DoNnNnNa
02-15-2006, 14:36
Някои може ли да ми даде кратак и то4ен отговор на въпроса "Какво представлява есето" или пък "За6то трябва да пи6ем есето" плс спе6но е трябва ми за утре
§§ Модерирано от I don't know who I am
§§
§§ точка(и) 1,7 ! §§
"Есето е като прасето - всичко яде" . Есето е жанр в литературния анализ, който (както ЛИС) отговаря на даден въпрос и разисква някаква тема. Единствената му разлика с ЛИС (литературно интерпретативно съчинение) е в това, че ЛИС черпи доказателства за тезата от конкретно литературно произведение, а есето - от живота, от всякъде.
Мястот на темата не е тук, но докато я преместят мисля, че това ще ти свръши работа.
Ето какво казва Атанас Далчев за есето.
За българския есеизъм
Съдбоносно за развитието на есеизма у нас ще се окаже, боя се, чувството, с което той влезе в нашата литература: неговото самомнение. Преди още да са написали едно истинско есе, нашите есеисти побързаха да се отделят от другите писатели, образуваха си свое дружество, започнаха да теоретизират върху собствената си дейност. Тяхното първо есе беше "есе върху есето". Очевидно желанието им беше да си докажат, преди да са почнали, че есето е най-висшият литературен род и тяхното бъдещо дело - най-значителното. Каква разлика от великите им предшественици! Някога Монтен беше кръстил размишленията си "Есета" ("Опити") от скромност, за да извини лутаниците на мисълта си; а днес неговите български последователи се кичат с тая дума като с титла на благородство.
***
Когато нашият есеист сяда да пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не?
***
Високомерието на нашите есеисти е изградено върху погрешното схващане, че литературните родове еволюират подобно органичните същества и че на върха на тая еволюция стои есето, понеже се е появило последно поред. Нито теорията за еволюцията на литературните родове е вярна, нито есето е толкова късно явление. Есета е имало още в древността, макар наименованието да е от по-послешна епоха. Доказателство за това са например "Характерите" на Теофраст. Тия, които днес пишат есета върху завистника, многодумеца, мъчния човек, едва ли подозират, че Теофраст е вършил това две хиляди години преди тях.
***
Произведенията, както и хората, се ценят не по рода им, а по собствените им, лични качества.
***
Колкото и да напрягам ума си, аз не разбирам в какво един хубав разказ соти по-долу от едно хубаво есе, още по-малко - от едно лошо есе.
***
Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта и основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.
***
Есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег " в света на неясното и нерешеното"; една експедиция в далечни и полярни области.
Нищо от тоя смел устрем и тоя суров въздух у нашите есеисти. Тяхната мисъл е пленница на баналността и мъзруването. Есетата им най-често развиват в красив стил някоя пословица или някоя стара естественонаучна истина.
***
Няма 5-6 години, откак думата "есе" се появи за първи път у нас под заглавието на една статия, и вече днес есета пишат всички върху всичко.
Разказват, че преди години в Австралия някой донесъл в саксия кактус. Растението било непознато дотогава в тая страна, но веднъж посадено, показало страшна жизненост. За няколко години то покрило такива големи пространства, че хората трябвало да се борят силом с него, за да запазят житото и живота си. Такава ще бъде един ден и историята на нашия есеизъм.
1943 г.
cvety_i_bebeto
02-15-2006, 16:12
mi eseto predstavqlva-razsajdeniq(pove4e tvoi misli)ima teza,izlojenie i zaklu4enie-v tezata pi6e6 to4niq otg na vaprosa ot dadenata tema...a v izlojenieto razsjdava6 po tova koeto si napisal v tezata... dava6 primeri...i se opitv6 da obedi6 vsi4ki ostanali v dumite ti,a v zaklu4enieto-trqbva da e edno izre4enie...kazava6 nai nakratko nqkakva madra misal...
MiLiNkOtO^
02-15-2006, 17:39
тая тема не е за тука ](*,)