addictedtou
03-05-2006, 16:18
Боли ме!Болката не стихва!Уморена пак се връщам у дома.Ноща е тъмна и разгръща копринен плащ над своите деца.Така тихо е!Вън луната свети,огряла нежно сребърна тъма.Любовно гали вятърът листата,а аз стоя в стаята сама.Къде си ти?Дали ще те открия?Душата плаче с морския прибой.Но ще продължавам да те търся,докато намеря теб- който в мрази зной ще покори останалата нежност в сърцето ми,усмивката изстрадано добра,ръцете плахи,леки,погалващи лицето с много чувство и мъничко тъга.Уверена съм!Зная,че ще бъде светът по-хубав в идните дни,когато ще намеря своята обич,една за свама.
Нека не горчи!!
Нека не горчи!!