kaka_lara
02-09-2006, 14:04
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876 г.
Международните противоречия в края на XVIII век, свързани с кризата в Османската империя и с борбата на Великите сили за влияние е нейните европейски територии, са известни с името Източен въпрос. Създадената политическа атмосфера след гръцкото националноосвободително въстание (1821-1827), придава нова насока на въпроса, свързана с обсъждане положението на Балканите. Интересите на Великите сили се преплитат с тези на балканските народи, които желаят отхвърлянето на османското владичество. Опит за решаване на Източния въпрос е избухналата през 1853г. война между Русия и Турция, известна под името Кримска война. Завършвайки с поражение за Русия (1856г.) тя не решава Източната криза. След нея положението в България се изменя. Възрожденският процес се задълбочава, националноосвободителното движение навлиза в нов период от развитието си. Средата на XIX век бележи началото на организирано национално движение, свързано с Г. С. Раковски. През втората половина на века неговите идеи са доразвити от Любен Каравелов, Левски и Ботев. Това е период и на задълбочаване кризата в Турция. През 1875г., избухва масово въстание в Херцеговина и Босна. Сърбия и Черна гора открито съчувстват на справедливата борба на-въстаналите. Революционният кипеж в подвластните на Османската империя народи поставя пред европейската общественост въпроса за бъдещата съдба на Турция и поробените от нея народи. Събитията в Босна и Херцеговина усложняват политическото положение на империята и възпламеняват с нова сила Източния въпрос. Той се превръща в централен проблем на международните отношения през втората половина на XIX в. Революционното напрежение в страната и създадената благоприятна обстановка ентусиазират и подтикват към действия българските революционери.
В края на ноември 1875г. в Гюргево започват да пристигат спасилите се с бягство след неуспеха на Старозагорското въстание революционни дейци - Н. Обретенов, Ст. Стамболов, П. Волов, Г. Бенковски, Иларион Драгостинов и др. Те създават нов център на освободителното движение - Гюргевски революционен комитет. Той взима решение да се пристъпи незабавно към подготовка и организиране на голямо въстание в България през пролетта на 1876г. Взимайки предвид вътрешните и външните затруднения в империята, дейците считат, че една масова и продължителна въоръжена борба ще ангажира Високата порта в конфликт, предизвикващ намесата на Великите сили и Русия. Това ще доведе до разглеждане на българския въпрос и до благоприятен изход на освободителната борба на народа.
Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга, в които изпраща апостоли, за да ръководят подготовката и провеждането на въстанието.
Първият революционен окръг - Търновският, обхваща Северна България, Габровско и Севлиевско. За главен апостол е определен Ст. Стамболов с помощници Хр. Караминков – Бунито и Г. Измирлиев.
Вторият - Сливенски окръг, включва Сливенско, Ямболско и Котелско. Негов главен апостол е Ил. Драгостинов с помощници Г. Обретенов и Стоил войвода.
Третият - Врачански окръг, се разпростира върху Северозападна България, част от Софийско и Македония. Главен апостол на окръга е Ст. Заимов, с помощници Н. Обретенов и Н. Славков.
Четвъртият - Пловдивски окръг, обхваща Средногорието, Тракийската низина и Северните Родопи. Като главен апостол е назначен П. Волов, а помощници са му - Г. Икономов, З. Стоянов и I'. Бенковски.
Гюргевският комитет определя начина на политическа и военна подготовка на въстанието. На апостолите се препоръчва да възстановят комитетската мрежа, да набавят оръжие, да осигурят пълна мобилизация. Направени са усилия за привличането в България на мнозина емигранти с боен опит, особено българи на служба в руската армия. Определена е тактиката на въстанието. Според нея въоръжените действия трябва да се водят предимно в планинските райони, съчетано с нахлуване на чети отвън. С оглед на предстоящите сражения се предвиждат диверсионни акции по ж.п. линията Одрин - Белово, в големите градове, населени с мюсюлмани. По въпроса за отношението към мирното турско население, комитетът смята то да бъде привлечено в борбата срещу социалния гнет. Обсъждат се начинът на свързване между отделните райони, дейността на тайната полиция. Примат се правилници, наставления и въстаническа клетва. На 25 декември 1875г. приключват заседанията на комитета. Получавайки пълномощията си, апостолите се прехвърлят в България. Гюргевският комитет фактически се саморазпуска. Тук остават само няколко дейци, които нямат координационна функция. Такива права има Първи революционен окръг, начело със Ст. Стамболов, но в хода на въстанието той не успява да се наложи като координационен център.
