02-25-2006, 08:01
Искам да се посъветвам с вас по един въпрос.Има едно момиче от мойто училище,което обичам.На нея и се носи малко лоша слава въпреки,че има авторитет в училището ни.Аз отначалото не вярвах на тези неща за нея тъй като хората говорят много работи.И сега мога да каже че не вярвам.Но не искам и да ме върти на пръста си,защото бсе пак тя е почти на 16,а аз съм почти на 20години.Не мога да се похваля, че съм голям сваляч,дори съм малко срамежлив,което доста ми пречи.Но да започнем отначало.
В началото на годината не се познавахме,но тя почна,където се срещнеме да ми вика "О, слънце" Аз се вързах и почнах и аз да и говоря така.След тогава започнахме да се базикаме здраво.Но тогава аз не изпитвах нищо към нея правех го само заради сеирджиите,а от сто километра се виждаше ,че и тя го правеше заради същото.Не испускаше удобен случай да ме усмее пред другите.Е,аз правех същото дори два пъти бях леко гаден.След по подронваща авторитета постъпка тя си промени отношението към мен.Пак се бъзикахме,но тя се държеше мааалко по въздържано,не чак толкова нахакано.Продължихме още малко така.Да же ученищите почнах на бъзик да ме питат"Какво става с гаджето".След това пак си говорихме на "скъпи" и на "скъпа".
Но дойде един период,през,който тя ту бягаше то мен като се приближа дя прегърна,ту сама ми се хжърляше на врата..Пускахме си по някой комплимент от време на време,но постепенно тя почна да се поотдръпва.Един път даже след като се направи,че не ме вижда аз нарочно направих така че да ме чуе и да ме види.Тя ме извика да се поразходим т.е да останеме насаме,но нищо не ми каза,само така между другото ми поска телефона за вторъ път.Искаше ми се да и го дам,нонямам GSM,a домашния не ми се искаше да и го давам.Попитах я за ника и в чата,но тя каза,че било тайна.Приятелката и ми каза два пъти да мъм я поканел на кафе>един п само приятелката,а втория път даже пред нея каза да съм ги поканел и двете,а тя нищо не каза.И така си минаваше времето,а тя все повече се отдръпваше.Вече трябваше аз да поема инициативата.Разбрах колкото и трудно да ми беше,че както ми кзваше един съученик,на който аз иначе не повярвах,защото много се бъзика ми каз че имала гдже колкото мен,но под формата на базик,но това още от началото.Сега съм почти100% сигурен,че е скъсала с него.На Св. Валентин и пратих Валентинка като и написах какво чувствам пред нея.Очаквах от не да ми се изсмее и да ме базика пред всички.Но не тя ме попита от мен ли е тази Валентинка чак като останахме насаме само аз,тя и една друга нейна приятелка.След кто и признах те с нейната прителка започнаха нещо да си се бъзикат взаимно,а аз се сдухах и излезнах.После само се споглеждахме и се усмихвахме.След това тя започна пак да поема иниацитивата.След няко лко дена я поканих на кафе като я попитах"Кога ще ходиме на кафе" Тя каза че същият ден след часовете е свободна,разбрахме кога и къде ще ходим след като тя пак ми каза "да се поразходим.Чаках я два часа сле като свършихме по-рано,а тя мина.Пита ме зщо съм я чакал и си отиде все едно нищо не сме се разбирали.Мене ме хвана яд и предпочетох тоя ден да не говоря с нея,защото ми идваше да и наговоря сумата и работи.Последият път като я видях щяхме едвали не да се сблъскаме,но нито тя каза нещо нито аз.То пък така се случи че имахне смесен по физическо.Седна на пейката точно срещу мен и поне на мене ми се струваше,че не и е приятно да не я забелязвам,а аз бъпреки че ми беше трудно се стараех точно така да изглежда.Искаше ми се да и е гадно заради това,че онзи ден ме накара да се чувствам като захвърлен парцал,но лошото е че така и аз се чувсвам гадно,когато се подминаваме.Съучениците ми,който зная само ме бъзикат,че съм бил"много влюбен"или" много отнесен" и ме съветват да я забравя един съученик даже ми разправя,че съм се държал по-различен начин като я видя.Също така ме тревожи и това,което ми каза едно момче от нейния клас ,скоето сме отраснали заедно въпреки,че той не знае точно всичко,което съм описал тук.А той кза с пренепрежение:"Мани я тая,просто те базика,тя така прави с всички момчета...".
Дайте съве какво да правя,зщото много приятели съм питал.Едни казват да давм напред ,други са умерени се едно нещо премълчават,а трети казват,че изобщо няма да ми върже с нея.Съжалявам за дългият ми пост.Може да се каже,че не съм се впускал в подробности,но всичко това накуп не съм го казвал на никой моя приятел.Опитах се да бъде максимално кратък,но това все пак са си 5-6месеца с засичане почти всеки ден.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ОТГОВОРИТЕ И ТЕЗИ,КОЙТО НЕ ГИ Е ДОМЪРЗЯЛО ДА ПРОЧЕТАТ ТОЗИ ДЪЛЪГ ПОСТ.
