`Rose`
03-06-2006, 13:14
Един живот
Казват хората, че времето лекува.
Чудя се - така ли е наистина?
Когато едно сърце с живота се сбогува,
то вижда само простата истина:
Няма радост! Няма обич! Всичко е измама!
Само болката над всичко съществува!
Красивото оказва се все лъжа голяма,
от която доброто най-много се страхува.
И всеки ти казва: "Виж светлината в тунела!",
и ръка ти протяга, внимателно, мило...
Но щом съдбата вярата от теб е отнела,
значи злото пак е победило.
И от ръцете протегнати ти просто бягаш,
отдалечаваш се, страхуваш се от тях.
Тичаш изплашен, накъде - не знаеш,
спъваш се, падаш в непрогледния мрак.
* * * *
Болката е най-жестоката отрова,
отчуждението и страхът са нейните братя.
А на света няма нищо друго такова
като децата им - сълзите проляти.
* * * *
И, бягайки, стигаш до ръба на скалата,
готов да развееш бялото знаме.
Но горе виждаш щастие, а долу само тъгата,
която едничка след теб ще остане.
Една крачка само и всичко ще свърши,
една крачка - и край на сълзите...
Една, но пред нея духът се прекършва
и пак не идва краят на дните,
които сякаш са от черни устни прокълнати
да бъдат изпълнени с тежки сълзи,
сълзи убийци на мечтите крилати,
оставящи след тях кървави следи.
* * * *
Боли, щом я няма радостта.
Живот без радост е тегло ужасно.
Боли, когато действителността
е толкова безмилостна и страшна.
* * * *
Но не човек описах аз във всички тези редове,
а нещо крехко, което всеки чупи и пилее.
Сърце. Защото ако то пред болката се предаде,
човек умира, дори и да живее...
Казват хората, че времето лекува.
Чудя се - така ли е наистина?
Когато едно сърце с живота се сбогува,
то вижда само простата истина:
Няма радост! Няма обич! Всичко е измама!
Само болката над всичко съществува!
Красивото оказва се все лъжа голяма,
от която доброто най-много се страхува.
И всеки ти казва: "Виж светлината в тунела!",
и ръка ти протяга, внимателно, мило...
Но щом съдбата вярата от теб е отнела,
значи злото пак е победило.
И от ръцете протегнати ти просто бягаш,
отдалечаваш се, страхуваш се от тях.
Тичаш изплашен, накъде - не знаеш,
спъваш се, падаш в непрогледния мрак.
* * * *
Болката е най-жестоката отрова,
отчуждението и страхът са нейните братя.
А на света няма нищо друго такова
като децата им - сълзите проляти.
* * * *
И, бягайки, стигаш до ръба на скалата,
готов да развееш бялото знаме.
Но горе виждаш щастие, а долу само тъгата,
която едничка след теб ще остане.
Една крачка само и всичко ще свърши,
една крачка - и край на сълзите...
Една, но пред нея духът се прекършва
и пак не идва краят на дните,
които сякаш са от черни устни прокълнати
да бъдат изпълнени с тежки сълзи,
сълзи убийци на мечтите крилати,
оставящи след тях кървави следи.
* * * *
Боли, щом я няма радостта.
Живот без радост е тегло ужасно.
Боли, когато действителността
е толкова безмилостна и страшна.
* * * *
Но не човек описах аз във всички тези редове,
а нещо крехко, което всеки чупи и пилее.
Сърце. Защото ако то пред болката се предаде,
човек умира, дори и да живее...