След пристигането на апостолите в страната започва активна организационна, политическа и военна подготовка за въстанието.
Прехвърляйки се в България, апостолите на Първи - Търновски окръг определят за седалище - окръжен център - Горна Оряховица. Поради отдалечеността си от турските военни и политически власти тя е по-удобна от Търново. Апостолите предприемат обиколки из селищата, за да възстановят старите комитети, да основат нови и да подготвят населението за предстоящата борба. Създадена е мрежа от революционни комитети в Търновско, Горнооряховско и Севлиевско. Опит за изграждане на въстанически органи се прави в Русенско, които трябва да поддържат канала за връзка с емиграцията в Румъния. Функцията на апостолите е ограничена върху даване на необходимите напътствия, проверка на направеното, повдигане борческия и революционен дух на населението. Тежестта на конкретната подготовка пада върху местните комитети и патриотите. Известни са учителят Бачо Киро, Т. Лефтеров, поп Трифонов, Петко Иванов и др. В Севлиево действат Ст.Пешев, Йонко Карагьозов идр. В окръжния център подготовката е оглавена от Ив. Семерджиев, а в Габрово особено се отличава Цанко Дюстабанов. Сериозна подготовка се провежда в Ловеч, Трявна, Елена, и др. Навсякъде се събира олово, поправя се старо оръжие, шият се въстанически знамена, приготвят се провизии. Изостава въоръжението на въстаниците. Многократните опити за закупуване и пренасяне от Румъния на пушки, револвери, куршуми и медико-санитарни материали, завършват неуспешно. Ръководителите на окръга смятат да насрочат в края на април общо събрание. На него представители от съседните селища да отчетат извършената работа и да съгласуват действията си.
В Сливенския революционен окръг дейността на апостолите е свързана с трудната задача да повдигнат революционния дух, понижен след неуспеха на Старозагорското въстание от 1875г. Те обхождат окръга, за да набележат конкретна програма за настоящата борба. Тук революционната мрежа обхваща значителни райони. Много от местните дейци настояват да се промени тактиката, набелязана в Гюргево. Вместо въстание в Сливен и в други населени пунктове, те смятат, че е необходимо да се води четническа борба в планините. Четническите настроения определят организирането на въстаническа планинска база. Тази задача е възложена на Стоил Войвода. И в този окръг най-тежък е въпросът за снабдяването с оръжие. Набавянето му е недостатъчно и се налага поправяне на старо оръжие.
Подготовката на Врачански окръг, скоро след пристигането на апостолите е забавена. Арестуван е Н. Славков, а Н. Обретенов не успява да развие голяма дейност, тъй като населението още е наплашено след репресиите около обира при Арабаконака. Възстановени са само няколко комитета, изработен и приет е "Закон за всички въстаници". Апостолите не могат да подготвят населението. Застрашени от арести те решават да се прехвърлят в Румъния, където да организират чети.
Най-големи успехи в подготовката на въстанието постига Пловдивският окръг. С пристигането си апостолите II. Волов и Г. Бенковски предприемат обиколка из селищата на окръга. Възстановяват старите комитети, създадени от Левски и неговите съратници. Разширяват политическата мрежа. В хода на подготовката са привлечени Т. Каблешков, П. Бобеков, П. Горанов, В. Петлешков, Кочо Чистеменски, Т. Шабанов. Като главен организатор се налага Г. Бенковски. При посещението си в Панагюрище той организира нов революционен комитет. Участниците в него полагат клетва и съставят "Приготвителен комитет". В помощ на окръга са изпратени З. Стоянов и Г. Икономов. Организаторите насочват вниманието си главно към военнотехническите проблеми. Тяхна главна грижа е набавянето на оръжие. Населението е мобилизирано да лее куршуми, да подготвя барут, сухари, да шие униформи. Направени са няколко черешови топчета, служещи за артилерия на въстаниците. Учителката Райна Попгеоргиева ушива знамето. Подготовката се контролира от създадената тайна поща и въстаническа полиция.
