View Full Version : Не знам как да продължа живота си...
nEznamVeche
03-02-2006, 11:57
Здаравеите,аз съм писал и преди когато ми беше кофти и когато майка още беше жива. :( Сега тя си отиде,а аз незнам как да гледам на пред като знам че никога няма да я видя повече...Знам че може би сега тя е до мен,но ми е мн гадно...Всичко ми напомня за нея...В мн гадна депресия съм незнам ще полудея ли...Офф ... никога не съм си представял че това може да се случи...Ценете родителите си каквито и да са... :(
Death^Forever
03-02-2006, 12:08
Долу-горе си спомням какво беше написал и преди...Едва ли можем да ти помогнем, това е загуба, която трябва да се преодолее, а не проблем, който може да се разреши...Нормално е да си в депресия и да ти е кофти, в такъв момент просто бъди до ценните за теб хора, които могат да те подкрепят и те разбират и най-вече до баща ти, това е най-важно сега...
Такова нещо не се забравя и с времето, но може по някакъв начин да бъде заличено или по-точно, няма винаги да мислиш само за това, което се е случило...Наистина, ще те боли и ще ти е гадно, но това няма да е вечно...
Тъжно. :( Ще се изкажа неподготвен, но мисля, че ще е хубаво да споделиш това с най-близките за теб хора, да се опиташ да преодолееш мъката и да продължиш напред. Ако имаш брат или сестра може би по-леко ще съумеете да преодолеете болката заедно. На колко години си? Може би ще е от значение да ни кажеш. Може и да е полезно да се консултираш със психолог.
nEznamVechE
03-02-2006, 12:43
На 16 години съм.
Master_88
03-02-2006, 13:53
Не си спомям да си писал преди а най-вероятно е аз да не съм го прочел. Но наистина това е много тежка загуба едно от най-лошите неща които може да се случи на някой :( Много съжалявам за теб дано с времето се утешиш малко
teenkopele
03-02-2006, 15:17
Долу-горе си спомням какво беше написал и преди...Едва ли можем да ти помогнем, това е загуба, която трябва да се преодолее, а не проблем, който може да се разреши...Нормално е да си в депресия и да ти е кофти, в такъв момент просто бъди до ценните за теб хора, които могат да те подкрепят и те разбират и най-вече до баща ти, това е най-важно сега...
Такова нещо не се забравя и с времето, но може по някакъв начин да бъде заличено или по-точно, няма винаги да мислиш само за това, което се е случило...Наистина, ще те боли и ще ти е гадно, но това няма да е вечно...
Напълно съм съгласен. :)
какво да ти кажа...
живей и за нея,стани добър човек,оползотвори живота си,който тя ти е дала
пожелавам ти сила!
midnight...
03-08-2006, 11:24
много съжалявам миличка
но такъв е живота хората идват и си отиват
на нас ни остава да намерим смисъл и причини да живеем...
SeXyTo_f
03-10-2006, 11:42
На 16 години съм.
milia toi...mnogo kofti ne6to, i to4no maika ti...nai blizkia 4ovek na edno dete.....;(
ami sajalqvam mn tva e naistina edna mn golqma zaguba na nai-blizkiq 4ovek.tva e mn gadno.naistina mn te sajalqvam.samo edno moga da ti kaja.badi po-blizo do liubimite ti hora,neka ti dadat cqlata obi4 na zemqta,a ti im pozvoli da te napravqt 6tastliv i da se po4uvstva6 kato edno normalno dete.gledai napred,a ne nazad i ti pojelavam jivota da te vaznagradi s edno mn golqmo 6tastie.jivei jivota...do kolkoto moje6...! :?
Composure
03-18-2006, 13:59
какво да ти кажа...
живей и за нея,стани добър човек,оползотвори живота си,който тя ти е дала
пожелавам ти сила!
i az tova te savetvam
verdjitO
11-16-2008, 15:04
:( :( :(
Pliok0019
11-16-2008, 15:20
Първо искам да изкажа съболезнованията си. Наистина много съжалявам.
Нормално е да си в тежка депресия, но недей да се затваряш в себе си. Поговори със семейството/приятелите си, за това как се чувстваш...
Наистина не мога да ти дам обективен съвет, но помни, че всичко ще се оправи. Един ден ще изгрее слнце и на твоята улица. Въпреки загубите, тъгата и несгодите ще дойдат по-добри времена...
Искренно ти пожелавам успех и сила, за да се бориш по-нататък.