PDA

View Full Version : Едно объркано момиче ..



nerazbrana
02-07-2006, 23:21
Здравейте!Аз съм едно объркано 16 годишно момиче, ковто има нужда от вашата помощ.
Ще ви разкажа накратко за моя проблем. От лятото си имам приятел, но есента той замина за чужбина. Станахме още по-близки след като замина и осъзнахме колко ни е трудно да сме разделени. Чувствата ни не са за ден, нито за два. Но проблемът започва от баща ми, който си няма и представа, че аз си имам приятел. За него аз съм малкото му момиченце макар вече да не съм толкова малка..Приятелят ми се чувства много кофти, че го крия апък и на мен ми е гадно и затова реших да кажа на баща си най-после.
Днес седнах и написах няколко реда. Мисля да ги напиша под формата на писмо и да ги пусна в пощенската кутия. А писмото, разбира се, ще бъде адресирано до баща ми. Моля ви споделете мнението си дали е подходящо. Нуждая се от помоща ви! Благодаря предварително на тези, които ще се отзоват.
А ето го и писмото:

Студено е. Снегът сякаш задушава земята и тя неможе да диша. Скована е от ледените му пръсти а ледовете я държат здраво в злокобните си обятия. Земята не може да помръдне. Обречена е да се примирява с това, което й поднася природата. Но тя страда. Тихо стене, макар да не я чуваме. Моли се за глътка въздух , за да продължи да живее но уви..в следващия момент усеща хладните обятия на ледовете и бавно губи надежда ...
Така се чувствам и аз. Задушена от самотата и страха. Знам, че трябва да съм силна – а не мога. Опитвам се да се примиря, но отново не се получава. Затварям очи и виждам него. Той ме преследва като сянка. Толкова е близо, а всъщност толкова далече. Протягам ръка, за да го докосна, но той изчезва. Бил е само мираж ... Старая се да съхраня надеждата, но обстоятелствата ме карат да мисля, че няма да сме заедно. Или поне не в този живот.. Аз съм тук, а той е там. Хиляди километри са помежду ни. Не чувам вече гласа му, нито виждам усмивката му. Дори немога да му кажа, че го обичам в очите. Иска ми се да вярвам, че нещата ще се оправят, но в следващия момент в съзнанието ми изплува другият мъж в живота ми, а именно Татко. Може би се питате защо го написах с главна буква? Отговора е, защото той е човека, който заедно с Майка ми е показвал пътя през годините. Той е този, който е бил винаги до мен и е давал всичко от себе си, за моето благо. Не друг, а той е трил сълзите от очите ми, когато съм била разтроена. С две думи той е моят Татко! Никой и нищо неможе да промени този факт, защото никога няма да забравя това, което е напраил за мен. И .. макар да не го прегръщам и целувам както едно време обичта ми към него си е все същата.
Мина много време и аз безспорно се промених. Започнах да гледам на живота с други очи, но моят Татко сякаш не го забелязва и мисли, че все още съм неговото малко момиченце. И в интерес на истината аз наистина съм точно това с малката разлика, че вече не съм толкова малка .. Или по-точно с голямата разлика, че въпреки да не му се иска аз пораствам. Ден след ден, година след година ставам все по-голяма.
Сестра ми утре става на 6. Какво ли не бих дала и аз да съм на 6, но в действителност съм на 16. Още помня времето, когато хранех куклите си и им пеех преспивни песни. Не съм забравила и как с часове стоях пред огледалото с обувките на Мама, а после как Татко ми обясняваше трудните текстови задачи. Но сега аз имам свой живот. Срещнах някой, на който много държа и се страхувам от реакцията на Татко, когато научи, че вече не е единственият мъж в живота ми. Но искам да го накарам да разбере, че каквото и да се случи той остава моят Татко завинаги и макар да не си казваме често, че се обичаме аз знам, че това е така. Моята обич към него е в сърцето ми и съм сигурна, че и неговата към мен е там.
Безброй пъти съм се питала каква ли ще е реакцията на Татко, когато научи, че съм се научила да обичам и друг освен него, страхувала съм се дори, но знам, че е крайно време той да научи, защото това е нещо важно за мен, което той трябва да знае.
Сега е момента да се обърна към него и да му кажа:”Тате, имам нужда от твоята подкрепа, за да продължа напред! Това, което научи преди малко не означава, че обичта ми към теб ще отслабне, а точно обратното – след това, което ти признах те чувствам още по-близък. Ти си много важен за мен и силно се надявам да ме разребеш .. Обичам те,Тате!”

InSOMnIAaa
02-07-2006, 23:26
Abe dobree e ama v nachaloto kato pochnahh da cheta pismoto ako ne znaeh chee stava apros za momche vednaga shtqh da si pomislq che si na herca :) :roll:

RoyTheReaper
02-07-2006, 23:28
tova koeto si napisala e mnogo hubavo; no za6to prosto ne sedne6 i ne mu go kaje6 :roll:

kakto i da e, mislq 4e e originalno i na ba6ta ti 6te mu haresa :wink:

IdontGiveaFuck
02-07-2006, 23:32
Хубаво е ,но съм на мнение ,че ти трябва да му го кажеш лично,а не чрез някви писма и такива глупости..

teenkopele
02-07-2006, 23:38
Аха.
Най-добре му го кажи лично. :wink:

~extreme~
02-07-2006, 23:41
писмото наистина е много хубаво,но според мен ти трябва да сабереш смелост и да му го кажеш лично.Незнам защо толкова се притесняваш да му го кажеш според мен тои ще те разбере.

white_chik
02-08-2006, 08:53
pismoto e adski originalno i naistina mnoo hubavo.No purvo trqbva da mu go kaje6 li4no i vtoro mislq si 4e dori togava toi nqma da te razbere.Ba6tite sa takiva dori i na 100 godini ti pak 6te si ostane6 malkoto momi4ence koeto trqbva da se pazi ot lo6ite muje koito se opitvat da razbiqt sur4iceto ti.I vse pak trq da napravi6 opit.Uspeh :wink:

machoka
02-08-2006, 09:35
Писъмцето ти е страхотно :cry:
Само дето не става много ясно, че имаш любим човек. Можеш да вметнеш още няколко думи за твоя човек, да обясниш че имаш чувства към него. Може би не е най-подходящо да казваш 'има и друг мъж в живота ми, освен татко', защото най-малкото приятеля ти не може да се сравнява като мъж с татко ти, но това са вече детайли. И все пак, помисли над тях.

Но и да го оставиш писмото така, в натуралния си вид, няма да е проблем. То не е свързано толкова с приятеля ти, колкото с една тиха изповед на чувства към баща ти, която ме трогна - един непознат в интернет, а представям си как ще се почувства той!

Послушай ме, не му казвай нищо, преди да получи писмото и то по пощата, така, както си го замислила. И без това ще се наложи да поговорите, нека е след това признание на чувства към него - ще го трогнеш с искреността си, един баща няма как да не се разчуства на подобен спонтанен израз на чувства.

Пращай, пращай смело и не му мисли /и все пак може да помислиш в/у детайлите от началото на поста ми/ :wink:
Повярвай ми, всички тук ще те посъветват всекидневните, стандартни баналности - 'поговори с него, изяснете се', но твоя начин е по-добър /достатъчно добре си го написала, за да постигне голям ефект/ и не се съмнявай, пускай в пощата.

Пп: На колко години е приятеля ти, кога ще се върне? :)

WILD__BOY
02-08-2006, 10:02
Защо с писмо... и защо е този страх да му кажеш че изпитваш нещо към някого? И той е бил на твойта възраст и едва ли не е изпитвал същото към някое момиче. Обясни му чувствата си. Дори истинкта му да те предпази от това момче ще бъде притъпен - се пак той е далеч от теб. Само не му казвай че си голяма вече. За него винаги ще си малка, защото си неговото дете. А той постешенно ще свикне с мисълта, че порасваш и ставаш все по-самостоятелна.

stop_the_war
02-08-2006, 14:21
а защо изобщо ще му казваш?

