EQUITIS
03-17-2006, 01:01
-Крис виж навън отново заваля.-провикна се брат ми но гласът му остана като облак дим в мрачната стая.
Аз продължавах да стоя сгушен до големия прозорец и да наблюдавам как навън всичко е толкова мрачно и пусто.
Незнам защо ме привличаше толкова тази сива картина но не можех да отлепя погледа си от там.Застанал до прозореца аз всъщност
не бях там,а бях потънал надълбоко в мислите си.Този мрак ме връщаше в мислите за едно красиво минало което бе реалност
до съвсем скоро но което прекъсна със същата бързина с която беше започнало.Връщах се в спомените за едно момиче което открадна
сърцето ми и явно вече сърцето ми не искаше да ми се подчинява защото се откъсна от мен в мига когато и тя си тръгна.
Тази самота ме убива не мога да живея така но не мога и да си помислям за нещо друго защото дори и да бях с разбито сърце разумът си ми беше още цял
и непокътнат.Незнам може би бих направил всичко за да те върна.Бих плакал ако знам че това ще стопли сърцето ти,бих крещял ако можеше да чуеш виковете ми и сигорно
бих простил всичко бих преглътнал дори най-големият залък за да бъда отново с теб.Извинявай но просто не мога да направя всичко това не ми остави
никакви сили.Очите ми изгоряха когато те видях с него.Вече не мога да прошепна "Боли ме" какво остава да крещя нищо не мога да направя за да те върна.Колкото и да искам
да бъдеш с мен и да създаваме нови спомени просто не става трябва да те забравя и да отскупна алчните ти нокти от сърцето си.
То не е за игра!А ти го мачкаше,дереше и разкъсваше на хиляди части обичах те но ти се подигра с всичко.
Забрави ме може би пак ще падна в капана на някоя амазонка тръгнала на лов за любовта на заблудени мъжки същества но поне няма да си ти.
В нейното сърце може да я има думата "Милост",а не като теб да ме мачка докато не види че не мога да поема капка въздух.
Колкото и да съм те обичал,колкото и да съм мислил за теб,колкото и да плача сега в сърцето ми ранено ще има едно малко местенце в което
ще се крият на дълбоко красивите мигове с теб защото всяка една любов си има и своите хубави страни.Така,че не се страхувай колкото и да си ме наранила
аз ще стана,ще се изправя на крака и ще търся нови хора и защо не някой ден една нова и по истинска любов.
P.S.Кажете какво мислите.
Аз продължавах да стоя сгушен до големия прозорец и да наблюдавам как навън всичко е толкова мрачно и пусто.
Незнам защо ме привличаше толкова тази сива картина но не можех да отлепя погледа си от там.Застанал до прозореца аз всъщност
не бях там,а бях потънал надълбоко в мислите си.Този мрак ме връщаше в мислите за едно красиво минало което бе реалност
до съвсем скоро но което прекъсна със същата бързина с която беше започнало.Връщах се в спомените за едно момиче което открадна
сърцето ми и явно вече сърцето ми не искаше да ми се подчинява защото се откъсна от мен в мига когато и тя си тръгна.
Тази самота ме убива не мога да живея така но не мога и да си помислям за нещо друго защото дори и да бях с разбито сърце разумът си ми беше още цял
и непокътнат.Незнам може би бих направил всичко за да те върна.Бих плакал ако знам че това ще стопли сърцето ти,бих крещял ако можеше да чуеш виковете ми и сигорно
бих простил всичко бих преглътнал дори най-големият залък за да бъда отново с теб.Извинявай но просто не мога да направя всичко това не ми остави
никакви сили.Очите ми изгоряха когато те видях с него.Вече не мога да прошепна "Боли ме" какво остава да крещя нищо не мога да направя за да те върна.Колкото и да искам
да бъдеш с мен и да създаваме нови спомени просто не става трябва да те забравя и да отскупна алчните ти нокти от сърцето си.
То не е за игра!А ти го мачкаше,дереше и разкъсваше на хиляди части обичах те но ти се подигра с всичко.
Забрави ме може би пак ще падна в капана на някоя амазонка тръгнала на лов за любовта на заблудени мъжки същества но поне няма да си ти.
В нейното сърце може да я има думата "Милост",а не като теб да ме мачка докато не види че не мога да поема капка въздух.
Колкото и да съм те обичал,колкото и да съм мислил за теб,колкото и да плача сега в сърцето ми ранено ще има едно малко местенце в което
ще се крият на дълбоко красивите мигове с теб защото всяка една любов си има и своите хубави страни.Така,че не се страхувай колкото и да си ме наранила
аз ще стана,ще се изправя на крака и ще търся нови хора и защо не някой ден една нова и по истинска любов.
P.S.Кажете какво мислите.