 2-3 часа. Следователно заради нашите не мога да имам никакво развитие. Живея с 24-годишния ми брат, който винаги насърчава майка ми да откаже моите презложения, той естествено не е лишен от нищо. Не че му завиждам, но винаги той е бил по-поощряван от родителите ми и не мога да го понасям. До момента имах 4 изпита и всички ги взех, при това с доста добри оценки, но тази седмица сега имам още изпити, с които ми приключва семестъра. Изобщо не съм си правил труда да се подготвям и вероятно няма да направя нищо. не знам какво да правя със себе си:
1. Сам съм - нямам приятели, нямам приятелка
2. Нямам щанс да тръгна на работа и да си изкарвам пари
3. Нямам кола
4. От 1 месец насам имам чувството, че не мога да се усмихвам, настроението ми е отвратително, всичко ми е базразлично
5. В семейството положението също е гадно. Баща ми изобщо не го интересува как сме, не ни се обажда, не ни помага, брат ми се държи ужасно с мен, по този начин настройва и майка ми срещу мен.
Чество да ви кажа вече искам да им тегля майната на всички, но и това не мога да го направя, защото в момента съм зависим от родителите ми.
просто не знам какво да правя.
:cry:
И аз нямам кола :D
SummeRLove08
02-08-2006, 00:43
Историята ти верно е много гадна,но ще се оправиш..само вяра трябва да имаш!
1. В университета не може да няма свестни хора.Както ти минат изпитите(УСПЕХ)събери някой и друг с когото си допадате и се повеселете.:)
2. Нямам щанс да тръгна на работа и да си изкарвам пари- откъде си сигурен??!
3.OMG!Ми..и аз няам кола...
4. Кофти ситуация,но ако продължаваш по този начин никога няма до #1 да стигнеш!
5. В семейството положението също е гадно. Баща ми изобщо не го интересува как сме, не ни се обажда, не ни помага, брат ми се държи ужасно с мен, по този начин настройва и майка ми срещу мен.-не знам какво да кажа :-k
Ъмм нема никви майни да теглиш!Стегни се!
дано съм ти помогнала!
В този свят невъзможни неща НЯМА.
И аз немам кола.. немам и книжка даже.
и в момента също си търся мацка(ве4е трета поредна ми избяга в Германия)..
Виж приятели имам бол.. с едни ходя на планина, с други ходя по партита, и с много други си ходим на гости..
за да имаш приятели е достатъ4но да си усмихнат и общителен 4овек.
"Щастлив е не този, коийто има много, а този, на който му стига."
4ашата на живота може да е наполовина пълна или наполовина празна.. въпрос на гледна то4ка.
blackbutterfly
02-10-2006, 01:05
em zna4i segaa.....otkade da po4na... dano vse o6te 4ete6 otgovorite po temata koiato si pusnal...sladak ne si samo ti , sumati hora sa bez kola bez priateli bez gadje i sas skapani semeistva.. vklu4itelno i az makar 4e az pone se razbiram s na6te pove4eto vreme i o6te nqmam dori knijka za kola...i az sam pove4eto vreme bez nastroenie namusena i t.n no ot li4en opit 6te ti kaja ne moje6 da ima6 priateli ako se darji6 taka! ako moje6 da se promeni6 napravi usilie zznam 4e v pove4eto slu4ai e trudno...az sam se opitvala i ne se polu4ava ot edna strana za6toto ne mi trqvat licemerni priateli i ne iskam da gi imam . imam dostata4no istinski priateli i kakto kaza onzi po gore ne e vajnoto da sa mnogo a da sa ti dostata4no! ima6 si tvoi priatel tam deto se razbirate dobre nadqvam se. ako te pritesnqva fakta 4e izglejda6 sam prez pove4eto vreme - DA NE TI PUKA! vajnoto e da se 4ustva6 komfortno sas sebe si, ne za4itai mnenia koito ne bi trqbvalo da za4ita6. za onzi deto ste se skarali pomisli si za kvo e bilo koi e bil kriv i prav i ako naistina ti lipsva napravi usilie da se sdobrite ako moje6 da mu prosti6 i toi na teb. sq za kolata ... pfuu... 6to ne zeme6 se premesti6 po blizo do tvoiq universitet??? znam 4e parite idvat ot mama i tate i bate , no pitai za rabota nqkade nablizo do tam i ako te naemat vzemi zaem za kvartira za parvia mesec i posle se opitai da pla6ta6 sam. govori s va6te i im kaji da ti otpuskat sa6tite pari kakto dosega ti 6te pla6ta6 za naema a te 6e ti davat djobni... ili izmisli ne6to , parvite meseci moje da ti e trudno no pone 6te si nezavisism!!! aaa si4ko tva go napravi sled kato si mine6 izpitite
....
aidi tva e ot mene ...
dano da sam ti pomognala... :D
Хленчиш като пикла, като искаш кола направи както правят нормалните хора - студентска бригада в САЩ, добре че са щатите че да дават пари на половината български студенти да си купуват таратайки ама тебе явно още не са те светнали на далаверата.