В навечерието на датата, определена за вдигането на въстанието, панагюрските революционери решават да свикат събрание на представителите от всички комитети на окръга. Целта е да се получат сведения за хода на подготовката на въстанието. В другите окръзи са изпратени куриери. На 14 април в местността "Оборище" се открива първото народно събрание. В него участват 65 делегати от 60 селища. След направената равносметка на извършената подготовка, е гласувано правото на широки пълномощия за апостолите при решаването на всякакъв вид въпроси. За център на въстанието се утвърждава Панагюрище. Обсъжда се тактиката. Налага се мнението да се създадат няколко опорни въстанически бази в Средногорието, където да се евакуира населението от околните села. Събранието приема решение за незабавно вдигане на бунт. На 1 май 1876г. съставена е комисия, която да изработи конкретния план за бойни действия. В нея наред с всички апостоли влизат и В. Петлешков, поп Грую, Г. Ненчев, Н. Караджов и др.
На 16 април 1876г. заседанията на Първото българско народно събрание завършват. Бенковски веднага изпраща куриери до останалите окръзи, за да ги уведоми за взетите решения.
По своя характер подготвителната работа, извършена от апостолите на Гюргевския комитет с революционерите по места, е организационна, политическа и военнотехническа. Най-лесно и най-добре е извършена организационната, защото революционните комитети по места са изградени няколко години по-рано от Васил Левски и съратниците му. След неговата смърт комитетите са разстроени, но организацията не престава да съществува. Сериозни опити за нейното съживяване и активизиране правят продължителите на движението. Двама от заместниците на Левски - Ст. Стамболов и П. Волов играят първостепенна роля в организирането на въстанията от 1875 - 1876г. Така се получава известна приемственост в организационната подготовка на въстаническото движение през 70-те години на XIX век. Въпреки това гюргевските дейци, изграждайки комитетската организация на основата на ВРО на Левски, не разширяват комитетската мрежа, а дори по териториален обхват я стесняват. Много селища в Добруджа, Плевенско, Софийско, Пиротско, Видинско, Загорието, Хасковско и др. остават извън подготовката. Връщане назад в сравнение с постигнатото от Левски е, че гюргевските дейци разпускат образувания от тях централен орган и не създават такъв вътре в страната.
Във военнотехническата подготовка апостолите не възприемат идеята на Левски за вдигане на въстанието през зимата, но се стремят да го подготвят съгласно неговите идеи - като общобългарско, обхващащо определени райони на Мизия, Тракия, Македония с цел създаването на "Привременно българско правителство". Основните трудности са набирането и доставянето на модерно оръжие. Усилията са насочени към издирване на старо оръжие, направа на дървена артилерия и снабдяването с муниции.
За предстоящото въстание се подготвя и емиграцията в Румъния и Южна Русия. В Одеса е създаден "Комитет за освобождаване на България". Организират се чети, които трябва да навлязат в родината, след избухването на въстанието. Емигрантите се опитват да установят контакти със Сърбия, за съгласувани действия срещу общия враг. Сред емиграцията, обаче поради липса на обща революционна организация се срещат твърде противоречиви и неборчески настроения. "Младите" се стремят към действия, а "старите" предпочитат да осъществят своите желания с мирни средства. Раздвоението на емиграцията, нейната нерешителност са причина за пасивността на близо милион българи, които със средствата и възможностите си са способни да станат главно ядро на въстанието.
Поради предателство въстанието избухва преждевременно. Турските власти взимат незабавни мерки за смазването на бунта още в зародиша му. В много селища са изпратени конни и полицейски групи. В пълна бойна готовност е поставена нередовната войска - башибозукът. Решено е да се арестуват водачите на въстаниците. За тази цел на 19 април 1876г. в Копривщица пристига наказателна група, която се опитва да залови ръководителя на местните революционери Тодор Каблешков. Той успява да се укрие и свиква копривщенските дейци на съвещание, на което се решава незабавно обявяване на въстанието. На следващия ден, 20 април, организиран въстанически отряд напада конака и го превзема. Това служи като сигнал за започването на въстанието. Установява се революционна власт. Каблешков изпраща писмо, известно като "Кървавото писмо". С неговото получаване панагюрци решават да вдигнат въстание в целия окръг. Нападат конака и го превземат. Така в Панагюрище се установява орган на революционна власт -"Временно правителство". За комендант на града е назначен Иван Соколов. Веднага са изпратени конни куриери до всички селища със заповед за незабавно действие. Поверявайки ръководството на Панагюрище в ръцете на привременното правителство, апостолите се отправят към другите селища на окръга, за да подготвят и организират работата им. Волов и Икономов поемат североизточния край на района, а Бенковски събира конна чета и тръгва към селата на югозапад от Панагюрище. Четата, наречена Хвърковата, трябва да съгласува действията на въстаналите от различните селища, да нанася неочаквани удари на врага, да подпомага изпадналите в затруднение.
След Копривщица и Панагюрище въстават Клисура и Стрелча. В Клисура въстанието е обявено веднага след получаването на "Кървавото писмо". Въстаниците прогонват турските чиновници и полицаи и завземат изходните пунктове на града. Междувременно Хвърковата чета помага на въстаническия отряд в с.Петрич да. отблъсне многочисления башибозук. На 25 април тя се отправя към въстаническия лагер на връх Еледжик. След дадените от Бенковски наставления, четата заминава за Сестримо и Белово. След кратък престой по тези места тя отново се отправя към Еледжик и Петрич, където настъпва голяма башибозушка и редовна войска. След пристигналото съобщение от Панагюрище за неудържимия вражески натиск четата полетява натам. Въпреки небивалия героизъм и себеотрицание турската войска пробива въстаническата отбрана. На 1 май лагерът при Еледжик е превзет и опожарен, а бранителите му са подложени на сеч. Малка част от тях успяват да се спасят в планината. Същият ден е разбита съпротивата и на въстаниците от с. Петрич. Междувременно към Клисура настъпват от няколко страни многобройна войска и артилерия. Отчаяната саможертвеност на бунтовниците не спасява селото и то е ограбено и опожарено.
В Панагюрище, въпреки че отбраната е добра, неудържимо настъпва турска войска. Скоро е прекършена отбраната на смелите въстаници. Започват сражения за всяка махала, улица, за всяка къща. Самоотвержените панагюрци дълго отбиват атаките на противника, а когато няма изход, сами слагат край на живота си. Скоро героичното селище е обгърнато от огън и дим.
Копривщица е спасена благодарение на огромния откуп, който българските първенци предлагат на Хафъз паша. Въоръжените въстаници успяват да се изтеглят в планината.
Освен в Средногорието въстанието се разпространява и по селата на Родопите - Брацигово, Перущица, Берковица, Пещера и Батак.
Под ръководството на В. Петлешков в Брацигово не се осланят само на пасивна отбрана. Тук въстаниците предприемат няколко успешни нападения срещу струпаните в околността башибозуци, но по-късно в продължение на седмица отбиват атаките им. Налага се да започнат преговори. Селото е спасено, но за сметка на последвали масови арести. Арестуваният В. Петлешков, подложен на нечовешки изтезания, не издава никого от другарите си, дори когато го изгорят жив на клада.
Отбраната на-Перущица е ръководена от учителя П. Бонев, Спас Гинов, братя Тилеви. Сраженията започват на 27 април. Към селото настъпват фанатизирани башибозушки групи. Въстаниците успяват да задържат няколко часа врага. Скоро отбраната е пробита и башибозуците нахлуват в селото. Започват кървави сражения. Загива П. Бонев. Група въстаници и част от населението успяват да се измъкнат от вражеския обръч. Останалите намират единствена опора и убежище в църквата. Завинаги паметни ще останат драматичните минути, които преживяват последните защитници на Перущица. Сградата на църквата е атакувана с куршуми и огън. Под тресящия се от залпове покрив, сред отровната смрад на огъня и сърцераздирателните писъци на ужасените деца и жени перущенци предпочитат смъртта пред угрозата да попаднат живи в ръцете на турците. Разорена, посечена и озлочестена Перущица престава да се съпротивлява. Тя дава най-великия пример за саможертва по време на априлските събития през 1876 година.