В началото на годината не се познавахме,но тя почна,където се срещнеме да ми вика "О, слънце" Аз се вързах и почнах и аз да и говоря така.След тогава започнахме да се базикаме здраво.Но тогава аз не изпитвах нищо към нея правех го само заради сеирджиите,а от сто километра се виждаше ,че и тя го правеше заради същото.Не испускаше удобен случай да ме усмее пред другите.Е,аз правех същото дори два пъти бях леко гаден.След по подронваща авторитета постъпка тя си промени отношението към мен.Пак се бъзикахме,но тя се държеше мааалко по въздържано,не чак толкова нахакано.Продължихме още малко така.Да же ученищите почнах на бъзик да ме питат"Какво става с гаджето".След това пак си говорихме на "скъпи" и на "скъпа".
Но дойде един период,през,който тя ту бягаше то мен като се приближа дя прегърна,ту сама ми се хжърляше на врата..Пускахме си по някой комплимент от време на време,но постепенно тя почна да се поотдръпва.Един път даже след като се направи,че не ме вижда аз нарочно направих така че да ме чуе и да ме види.Тя ме извика да се поразходим т.е да останеме насаме,но нищо не ми каза,само така между другото ми поска телефона за вторъ път.Искаше ми се да и го дам,нонямам GSM,a домашния не ми се искаше да и го давам.Попитах я за ника и в чата,но тя каза,че било тайна.Приятелката и ми каза два пъти да мъм я поканел на кафе>един п само приятелката,а втория път даже пред нея каза да съм ги поканел и двете,а тя нищо не каза.И така си минаваше времето,а тя все повече се отдръпваше.Вече трябваше аз да поема инициативата.Разбрах колкото и трудно да ми беше,че както ми кзваше един съученик,на който аз иначе не повярвах,защото много се бъзика ми каз че имала гдже колкото мен,но под формата на базик,но това още от началото.Сега съм почти100% сигурен,че е скъсала с него.На Св. Валентин и пратих Валентинка като и написах какво чувствам пред нея.Очаквах от не да ми се изсмее и да ме базика пред всички.Но не тя ме попита от мен ли е тази Валентинка чак като останахме насаме само аз,тя и една друга нейна приятелка.След кто и признах те с нейната прителка започнаха нещо да си се бъзикат взаимно,а аз се сдухах и излезнах.После само се споглеждахме и се усмихвахме.След това тя започна пак да поема иниацитивата.След няко лко дена я поканих на кафе като я попитах"Кога ще ходиме на кафе" Тя каза че същият ден след часовете е свободна,разбрахме кога и къде ще ходим след като тя пак ми каза "да се поразходим.Чаках я два часа сле като свършихме по-рано,а тя мина.Пита ме зщо съм я чакал и си отиде все едно нищо не сме се разбирали.Мене ме хвана яд и предпочетох тоя ден да не говоря с нея,защото ми идваше да и наговоря сумата и работи.Последият път като я видях щяхме едвали не да се сблъскаме,но нито тя каза нещо нито аз.То пък така се случи че имахне смесен по физическо.Седна на пейката точно срещу мен и поне на мене ми се струваше,че не и е приятно да не я забелязвам,а аз бъпреки че ми беше трудно се стараех точно така да изглежда.Искаше ми се да и е гадно заради това,че онзи ден ме накара да се чувствам като захвърлен парцал,но лошото е че така и аз се чувсвам гадно,когато се подминаваме.Съучениците ми,който зная само ме бъзикат,че съм бил"много влюбен"или" много отнесен" и ме съветват да я забравя един съученик даже ми разправя,че съм се държал по-различен начин като я видя.Също така ме тревожи и това,което ми каза едно момче от нейния клас ,скоето сме отраснали заедно въпреки,че той не знае точно всичко,което съм описал тук.А той кза с пренепрежение:"Мани я тая,просто те базика,тя така прави с всички момчета...".
Дайте съве какво да правя,зщото много приятели съм питал.Едни казват да давм напред ,други са умерени се едно нещо премълчават,а трети казват,че изобщо няма да ми върже с нея.Съжалявам за дългият ми пост.Може да се каже,че не съм се впускал в подробности,но всичко това накуп не съм го казвал на никой моя приятел.Опитах се да бъде максимално кратък,но това все пак са си 5-6месеца с засичане почти всеки ден.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА ОТГОВОРИТЕ И ТЕЗИ,КОЙТО НЕ ГИ Е ДОМЪРЗЯЛО ДА ПРОЧЕТАТ ТОЗИ ДЪЛЪГ ПОСТ.