Самодивата
03-17-2006, 15:41
Целувка след целувка...прегръдка...ммм колко те обичам,всичко е невероятно като съм с теб.Всяка минута...Гушкам се в силните ти пръградки...любовта ти ме облива нежно.
"Няма никога да се разделим"-обещаваш ми ти.
Не искам да те пускам,не искам да си тръгваш...искам вечно да тръпна в преградките ти.Не ме пускай,не си отивай...обичам те.Колко е красиво всичко когато и ти ме обичаш.Изгаряш ме с целувките си,разтаопяш ме в прегръдките ти,гласа ти ме побърква.И изведнъж всичко изчезва...Нееее...стой каде избяга...Сълзите напират в очите ми...Будя се,ех поредният сън...Теб те няма!Цялата съм в сълзи...И тази сутрин се сблъсквам с жестоката реалност...Ти одавна ме заряза,заобича друга.А обещанията ти...каде са...защо не съм със теб.Защото не те забравям?!Върни се...дай ми шанс.Да,продължих живота си,макар ти да мислиш,че те мразя...те обичам.Но важни ли са думите,когато за теб цялата любов към мен свърши за един ден,след една караница...И аз изчезнах от живота ти.Да потърсих те,но ти ме отблъсна.Защо знам,че не ме заслужаваш,а те искам.Сега си с друга,но тя не е мен,тя не проштава непростимите грешки,не те целува като мен,не те обича като мен.Но колко си щастлив с нея...днес пак те виждам с нея...Защо ме гледаш така?!Нали всичко свърши...поздравяваш ме,но в отговор получаваш студен отговор...дакато си с нея никога няма да ме имаш...Ти си моята несподелена любов,но нямам намерение да ти се моля...
"Няма никога да се разделим"-обещаваш ми ти.
Не искам да те пускам,не искам да си тръгваш...искам вечно да тръпна в преградките ти.Не ме пускай,не си отивай...обичам те.Колко е красиво всичко когато и ти ме обичаш.Изгаряш ме с целувките си,разтаопяш ме в прегръдките ти,гласа ти ме побърква.И изведнъж всичко изчезва...Нееее...стой каде избяга...Сълзите напират в очите ми...Будя се,ех поредният сън...Теб те няма!Цялата съм в сълзи...И тази сутрин се сблъсквам с жестоката реалност...Ти одавна ме заряза,заобича друга.А обещанията ти...каде са...защо не съм със теб.Защото не те забравям?!Върни се...дай ми шанс.Да,продължих живота си,макар ти да мислиш,че те мразя...те обичам.Но важни ли са думите,когато за теб цялата любов към мен свърши за един ден,след една караница...И аз изчезнах от живота ти.Да потърсих те,но ти ме отблъсна.Защо знам,че не ме заслужаваш,а те искам.Сега си с друга,но тя не е мен,тя не проштава непростимите грешки,не те целува като мен,не те обича като мен.Но колко си щастлив с нея...днес пак те виждам с нея...Защо ме гледаш така?!Нали всичко свърши...поздравяваш ме,но в отговор получаваш студен отговор...дакато си с нея никога няма да ме имаш...Ти си моята несподелена любов,но нямам намерение да ти се моля...