Трагична е съдбата и на Батак. Тук въстанието се ръководи от П. Горанов, Стефан и Ангел Трендафилови и др. Селото е обсадено. Първите атаки на врага са геройски отблъснати, но скоро сраженията се пренасят в самите покрайнини. С настъпването на нощта баташките ръководители решават да използват тъмнината и да изведат населението в планината. Част от хората, объркани и изплашени, искат да останат в селото и да молят за пощада. На другия те слагат оръжие и се предават, разчитайки на милост. Но разправата с тях е жестока. Тогава останалите решават да търсят убежище в църквата, училището и в някои по-големи къщи, като се съпротивляват отчаяно.
С разгрома на Батак, Перущица и Брацигово завършва величавата съпротива на родопчани. В това време четата на Бенковски попада на потеря и е разбита. Загива смелият вдъхновител и вожд на Априлското въстание Георги Бенковски.
Въстаническите действия в Търновския окръг са осуетени от контрамерките на властта. Арестувани са Г. Измирлиев, Ив. Семержиев, Ст. Пешев. Най-значителната въстаническа проява тук е представена от организираната голяма част, съставена от селата в северозападния край. На 27 април в с. Мусина е свикано съвещание на дейците от района под ръководството на поп Харитон. След получаването на "кървавото писмо" въстанически групи от Мусина се отправят към Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Броят на четниците достига 200 души. Те са водени от войводата поп Харитон и П. Пармаков - офицер от руската армия. В щаба на четата влизат Бачо Киро, Хр. Караминков, Т. Лефтеров и др. Отрядът се отправя към Стара планина. На 29 април въстаниците достигат до Дряновския манастир и спират на почивка. Междувременно турските потери успяват да заемат позиции на околните височини и по този начин четата попада в обсада. Започва битка, която продължава девет дни. Малобройната чета многократно отбива пристъпите на превъзхождащия противник. Положението й се утежнява след взрив в помещението с боеприпасите, което ослепява поп Харитон. Огънят руши манастирските стени, но четниците не отслабват съпротивата. Поемайки ръководството на четата, Пармаков решава през нощта да се измъкнат от обсадата. Вражеският кордон не може да бъде пробит. В яростната схватка Пармаков и много четници загиват. Само малка част заедно с Бачо Киро, успява да се измъкне през нощта. На следващия ден - 8 май, турците успяват да сломят героичните усилия на шепа въстаници, превземат манастира и го подлагат на опожаряване.
Габровските революционери, научавайки за четата на поп Харитон, решават да организират въстанически отряд, който да се слее с нея. За главен войвода е избран Цанко Дюстабанов. Формира се чета от 219 бойци. В нейния щаб влизат Хр. Конклиев, П. Постомпиров, Г. Бочаров и др. Целта е да се мине през повече селища, където да увлече населението. Действията на Дюстабановата чета са свързани с боевете в Батошево, Кръвеник и Ново село. Междувременно турските власти предприемат решителна контраатака. Отбраната на Ново село е ръководена от Карагьозов, А. .Драганов и др. В ожесточените схватки са дадени много жертви. На 5 май в Кръвеник и Ново село пристига четата на Дюстабанов. Част от нея заминава на помощ в Батошево, където се води кръвопролитен бой. Под натиска на нови вражески подкрепления отбраната е сломена. Черкезката конница подлага на небивала сеч всичко по своя път. Батошево пламва в пожари.
На 9 май са подновени пристъпите срещу Кръвеник и разтроената отбрана не издържа. Под ножа на врага падат жени, деца старци. След успелите да избягат в планината са изпратени потери, които посичат всички, когото настигнат. Малка група габровски въстаници начело с Ц. Дюстабанов се събират на връх Марагидик . Нападнати от башибозуци, те успяват да ги отблъснат. Веднага след това са атакувани в гръб и разбити. След няколко дневно укриване раненият Дюстабанов е заловен. Същата участ последва Карагьозов, Дабев, Филчев и много други.
