DeSiTo0o
02-22-2006, 08:04
Здравейте.
Още от лятото много си харесвам едно момче.В началото на учебната година понеже една моя приятелка вече учи в неговото училище и ми обеща,че няма да се занимава с него.Все ми повтаряше "За мен той е идиот,не ми харесва,не ми трябва дори да се запознавам с него..." и некви такива.Но...вече към средата на срока тя ми каза,че се е запознала с него.Аз попитах малко с насмешка "Как така?" и тя каза,че накарала братовчед си да ги запознае.На мен веднага усмивката ми се скри от лицето.
Но после забелязах,че тя и момчето,което харесвам,дори и здрасти не си казват.
Наскоро тя ме попита дали знам номера му.Аз й казах,че не го знам,което всъщност си е самата истина.След няколко дни тя ми се похвали,че е намерила номера му.Аз я попитах от кой го е взела и тя каза,че няма значение.Аз доста настоявах да ми каже,но тя не ми каза.
Преди няколко дни(по-точно на 15-ти след св.Валентин)тя ми се похвали,че в дискотеката от училището й е станала мис св.Валентин и че била на трето място.Аз много и се зарадвах и я похвалих.Посля тя ми се оплака "Деси,през цялото време трябваше сама да си танцувам...." и там изброи три момчета,с които не могла да танцува.Там беше и името на момчето,което аз харесвам.Аз я погледнах въпросително и я попитах защо пък и с него да танцува.И тя каза,че щяла да танцува с него,но той отишъл някъде и тя не могла.И аз пак я попитах "Добре,но защо точно с него?Нямаше ли други момчета в тая дискотека ми точно с него...?" И тя каза,че той й бил най-близо.Аз й направих една сърдита физиономийка и тя каза "А пък и в дискотеката тогава бяха останали много малко хора..." И аз й казах "Хах,да не мислиш,че ти вярвам?Айде сега,признай си,че го харесваш..." И тя се направи,че не ме е чула.Аз уж като шега й казах да внимава,но и доста ясно си й го казах,за да разбере да не се занимава с него.
Но всъщност ми стана толкова гадно...тя ми беше обещала да не се занимава с него,а сега...Не искам да се карам с нея заради момче,но...това не показва ли всъщност каква приятелка ми е тя? :cry:
Кажете ми какво да правя,да се боря ли за него или да й го отстъпя?Не искам да се предам така лесно,но от друга страна не искам и да се караме с нея...Дайте ми съвет,моля ви... :cry:
Още от лятото много си харесвам едно момче.В началото на учебната година понеже една моя приятелка вече учи в неговото училище и ми обеща,че няма да се занимава с него.Все ми повтаряше "За мен той е идиот,не ми харесва,не ми трябва дори да се запознавам с него..." и некви такива.Но...вече към средата на срока тя ми каза,че се е запознала с него.Аз попитах малко с насмешка "Как така?" и тя каза,че накарала братовчед си да ги запознае.На мен веднага усмивката ми се скри от лицето.
Но после забелязах,че тя и момчето,което харесвам,дори и здрасти не си казват.
Наскоро тя ме попита дали знам номера му.Аз й казах,че не го знам,което всъщност си е самата истина.След няколко дни тя ми се похвали,че е намерила номера му.Аз я попитах от кой го е взела и тя каза,че няма значение.Аз доста настоявах да ми каже,но тя не ми каза.
Преди няколко дни(по-точно на 15-ти след св.Валентин)тя ми се похвали,че в дискотеката от училището й е станала мис св.Валентин и че била на трето място.Аз много и се зарадвах и я похвалих.Посля тя ми се оплака "Деси,през цялото време трябваше сама да си танцувам...." и там изброи три момчета,с които не могла да танцува.Там беше и името на момчето,което аз харесвам.Аз я погледнах въпросително и я попитах защо пък и с него да танцува.И тя каза,че щяла да танцува с него,но той отишъл някъде и тя не могла.И аз пак я попитах "Добре,но защо точно с него?Нямаше ли други момчета в тая дискотека ми точно с него...?" И тя каза,че той й бил най-близо.Аз й направих една сърдита физиономийка и тя каза "А пък и в дискотеката тогава бяха останали много малко хора..." И аз й казах "Хах,да не мислиш,че ти вярвам?Айде сега,признай си,че го харесваш..." И тя се направи,че не ме е чула.Аз уж като шега й казах да внимава,но и доста ясно си й го казах,за да разбере да не се занимава с него.
Но всъщност ми стана толкова гадно...тя ми беше обещала да не се занимава с него,а сега...Не искам да се карам с нея заради момче,но...това не показва ли всъщност каква приятелка ми е тя? :cry:
Кажете ми какво да правя,да се боря ли за него или да й го отстъпя?Не искам да се предам така лесно,но от друга страна не искам и да се караме с нея...Дайте ми съвет,моля ви... :cry: