ownic
02-19-2006, 15:46
Защо ? Четири обикновенни букви, но носещи такъв заряд човещина...Това е въпросът на толкова много помисли, съзнания, дори животи. Или това е самия живот в цялото му величие - едно голямо защо...Търсим смисъл във всичко, опитваме се да изпипаме и най-малкия детайл, залисани в опити да изгладим малката грапавинка на часовника на живота, нямащи време да отчетем движението на самите стрелки, движението на цялото. Да, то, голямото, несъвършенотто, спонтанното, но съществуващото и неспиращото. Защо? Ето, че отново ние сме запиляни в дебрите на човешкия ум и разум, объркани, опитвайки се да налучкаме верния изход от лабиринта на живота...или верния вход...Какво в същност целим? И защо...
Защо вместо да забележим поникналите цветя, ние се вглъбяваме в сивото, мрачно небе, защо не виждаме приветливия изгрев, а обръщаме внимание за загърбващия ни залез...защо мразим дългите разходки по пясъка, но обожаваме плаването в необятния океан. Защо ни омръзва познатото, но се страхуваме от непознатото. Защо не ценим това, което имаме, а сме устремени в опитите си да вземем това, което нямаме. Защо търсим опасността, рискувайки сигурността, защо си задаваме изобщо този въпрос? Защо губейки ограниченото си време в умуване и блъскане в плаващите стени за съзнанието си, не даваме възможност на самите себе си за...нещо повече..или по-малко? Защо ли...защото.
Защо вместо да забележим поникналите цветя, ние се вглъбяваме в сивото, мрачно небе, защо не виждаме приветливия изгрев, а обръщаме внимание за загърбващия ни залез...защо мразим дългите разходки по пясъка, но обожаваме плаването в необятния океан. Защо ни омръзва познатото, но се страхуваме от непознатото. Защо не ценим това, което имаме, а сме устремени в опитите си да вземем това, което нямаме. Защо търсим опасността, рискувайки сигурността, защо си задаваме изобщо този въпрос? Защо губейки ограниченото си време в умуване и блъскане в плаващите стени за съзнанието си, не даваме възможност на самите себе си за...нещо повече..или по-малко? Защо ли...защото.