Опит за въстание е правен и в тревненските села. Под ръководството на Хр. Патрев, Ст. Гъдев и Т. Кирков е формирана чета. На 9 май тя влиза в бой с редовни войски и башибозук в околностите на с. Нова махала. Тук е разбита, а успелите да се укрият са заловени и унищожени. Поради предателство са разкрити и обезвредени революционните комитети в Горна Оряховица и Лясковец.
В Сливенския окръг въстанието има по-ограничени размери. Арестите, които започват в навечерието на обявяването му, разстройват замислените действия. Научавайки за започналата борба в Панагюрище, сливенските революционери свикват събрание. Набелязан е план за извеждането на въстаниците в Балкана. Малка част от събралите се хора, заедно с Ил. Драгостинов и Г. Обретенов заминават за укрепения лагер на Стоил войвода. По-късно към него се присъединяват ямболските въстаници, предвождали от Г. Дражев. На 7 май четата поема към Нейково и Жеравна. В нея постъпват още около 40 доброволци. Тук тя влиза в бой с турската войска. Отбивайки атаката, четата продължава похода си към Твърдишкия Балкан. При прохода Вратник тя е нападната. Убит е Ил. Драгостинов и много четници. Малка част, водена от Стоил войвода се отскубва и отправя към Бяла, но скоро четниците са разпръснати, а войводата е убит. Краят на четата е край на въстанието в Сливенски окръг.
Докато другите окръзи се сражават, само във Врачански революционен район цари затишие.Опитът на Ст. Заимов да вдигне въстаниците във Враца претърпява неуспех. Всички усилия на апостолите тук са насочени към организирането на чета във Влашко. Въстаническите действия в този окръг са представени от похода на Ботевата чета. След започване на подготовката за въстание у Ботев закипява революционна страст. Подпомогнат от Н. Обретенов и Г. Апостолов, той се заема да организира чета, с която да подкрепи въстанието. На 16 май четниците овладяват австрийския кораб “Радецки” и преминават на отсрещния бряг. Стъпвайки на българска земя, западно от с.Козлодуй, веднага поемат на юг, към Врачанския Балкан. Въстанието в цялата страна вече е смазано, затова е безуспешен опитът на четата да увлече нови въстаници. На 18 май без подкрепление, четата стига до височината Милин камък. Тук успява да заеме добри позиции и води бой с многочислена турска войска, в която падат убити 30 бойци. Използвайки примирието през нощта, четата се измъква от обкръжението и се насочва към Веслец, където очаква помощ. Многобройните арести не позволяват на врачанските съмишленици да се присъединят към четата. Въпреки това тя продължава смелия си поход към Врачанския Балкан. По върховете Камарата, Купена и Околчица води тежък неравен бой с многочислен противник. Вечерта след приключване на боя край източния склон на Камарата, на 20/2 юни/ Ботев пада убит. Вестта за смъртта на войводата разстройва четниците. Само няколко души успяват да се измъкнат в Сърбия и Румъния.
На 16 май, почти едновременно с Ботевата чета при Тутракан минава и малка чета от 15 души, водена от сливенеца Таньо Стоянов. На път за Сливенския балкан тя е унищожена. С това отшумяват и последните събития на априлската епопея през 1876 година.
Въпреки героизма, проявен от въстаниците, султанската власт потушава с небивала жестокост Априлското въстание. Хиляди мъже, жени и деца са избити, арестувани и изтезавани в затворите, десетки български селища са опожарени и разграбени. Стихията на башибозушките безчинства дълго време свирепства из българските села. За военното поражение на въстанието допринасят както неравностойните съотношения на бойните сили, така и редица други фактори. Слабостта на българската буржоазия, резултат от историческите условия, в които се създава, е една от главните причини за неуспеха на въстанието. Слаба икономически, раздробена, неподготвена политически, буржоазията - хегемонът на Април - 1876г., не може да подготви - материално и морално една победоносна революция. Не е в състояние след смъртта на Левски,. да излъчи народни водачи, да обедини нацията за решителни действия. Затова в хода на въстанието съотношението на силите не се оказва в полза на българите. Срещу модерната въоръжена армия и фанатизирани башибозушки орди българските въстаници излизат със стари пушки и ловно оръжие, срещу модерните оръжия с черешови топчета. Неорганизираната българска буржоазия е лишена от сериозни контакти с чуждия свят,които да мобилизират широка международна подкрепа в полза на българската кауза. В решителния момент нито една Велика сила не се застъпва за българите. Русия преценява, че не е готова за решителни действия. Англия остава вярна на традиционната си политика - закрилата на империята. Франция след разгрома във Френско-пруската война не играе решаваща роля в Ориента. Австро-Унгария също не е заинтересована да подпомогне успеха на българската революция, защото тази промяна ще попречи на анексионистичните й амбиции. Едва по-късно, научавайки за башибозушките изстъпления, Европа проявява благородство към българина.