GreenLadyM
02-08-2006, 14:42
pismoto e hubavo,no po-dobre mu kaji LICHNO!A i s tezi obqsneniq za muja v jivota ti...imam 4uvstvoto 4e si reshila da se jenish...

expl0de
02-08-2006, 20:37
Здравейте!Аз съм едно объркано 16 годишно момиче, ковто има нужда от вашата помощ.
Ще ви разкажа накратко за моя проблем. От лятото си имам приятел, но есента той замина за чужбина. Станахме още по-близки след като замина и осъзнахме колко ни е трудно да сме разделени. Чувствата ни не са за ден, нито за два. Но проблемът започва от баща ми, който си няма и представа, че аз си имам приятел. За него аз съм малкото му момиченце макар вече да не съм толкова малка..Приятелят ми се чувства много кофти, че го крия апък и на мен ми е гадно и затова реших да кажа на баща си най-после.
Днес седнах и написах няколко реда. Мисля да ги напиша под формата на писмо и да ги пусна в пощенската кутия. А писмото, разбира се, ще бъде адресирано до баща ми. Моля ви споделете мнението си дали е подходящо. Нуждая се от помоща ви! Благодаря предварително на тези, които ще се отзоват.
А ето го и писмото:

Студено е. Снегът сякаш задушава земята и тя неможе да диша. Скована е от ледените му пръсти а ледовете я държат здраво в злокобните си обятия. Земята не може да помръдне. Обречена е да се примирява с това, което й поднася природата. Но тя страда. Тихо стене, макар да не я чуваме. Моли се за глътка въздух , за да продължи да живее но уви..в следващия момент усеща хладните обятия на ледовете и бавно губи надежда ...
Така се чувствам и аз. Задушена от самотата и страха. Знам, че трябва да съм силна – а не мога. Опитвам се да се примиря, но отново не се получава. Затварям очи и виждам него. Той ме преследва като сянка. Толкова е близо, а всъщност толкова далече. Протягам ръка, за да го докосна, но той изчезва. Бил е само мираж ... Старая се да съхраня надеждата, но обстоятелствата ме карат да мисля, че няма да сме заедно. Или поне не в този живот.. Аз съм тук, а той е там. Хиляди километри са помежду ни. Не чувам вече гласа му, нито виждам усмивката му. Дори немога да му кажа, че го обичам в очите. Иска ми се да вярвам, че нещата ще се оправят, но в следващия момент в съзнанието ми изплува другият мъж в живота ми, а именно Татко. Може би се питате защо го написах с главна буква? Отговора е, защото той е човека, който заедно с Майка ми е показвал пътя през годините. Той е този, който е бил винаги до мен и е давал всичко от себе си, за моето благо. Не друг, а той е трил сълзите от очите ми, когато съм била разтроена. С две думи той е моят Татко! Никой и нищо неможе да промени този факт, защото никога няма да забравя това, което е напраил за мен. И .. макар да не го прегръщам и целувам както едно време обичта ми към него си е все същата.
Мина много време и аз безспорно се промених. Започнах да гледам на живота с други очи, но моят Татко сякаш не го забелязва и мисли, че все още съм неговото малко момиченце. И в интерес на истината аз наистина съм точно това с малката разлика, че вече не съм толкова малка .. Или по-точно с голямата разлика, че въпреки да не му се иска аз пораствам. Ден след ден, година след година ставам все по-голяма.
Сестра ми утре става на 6. Какво ли не бих дала и аз да съм на 6, но в действителност съм на 16. Още помня времето, когато хранех куклите си и им пеех преспивни песни. Не съм забравила и как с часове стоях пред огледалото с обувките на Мама, а после как Татко ми обясняваше трудните текстови задачи. Но сега аз имам свой живот. Срещнах някой, на който много държа и се страхувам от реакцията на Татко, когато научи, че вече не е единственият мъж в живота ми. Но искам да го накарам да разбере, че каквото и да се случи той остава моят Татко завинаги и макар да не си казваме често, че се обичаме аз знам, че това е така. Моята обич към него е в сърцето ми и съм сигурна, че и неговата към мен е там.
Безброй пъти съм се питала каква ли ще е реакцията на Татко, когато научи, че съм се научила да обичам и друг освен него, страхувала съм се дори, но знам, че е крайно време той да научи, защото това е нещо важно за мен, което той трябва да знае.
Сега е момента да се обърна към него и да му кажа:”Тате, имам нужда от твоята подкрепа, за да продължа напред! Това, което научи преди малко не означава, че обичта ми към теб ще отслабне, а точно обратното – след това, което ти признах те чувствам още по-близък. Ти си много важен за мен и силно се надявам да ме разребеш .. Обичам те,Тате!”
Много хубаво,ако ще го подаряваш на майка си за 8ми март.Най мразя ей такива работи(малки,сладки нещица),направо ми иде да си заблъскам гладата някъде.Ако имаш да му казваш на баща си нещо,отиваш и:Тате.Аз си имам приятел от....казвам ти защото...И толкова.Говориш по темата и приключваш кратко и ясно.

zElEnA^mAsLiNkA
02-08-2006, 21:00
Ammm az kazvam na maika za si4ki e ... 4ak t0lk0va trudn0 ne e .... Ai da ne ti puka kaji mu gu naprav0 ili ak0 6te e s pism0 p0ne g0v0ri v 2r0 lice! ... Demek predstavi si ,4e g0v0ri6 na ba6ta si ;)

02-27-2006, 15:00
:wink: писъмцето е готино, написаното от теб е много мило, а фактът, че имаш нещо черно на бяло, е твой +, защото написаното остава, а изказаните думи се забравят...
ако си решила да споделиш на баща ти за твоя приятел, действай с писмото.... после разговори колкото щеш... ;)

поздрави

Josefinne*
02-27-2006, 15:18
Това с писмото е пълна глупост! То може е да е прекрасно, обаче какво да ти кажа...Просто е драматизация. Просто те е страх да го кажеш на баща ти, затова бягаш от срещата лица в лице. А не трябва. Може да му е тежко, но той е зрял човек, много добре знаеш, че растеш и че е нормалнод а се интересуваш от момчета , а и да си имаш гадже. Колкото ид а е консервативен, колкото и да не ти се вярва, той много добре ще те разбере. Седни с него, поговорете спокойно. Зарежи метафорите със земята, защото те са за разказите и лириката, понякога добре вървят и на прозата, но е по-добре да си му кажеш както е. Говори за фактите и не се метай в някаква абстрактна страна на нещата, щото ще излезне, че криеш нещо. Кажи си му го направо - имаш приятел. После той ще поиска да ознае повече за момчето - разкажи му. И така. Не си чак толкова малка, съвсем, ама съвсем си е в реда на нещата това, не се плаши от реакцията на баща си!

neMec`
02-27-2006, 15:27
ostai pismoto na strana 4e e hubavo hubavo e NO izvinqvai ma si na 16 godini i ako nemoje6 da kaji6 na ba6tasi 4e ima6 aver e mnnnnnnogo stranno !po dobre otidi kaji mu go li4no a ne 4rez nqkvi pisma i t.n kraq na krai6tata kakvo 6i ti kaji ba6tati 6i ti zabrani da go vijda6 li ? 6i ti zabrani sqkvi vruzki s nego ai stia gluposti .....ai ospeh :wink:

egrgergetge
02-28-2006, 00:17
писмото е хубаво,но как да ти кажа....повече е подходящо за есе...все пак това е твоят баща..ти с него чрез писма ли разговаряш?ако искаш да му покажеш,че си голяма както твърдиш,че си самостоятелна и отговорна...просто поговори с него зряло като възрастен човек,очи в очи..кажи му всико което ти е на сърцето,а не по лесния начин чрез писъмца [-X извинявай ама този вид общуване е по-подходящо за деца в 8 клас...като му съобщаваш чрез писмо ти се опитваш да разрешиш проблема,но и едновременно с това стоиш настрана от него..много грешно!страх те е,а това определено не е начинът :? след като е прочел писмото сигурно ще се появиш пред него с наведена глава чакайки реакцията му,да определи присъдата ти..а изправяйки се пред него с ясната си позиция ти се показваш силна и по-неуязвима отколкото би била по другия начин...надявам се,че ме разбра добре.... :-k