nerazbrana
02-07-2006, 22:21
Здравейте!Аз съм едно объркано 16 годишно момиче, ковто има нужда от вашата помощ.
Ще ви разкажа накратко за моя проблем. От лятото си имам приятел, но есента той замина за чужбина. Станахме още по-близки след като замина и осъзнахме колко ни е трудно да сме разделени. Чувствата ни не са за ден, нито за два. Но проблемът започва от баща ми, който си няма и представа, че аз си имам приятел. За него аз съм малкото му момиченце макар вече да не съм толкова малка..Приятелят ми се чувства много кофти, че го крия апък и на мен ми е гадно и затова реших да кажа на баща си най-после.
Днес седнах и написах няколко реда. Мисля да ги напиша под формата на писмо и да ги пусна в пощенската кутия. А писмото, разбира се, ще бъде адресирано до баща ми. Моля ви споделете мнението си дали е подходящо. Нуждая се от помоща ви! Благодаря предварително на тези, които ще се отзоват.
А ето го и писмото:
Студено е. Снегът сякаш задушава земята и тя неможе да диша. Скована е от ледените му пръсти а ледовете я държат здраво в злокобните си обятия. Земята не може да помръдне. Обречена е да се примирява с това, което й поднася природата. Но тя страда. Тихо стене, макар да не я чуваме. Моли се за глътка въздух , за да продължи да живее но уви..в следващия момент усеща хладните обятия на ледовете и бавно губи надежда ...
Така се чувствам и аз. Задушена от самотата и страха. Знам, че трябва да съм силна – а не мога. Опитвам се да се примиря, но отново не се получава. Затварям очи и виждам него. Той ме преследва като сянка. Толкова е близо, а всъщност толкова далече. Протягам ръка, за да го докосна, но той изчезва. Бил е само мираж ... Старая се да съхраня надеждата, но обстоятелствата ме карат да мисля, че няма да сме заедно. Или поне не в този живот.. Аз съм тук, а той е там. Хиляди километри са помежду ни. Не чувам вече гласа му, нито виждам усмивката му. Дори немога да му кажа, че го обичам в очите. Иска ми се да вярвам, че нещата ще се оправят, но в следващия момент в съзнанието ми изплува другият мъж в живота ми, а именно Татко. Може би се питате защо го написах с главна буква? Отговора е, защото той е човека, който заедно с Майка ми е показвал пътя през годините. Той е този, който е бил винаги до мен и е давал всичко от себе си, за моето благо. Не друг, а той е трил сълзите от очите ми, когато съм била разтроена. С две думи той е моят Татко! Никой и нищо неможе да промени този факт, защото никога няма да забравя това, което е напраил за мен. И .. макар да не го прегръщам и целувам както едно време обичта ми към него си е все същата.
Мина много време и аз безспорно се промених. Започнах да гледам на живота с други очи, но моят Татко сякаш не го забелязва и мисли, че все още съм неговото малко момиченце. И в интерес на истината аз наистина съм точно това с малката разлика, че вече не съм толкова малка .. Или по-точно с голямата разлика, че въпреки да не му се иска аз пораствам. Ден след ден, година след година ставам все по-голяма.
Сестра ми утре става на 6. Какво ли не бих дала и аз да съм на 6, но в действителност съм на 16. Още помня времето, когато хранех куклите си и им пеех преспивни песни. Не съм забравила и как с часове стоях пред огледалото с обувките на Мама, а после как Татко ми обясняваше трудните текстови задачи. Но сега аз имам свой живот. Срещнах някой, на който много държа и се страхувам от реакцията на Татко, когато научи, че вече не е единственият мъж в живота ми. Но искам да го накарам да разбере, че каквото и да се случи той остава моят Татко завинаги и макар да не си казваме често, че се обичаме аз знам, че това е така. Моята обич към него е в сърцето ми и съм сигурна, че и неговата към мен е там.
Безброй пъти съм се питала каква ли ще е реакцията на Татко, когато научи, че съм се научила да обичам и друг освен него, страхувала съм се дори, но знам, че е крайно време той да научи, защото това е нещо важно за мен, което той трябва да знае.
Сега е момента да се обърна към него и да му кажа:”Тате, имам нужда от твоята подкрепа, за да продължа напред! Това, което научи преди малко не означава, че обичта ми към теб ще отслабне, а точно обратното – след това, което ти признах те чувствам още по-близък. Ти си много важен за мен и силно се надявам да ме разребеш .. Обичам те,Тате!”
Ще ви разкажа накратко за моя проблем. От лятото си имам приятел, но есента той замина за чужбина. Станахме още по-близки след като замина и осъзнахме колко ни е трудно да сме разделени. Чувствата ни не са за ден, нито за два. Но проблемът започва от баща ми, който си няма и представа, че аз си имам приятел. За него аз съм малкото му момиченце макар вече да не съм толкова малка..Приятелят ми се чувства много кофти, че го крия апък и на мен ми е гадно и затова реших да кажа на баща си най-после.
Днес седнах и написах няколко реда. Мисля да ги напиша под формата на писмо и да ги пусна в пощенската кутия. А писмото, разбира се, ще бъде адресирано до баща ми. Моля ви споделете мнението си дали е подходящо. Нуждая се от помоща ви! Благодаря предварително на тези, които ще се отзоват.
А ето го и писмото:
Студено е. Снегът сякаш задушава земята и тя неможе да диша. Скована е от ледените му пръсти а ледовете я държат здраво в злокобните си обятия. Земята не може да помръдне. Обречена е да се примирява с това, което й поднася природата. Но тя страда. Тихо стене, макар да не я чуваме. Моли се за глътка въздух , за да продължи да живее но уви..в следващия момент усеща хладните обятия на ледовете и бавно губи надежда ...
Така се чувствам и аз. Задушена от самотата и страха. Знам, че трябва да съм силна – а не мога. Опитвам се да се примиря, но отново не се получава. Затварям очи и виждам него. Той ме преследва като сянка. Толкова е близо, а всъщност толкова далече. Протягам ръка, за да го докосна, но той изчезва. Бил е само мираж ... Старая се да съхраня надеждата, но обстоятелствата ме карат да мисля, че няма да сме заедно. Или поне не в този живот.. Аз съм тук, а той е там. Хиляди километри са помежду ни. Не чувам вече гласа му, нито виждам усмивката му. Дори немога да му кажа, че го обичам в очите. Иска ми се да вярвам, че нещата ще се оправят, но в следващия момент в съзнанието ми изплува другият мъж в живота ми, а именно Татко. Може би се питате защо го написах с главна буква? Отговора е, защото той е човека, който заедно с Майка ми е показвал пътя през годините. Той е този, който е бил винаги до мен и е давал всичко от себе си, за моето благо. Не друг, а той е трил сълзите от очите ми, когато съм била разтроена. С две думи той е моят Татко! Никой и нищо неможе да промени този факт, защото никога няма да забравя това, което е напраил за мен. И .. макар да не го прегръщам и целувам както едно време обичта ми към него си е все същата.
Мина много време и аз безспорно се промених. Започнах да гледам на живота с други очи, но моят Татко сякаш не го забелязва и мисли, че все още съм неговото малко момиченце. И в интерес на истината аз наистина съм точно това с малката разлика, че вече не съм толкова малка .. Или по-точно с голямата разлика, че въпреки да не му се иска аз пораствам. Ден след ден, година след година ставам все по-голяма.
Сестра ми утре става на 6. Какво ли не бих дала и аз да съм на 6, но в действителност съм на 16. Още помня времето, когато хранех куклите си и им пеех преспивни песни. Не съм забравила и как с часове стоях пред огледалото с обувките на Мама, а после как Татко ми обясняваше трудните текстови задачи. Но сега аз имам свой живот. Срещнах някой, на който много държа и се страхувам от реакцията на Татко, когато научи, че вече не е единственият мъж в живота ми. Но искам да го накарам да разбере, че каквото и да се случи той остава моят Татко завинаги и макар да не си казваме често, че се обичаме аз знам, че това е така. Моята обич към него е в сърцето ми и съм сигурна, че и неговата към мен е там.
Безброй пъти съм се питала каква ли ще е реакцията на Татко, когато научи, че съм се научила да обичам и друг освен него, страхувала съм се дори, но знам, че е крайно време той да научи, защото това е нещо важно за мен, което той трябва да знае.
Сега е момента да се обърна към него и да му кажа:”Тате, имам нужда от твоята подкрепа, за да продължа напред! Това, което научи преди малко не означава, че обичта ми към теб ще отслабне, а точно обратното – след това, което ти признах те чувствам още по-близък. Ти си много важен за мен и силно се надявам да ме разребеш .. Обичам те,Тате!”