От няколко дни се чувстам отчаян от живота, всеки ден настроението ми е отвратително, не искам да миждам никой, всеки ден плача и не мога да открия смисъла на живота ми.
Преди около 2 месеца се скарахме с най-добрия ми приятел, с който сме приятели от деца. Оттогава сякаш не съм същия, просто се чувствам разорен. Малко след като се скарах с него скъсах и с приятелката ми от университета и направо щях да откача. Университета ми не е в града ми и се налага всяка сутрин да ходя до там (~60km) с рейс, а след лекциите - да се прибирам вкъщи. За да стигам навреме трябва да се събуждам в 6 и 30 всяка сутрин. Пътя дотам и връщането всеки ден буквално ме съсипва. Връщам се като пребит вкъщи. За да улесня по някакъв начин положението си реших да изкарам книжка и го напрвих през зимната ваканция. Баща ми и майка ми са разведени и баща ми живее доста далеч от нас. Аз отидох при него за 1-2 седмици докато свърши ваканцията, но той каза, че няма да ми купи кола (причината не е финансова в никакъв случай). След като започна тази година ситуацията не се е променила. Имам само един приятел, с когото да излизам и вярно, че всеки път си изкарваме супер, но все пак ми е единствения приятел, а момчето, с което се скарахме ми липсва много като приятел. Няколко пъти се видях и с някои момичета, но те ми изглеждат безразлични. Бях решил да започна работа, защото искам да работя, да имам кола, да си изкарвам пари, да се почувствам част от света. Да, обаче без кола това не може да стане. Майка ми също не иска да ми вземе кола, не мога да тръгна на работа без кола, защото всеки ден се прибирам в 2-3 часа в града и нали се сещате, че няма работа за 2-3 часа. Следователно заради нашите не мога да имам никакво развитие. Живея с 24-годишния ми брат, който винаги насърчава майка ми да откаже моите презложения, той естествено не е лишен от нищо. Не че му завиждам, но винаги той е бил по-поощряван от родителите ми и не мога да го понасям. До момента имах 4 изпита и всички ги взех, при това с доста добри оценки, но тази седмица сега имам още изпити, с които ми приключва семестъра. Изобщо не съм си правил труда да се подготвям и вероятно няма да направя нищо. не знам какво да правя със себе си:
1. Сам съм - нямам приятели, нямам приятелка
2. Нямам щанс да тръгна на работа и да си изкарвам пари
3. Нямам кола
4. От 1 месец насам имам чувството, че не мога да се усмихвам, настроението ми е отвратително, всичко ми е базразлично
5. В семейството положението също е гадно. Баща ми изобщо не го интересува как сме, не ни се обажда, не ни помага, брат ми се държи ужасно с мен, по този начин настройва и майка ми срещу мен.
Чество да ви кажа вече искам да им тегля майната на всички, но и това не мога да го направя, защото в момента съм зависим от родителите ми.
просто не знам какво да правя.
:cry:
И аз нямам кола :DИ аз,за съжаление.Абе колата е важна,гъзарията е голяма.Сигурен съм,че пича ако му дадат кола и ще каже,че но мор проблемс.какво като не бачкаш.Има време.Ваще не ти ли дават пари.-Тоя проблем отпада.И азпътувам с буса до даскало-17км.Пък с кола или без мацките гледат теб най-вече.Общо взето изпускаш малко секс,но има време.На кратко-и аз искам кола.
Awe mn mu se nahvurlihte na mom4eto,sigurno naistina mu e mn trudno i ne vsi4ko zavisi ot nego.No naistina az se pitanm za kvo po dqvolite ti e pritrqbvala kola v momenta,ti opravi drugite si ne6ta i togava misli za drugite raboti.Naistina purvo se nau4i da ozenqva6 malkite ne6ta v jivota.Znai6 li mene i edna usmivka moje da me napravi nai-6tastliviq 4ovek,a sum go osuznala tolkova rano,a ti deto si na 20g vse o6te ne znae6 za tova.Ima6 mn rabota taka,4e zaprqtai rakavi :P TI SI :wink:
MiLiNkOtO^
02-10-2006, 19:28
в такива моменти аз бягам някъде за 3,4 дни за да премисля всичко трезво.. остани сам.. мисли мисли.. и се ще измислиш решения за проблемите си УСПЕХ \:D/
Пич,бягай на квартира.Това е решението.Да си студент и да се съобразяваш с мама и тате е супер тъпо,пък и 60км. са си голямо ако всеки ден.
ave az nemoga da razbera sq razoren bil blq blq i sednal na kompiutara da se oplakva pred nqkvi nepoznati.. shabadada ..!?! :---)
vzemi si pyrvo 6ibanite izpiti
posle se sdobri s priqtelq si, nameri o6te nqkolko drugar4eta (vse pak si student po dqvolite) i izlizai s tqh za raznoobrazie.
kolkoto i da e trudno ne se vkisvai za ne6ta koito ne zavisqt ot tebe, pravi kakvoto moje6, usyvyr6enstvai se neprekysnato, nameri si gadje, i se opitai da byde6 6tastliv
kato se musi6, i si neprekysnato v lo6o nastroenie s ni6to ne si pomaga6 - to4no obratnoto.
saglasna sam