Причините за неуспеха на въстанието се коренят и в състоянието на българската нация, в нейните възможности, консолидация, в отраженията на робството върху националния дух. По време на самото въстание българската нация не се оказва единна и организирана. Докато в Средногорието умират в българи, то в Североизточна и Северозападна България селяните продължават ежедневието си, недокоснати от националната трагедия. Националната разпокъсаност се отразява върху единството на революционните сили. При това положение не е възможно да се проведе всенародно въстание което да доведе до освобождението на България. Оттук водят началото организационните и тактически грешки по време на подготовката и хода на въстанието. По своя замисъл, организация и изпълнение то отстъпва от постиженията на революционно-демократичната мисъл, от идеите на Левски. Според него българската революция може да успее, ако е всенародна, ако се подготви организирано и тактически, разполага със сили да унищожи военната мощ на Империята и неутрализира балканския национализъм. Тя според Левски може да се използва външна помощ, само когато движението се превърне в самостоятелно, с реални сили. Априлските дейци отстъпват от заветите на Левски. Те подготвят въстанието набързо. То е лишено от единен ръководен център, който да съгласува действията върху базата на обща стратегия и тактика, каквито в хода на въстанието липсват. Всичко това допринася въстанието да не получи размаха и продължителността желани от инициаторите му. Самите те не вярват в успеха му. Те го разглеждат като акция, която трябва да покаже на Европа, че положението е нетърпимо и исторически невъзможно. Тук априлци успяват - сведенията за невероятната жестокост, проявена при потушаването на Априлското въстание, достигат до външния свят и предизвикват възмущението на европейското обществено мнение. Редица бележити представители на световната култура надигат глас в подкрепа на българския народ и обсъждат нечуваните злодеяния на властите. Голяма роля за изнасянето на компрометиращи Портата факти имат участниците в предизвиканата международна анкета - американският посланик в Цариград Скайлер и руския консул в Одрин Церетелев. Потресаващо впечатление правят статиите на Макгахан, кореспондент на в. "Дейли нюз". В Полша, Унгария, Италия, Чехия се организират протестни митинги, събират се помощи за пострадалите. Със средствата на лейди Стансфорд е открита болница в Батак. Срещу извършените жестокости протестират френският публицист Емил де Жирарден и писателят Виктор Юго. В Италия Джузепе Гарибалди зове балканските славяни на решителен бой срещу угнетителите. Априлските събития намират широк отзвук в Австро-Унгария, Германия и Румъния. Те вълнуват и руската общественост. В полза на България се застъпват великите руски писатели и учени Л. Толстой, Тургенев, Достоевски, Аксаков, Менделеев и др. Организират се славянски комитети за материално подпомагане на пострадалите. Много деца, предимно девойки, чиито родители за загинали, са приети на учение в Русия. Активно в помощта участва Одеското българско настоятелство.
Априлското въстание провокира за първи път международна акция в защита на българския народ. В широкото движение в подкрепа на България участват най-големите умове на XIX век. То принуждава европейската дипломация отново да се заеме е Източния въпрос. Това подтиква Русия към непосредствена военна акция срещу Османската империя. Събитията от 1876 до 1878г., сред които централно място заема Априлското въстание, довеждат до освобождението на България.
P.S.
И се научете как да си търсите информацията. Интернета не е само форуми O:)А щом и името на един град не си запомнил... оставааам без думи :roll: