Tedi_sheep
02-09-2006, 15:57
Това е разказ, в който има много истина, много любов, много тъга и изход, който няма в почечето любовни истории!Ами четете!Това всъшност е моята история и тя идва от най-дълбоките недра на сърцето ми където вече е мрачно, пусто и студен!Но има лъч светлина от друга част на сърцето ми където протича сегашният ми живот!
История за мен, за него и за любовтта и за новото начало, за правилния път...
"Обичам те" си мислех снощи!Да така е!И искам да ме целуваш още!Сърцето те желае!И разказа, който писах нощем, спомени в бъдещето дълбае!По-добре чети внимателно,за да чуеш от сърцето признание след признание...
Живях някога самотна, но все пак щастлива!Мислех си, че обичам!Но обичта е много по-силна от това, което изпитвах!В една нощ, когато аз избягах от мисли и от всичко, по улиците бавно крачих и забелязах моите приятели!Отидох, но беше тъмно, а лицето ти беше озарено от нощната улична лампа!Тогава не се загледах в теб, не се и замислих...Забавлявах се с приятели, но беше неизбежно да не се веселя и с твоето присъствие.Запознахме се...И ето!Утре вечер вече стана!Една приятелка ми каза, че ти ме харесваш и искаш да си с мен!Но всичко започна с онова предчуствие преди да разбера, че ме желаеш!Всичко потрепна в мен и се преобърна, не за ден, а за една секунда.Мина още време, само още няколко часа и аз вече бях със тебе, казах "Да" просто ей така...от любопитство май.Нижеха се бавно дните и сърцето ми добро, преплете се в твоето до гроб.Бяха ту целувки, ту прегръдки, спомени едни.И още помня аз дъха от любовта ни...Имахме мигове незабравими, неизпитани до сега,щастие неудържимо изпълваше моите сетива и обич вечна мислех, че ще е това.А само болка далечна ми напомняше, че не ще е така.Имаше проблем, на пръв поглед нищо, но той уби и в двама ни всяка любовна нишка.Свърши лятото и аз се върнах в къщи, мислех всеки миг и ден за теб, чувах те по телефона.Не се съмнявам, че тогава беше верен!Зимата дойде ваканция за нас настъпи и ето пак опитах от любовта ни.Този път тя бе по-тежка и по-силна от всякога.Дните бяха по-бавни и по-славни и сякаш вече бях свикнала със теб...Правехме неща обикновенни и може би ежедневни, но за мен те бяха невероятни мигове от историята на любовта ни.Черпих сили ден и нощем , слушах думи мили, помниш ли ги още?Помниш ли близостта ни, как всички бяха свикнали със нас, как ходехме мокри , но влюбени сред дъжда и брояхме звездите по тъмния небосвод...И давах всичко аз за тебе, и ти разбира се ме крепеше с цялата си любов!Но ето пак дойде време за раздяла и аз бях като смачкана!Усещах се немощна и неспособна да живея без теб!Вярвах, че обичта ни е вековна и никога не би се превърнала в буца лед.Тътреха се нощи , дни големи само спомените нощем, ме поддържаха жива и сломена...Но с всеки ден се е топяла любовта, живеела съм във лъжа!Мислех, че ме чакаш и обичаш, но не е било така!Потърси ти любов при друга, но тя не си заминаваше в края на всяка ваканция, тя оставаше при теб.Лъжеше ме ти в продължение на месеци!Какво ти струваше да ми се обадиш и кажеш, че вече няма смисал?!Болката и раната в душата нямаше да са тъй големи и без малко повече проблеми щях да съм по-добре!Но ти ме остави и за мен забрави!Новината тежка ми съобщи, за това ли аз те чаках и не ти измених!Дори не можех да заплача и небето срина се за мен, бях като вкаменена, но то заплака вместо мен.На следващия ден плаках аз със него и губех болката си в природните сълзи, нима наистина ме остави и не ме обичаш вече ти!?Поиска приятелство голямо да остане между нас и помня още каза "Винаги ще има едно малко местенце в сърцето МИ само за ТЕБ!".Тези думи бяха вълшебнии, все пак ме нараниха още повече!Незнам!Успях да преодолея всичко и пожелах да запазя приятелствово , което ти ми преложи!По принцип не бях готова, но нали знаеш , че за теб винаги съм била и дори живота си бих дала.Необичайно, но на теб ти беше по-трудно да сме приятели, чудеше се какво да правим, как да разговаряме, защото никога не си очаквал само думи от мен!И разбрах, че любов голяма като нашата не може в приятелство да се смали, или поне веднага "не"!Разбира се помня онази нощ, в която бе ти без нея, без своята нова любима.Аз бях тогава в твоите очи пак и как красиво танцувахме под дискотечните всетлини!Ти държеше моята ръка, но за мен няма значение вече това!Бе звездна нощ и пак усетих тънък лъч, но лъч любов...ала сега това за мен е потънало в забрава!Дойде ден за мен ден рожден, а вместо роза и целувка, получих хладни думи сякаш от фризера ги взе...Държанието ти ме срути и направо се държа отвратително...Но какво да те правя и това изтърпях.Заминах пак за шумият, далечен град.И отнвово те чух по телефона, само че този път вместо дума за вярност ти ме наруга.Бил си пиян, какво пък от това?!Нали мен ме заболя!Тогава аз си казах стига вече с тази тъга,ще живея , ще се радвам и ще срадам, но единствено ако пожелая да е така!Мина доста време, а споменът от теб в сърцето ми заспа, и останала е любов, също и тага, но за мен светът е нов и навести ме отново любовтта!Може да не е голяма и да не е като онази с теб, но въпреки всичко съм обичана и обичам за пореден път.Живея със това чувство и е искрено, всяка мисъл то изпълва!Когато пак се видяхме ти беше вече друг!Ядосваше се, че предпочитам другите пред теб,че сърцето ми е сковано в лед, че е угаснала любовта и с мили думи се опитваше да топиш леда...Но навремето едно не разбра:Че сам заложи своята глава!Ще мине още време и все повече ще съжаляваш за това, което да осъществиш успя!Разпали огън в мен и пламна една магия, любов наричаше се тя и в обич ние двамата живяхме, ала днес не е така!Не съжалявай сега, защото сам пожела ди си тръгнеш и да ме оставиш сама.Може би още тайно ме обичаш и с държанието си на лицето го изписваш!Пак ме гледаш с онзи влюбен поглед и сякаш вниманието ми се опитваш да привлечеш.Поздравления!Едн о време го правеше успешно, но сега сърцето болката изтърпяло, макар още за теб да живее и от тих любовен стон да кънти,аз ти казвам "Сбогом",Забрави ме вече ти!".Мислех, че пръв си ме оставил, но то не е така, защото в този свят не се съди по думи, а по дела!И макар да казваше, че това е краят всъщност той е още много далеч, не преодоля тази твоя гордост.То си е за теб!И по- добре ще е сага да си останем приятели или поне да създадем такова чувство за нас!И нека красивият спомен от наща връзка да ни кара да поддържаме огъня на дружбата ни!Нали ти го пожела.
Едно на нула за мен, а не за онзи глупак!Така, че внимавай те и помнете , че не една клетва е по-важна от едно доказателство за любовта!И най-важното:"Любовта може да е потушена само от създателя й!".Е ощеобичам, не го отричам, но първата любов е вълшебна и всико или нищо би тя отнела, стига знаеш как да движиш конците когато дойде краят, за да не потънеш и ти със него в океана на разбитите сърца!По-добре изплувай с мъки и неволи, по добре полу жив на повърхността, от колкото полу мъртъв на дъното на безкрайността!
История за мен, за него и за любовтта и за новото начало, за правилния път...
"Обичам те" си мислех снощи!Да така е!И искам да ме целуваш още!Сърцето те желае!И разказа, който писах нощем, спомени в бъдещето дълбае!По-добре чети внимателно,за да чуеш от сърцето признание след признание...
Живях някога самотна, но все пак щастлива!Мислех си, че обичам!Но обичта е много по-силна от това, което изпитвах!В една нощ, когато аз избягах от мисли и от всичко, по улиците бавно крачих и забелязах моите приятели!Отидох, но беше тъмно, а лицето ти беше озарено от нощната улична лампа!Тогава не се загледах в теб, не се и замислих...Забавлявах се с приятели, но беше неизбежно да не се веселя и с твоето присъствие.Запознахме се...И ето!Утре вечер вече стана!Една приятелка ми каза, че ти ме харесваш и искаш да си с мен!Но всичко започна с онова предчуствие преди да разбера, че ме желаеш!Всичко потрепна в мен и се преобърна, не за ден, а за една секунда.Мина още време, само още няколко часа и аз вече бях със тебе, казах "Да" просто ей така...от любопитство май.Нижеха се бавно дните и сърцето ми добро, преплете се в твоето до гроб.Бяха ту целувки, ту прегръдки, спомени едни.И още помня аз дъха от любовта ни...Имахме мигове незабравими, неизпитани до сега,щастие неудържимо изпълваше моите сетива и обич вечна мислех, че ще е това.А само болка далечна ми напомняше, че не ще е така.Имаше проблем, на пръв поглед нищо, но той уби и в двама ни всяка любовна нишка.Свърши лятото и аз се върнах в къщи, мислех всеки миг и ден за теб, чувах те по телефона.Не се съмнявам, че тогава беше верен!Зимата дойде ваканция за нас настъпи и ето пак опитах от любовта ни.Този път тя бе по-тежка и по-силна от всякога.Дните бяха по-бавни и по-славни и сякаш вече бях свикнала със теб...Правехме неща обикновенни и може би ежедневни, но за мен те бяха невероятни мигове от историята на любовта ни.Черпих сили ден и нощем , слушах думи мили, помниш ли ги още?Помниш ли близостта ни, как всички бяха свикнали със нас, как ходехме мокри , но влюбени сред дъжда и брояхме звездите по тъмния небосвод...И давах всичко аз за тебе, и ти разбира се ме крепеше с цялата си любов!Но ето пак дойде време за раздяла и аз бях като смачкана!Усещах се немощна и неспособна да живея без теб!Вярвах, че обичта ни е вековна и никога не би се превърнала в буца лед.Тътреха се нощи , дни големи само спомените нощем, ме поддържаха жива и сломена...Но с всеки ден се е топяла любовта, живеела съм във лъжа!Мислех, че ме чакаш и обичаш, но не е било така!Потърси ти любов при друга, но тя не си заминаваше в края на всяка ваканция, тя оставаше при теб.Лъжеше ме ти в продължение на месеци!Какво ти струваше да ми се обадиш и кажеш, че вече няма смисал?!Болката и раната в душата нямаше да са тъй големи и без малко повече проблеми щях да съм по-добре!Но ти ме остави и за мен забрави!Новината тежка ми съобщи, за това ли аз те чаках и не ти измених!Дори не можех да заплача и небето срина се за мен, бях като вкаменена, но то заплака вместо мен.На следващия ден плаках аз със него и губех болката си в природните сълзи, нима наистина ме остави и не ме обичаш вече ти!?Поиска приятелство голямо да остане между нас и помня още каза "Винаги ще има едно малко местенце в сърцето МИ само за ТЕБ!".Тези думи бяха вълшебнии, все пак ме нараниха още повече!Незнам!Успях да преодолея всичко и пожелах да запазя приятелствово , което ти ми преложи!По принцип не бях готова, но нали знаеш , че за теб винаги съм била и дори живота си бих дала.Необичайно, но на теб ти беше по-трудно да сме приятели, чудеше се какво да правим, как да разговаряме, защото никога не си очаквал само думи от мен!И разбрах, че любов голяма като нашата не може в приятелство да се смали, или поне веднага "не"!Разбира се помня онази нощ, в която бе ти без нея, без своята нова любима.Аз бях тогава в твоите очи пак и как красиво танцувахме под дискотечните всетлини!Ти държеше моята ръка, но за мен няма значение вече това!Бе звездна нощ и пак усетих тънък лъч, но лъч любов...ала сега това за мен е потънало в забрава!Дойде ден за мен ден рожден, а вместо роза и целувка, получих хладни думи сякаш от фризера ги взе...Държанието ти ме срути и направо се държа отвратително...Но какво да те правя и това изтърпях.Заминах пак за шумият, далечен град.И отнвово те чух по телефона, само че този път вместо дума за вярност ти ме наруга.Бил си пиян, какво пък от това?!Нали мен ме заболя!Тогава аз си казах стига вече с тази тъга,ще живея , ще се радвам и ще срадам, но единствено ако пожелая да е така!Мина доста време, а споменът от теб в сърцето ми заспа, и останала е любов, също и тага, но за мен светът е нов и навести ме отново любовтта!Може да не е голяма и да не е като онази с теб, но въпреки всичко съм обичана и обичам за пореден път.Живея със това чувство и е искрено, всяка мисъл то изпълва!Когато пак се видяхме ти беше вече друг!Ядосваше се, че предпочитам другите пред теб,че сърцето ми е сковано в лед, че е угаснала любовта и с мили думи се опитваше да топиш леда...Но навремето едно не разбра:Че сам заложи своята глава!Ще мине още време и все повече ще съжаляваш за това, което да осъществиш успя!Разпали огън в мен и пламна една магия, любов наричаше се тя и в обич ние двамата живяхме, ала днес не е така!Не съжалявай сега, защото сам пожела ди си тръгнеш и да ме оставиш сама.Може би още тайно ме обичаш и с държанието си на лицето го изписваш!Пак ме гледаш с онзи влюбен поглед и сякаш вниманието ми се опитваш да привлечеш.Поздравления!Едн о време го правеше успешно, но сега сърцето болката изтърпяло, макар още за теб да живее и от тих любовен стон да кънти,аз ти казвам "Сбогом",Забрави ме вече ти!".Мислех, че пръв си ме оставил, но то не е така, защото в този свят не се съди по думи, а по дела!И макар да казваше, че това е краят всъщност той е още много далеч, не преодоля тази твоя гордост.То си е за теб!И по- добре ще е сага да си останем приятели или поне да създадем такова чувство за нас!И нека красивият спомен от наща връзка да ни кара да поддържаме огъня на дружбата ни!Нали ти го пожела.
Едно на нула за мен, а не за онзи глупак!Така, че внимавай те и помнете , че не една клетва е по-важна от едно доказателство за любовта!И най-важното:"Любовта може да е потушена само от създателя й!".Е ощеобичам, не го отричам, но първата любов е вълшебна и всико или нищо би тя отнела, стига знаеш как да движиш конците когато дойде краят, за да не потънеш и ти със него в океана на разбитите сърца!По-добре изплувай с мъки и неволи, по добре полу жив на повърхността, от колкото полу мъртъв на дъното на безкрайността!