03-17-2006, 22:33
Незнам от къде да започна...
Преди година и половина някъде (след като се бях преместила в ново училище) сякаш от пръв поглед се влюбих в едно момче. Още щом го видях изпитах някакви толкова силни чувства...Лошото беше, че не се познавахме. :? Той беше с 3 год. по-голям от мен и беше супер пич, за това и не мислех, че ще ми обърне внимание. Въпреки това всеки ден ходех по-рано на даскало, за да го виждам и така...в продължение на 2 месеца, когато разбрах, че влиза в чата! Включих му се, чатихме известно време и се запознахме в училище. Тогава той почна да иска да излизаме на кафе и т.н. и накрая тръгнахме. :D Бях много щастлива и в същото време не можех и да повярвам. Въпреки, че той се държеше перфектно аз имах някакви съмнения относно намеренията му към мен...Разбира се, не се мина и цял месец когато и спах с него. Мислех си, че само това е искал и всичко свършва до тук, но се оказа, че не е така...ходихме още месец и половина след това. Лошото е, че през цялото време винаги той ми се обаждаше, той пръв ми пращаше СМС-и, той искаше да излизаме, да се виждаме, подари ми негова снимка, роза за 8ми март...абе, въобще много добре се държеше, докато аз, с мойте си съмнения, се държах доста по-резервирано, не обичах да се показваме пред всички в даскалото (в смисъл да афишираме връзката си), не обичах да излизам с него и често си намирах разни оправдания...И накрая разбира се сякаш и той се отдръпна - спря да ми пише СМС-и, да ми пише в чата, спряхме и да се виждаме...и в един момент той дори спря да ми говори, просто ей така (или почти просто ей така)... :shock: Факт е, че докато ходихме съм му изневерявала няколко пъти (правих секс с един друг), факт е, че преди да тръгна с него бях спала и с един негов приятел и факт е, че той е разбрал за всичко това...мдам...Но дали е това причината да спре да ми говори просто така, без всякакво обяснение? След това разбрах, че той е казал, че само ме е използвал за секс и ме знаел каква съм...като разбрах това адски много се разстроих и се замислих как така не съм могла толкова време да го усетя, как така той се държеше толкова добре само заради едното ебане? Както и да е...И този период отмина...Той ме видя няколко пъти с друг (с който не ходихме, но тои май си мислеше обратното), аз него също го виждах с други...въобще държахме се все едно не се познаваме и все едно никога не сме се познавали и не сме имали нищо общо. :cry: След мен той ходише с още няколко момичета (към 3-4!!!), но само за около 1-2 месеца. Даже в момента май ходи с една, ако не я е зарязал разбира се (всъщност май я е зарязал)...И все пак мина толкова много време - 1 година от както не си говорим, от както не се познаваме, а аз все още не мога да си помисля за някой друг. Много шансове имах да тръгна с други момчета, НО просто не мога, не мога и не мога...това си е! Винаги когато си помисля, че започвам да се влюбвам в някой друг, съвсем скоро разбирам, че не е така, че се самозалъгвам и че няма смисъл от това. Не мога да целуна друг, не мога да прегърна друг (освен приятелски), не мога да дам чувствата си на друг...не съм виновна аз...
И разбира се, всичко до тук казано не е най-лошото! Преди няколко месеца той имаше наглостта и безочието да ме напсува, да застане на страната на един човек, с който се карахме и да изсипе сумати неприятни думи по мой адрес, от сорта на това, че съм курва, че единствено става за ебане и т.н. И най-лошото, че повечето от тези неща дори нямаше смелостта да ги каже пред мен!!!
Виждали сме се много пъти от тогава, въждали сме се много пъти през тази 1 година, през която аз не мога да го забравя и понякога, всъщност винаги забелязвам как ме гледа, как е вперил очи в мен и винаги се чудя...какво ли си мисли той сега, точно в този момент? Това е въпрос, на който не мога да имам отговор... :? Днес за пореден път го видях, а и той мен, подмина ме, а след това, когато аз се обърнах да го видя (макар и в гръб) видях, че и той ме гледа, беше се обърнал...охххх, незнам незнам...
Имам чувството, че ще се побъркам. Незнам какво да си мисля, незнам има ли поне малък шанс и той да ме обича? Май не, нали? Изредил е 3-4 момичета след мен, псува ме, прави се, че не ме познава, но въпреки всичко той не е от хората, който ще си показват чувствата, той е от онези "пичовете" (всички се сещате за кои говоря, нали?)...
Кажете ми какво да правя? Да го забравя ли? Как да го забравя? Да продължавам ли да го обичам? Как да бъде отново мой? :cry: :cry: :cry: Той ме мрази, приятелите му ме мразят, много хора ме мразят, мислят ме за курва и каква ли още не...защо трябвапе да става така, защо трябвапе въобше да го познавам...Мислех си, че времето лекува, но ето вече се мина година и половина, от както се влюбих в него и година, от както се държим все едно не се познаваме, а аз не искам никой друг!
Преди година и половина някъде (след като се бях преместила в ново училище) сякаш от пръв поглед се влюбих в едно момче. Още щом го видях изпитах някакви толкова силни чувства...Лошото беше, че не се познавахме. :? Той беше с 3 год. по-голям от мен и беше супер пич, за това и не мислех, че ще ми обърне внимание. Въпреки това всеки ден ходех по-рано на даскало, за да го виждам и така...в продължение на 2 месеца, когато разбрах, че влиза в чата! Включих му се, чатихме известно време и се запознахме в училище. Тогава той почна да иска да излизаме на кафе и т.н. и накрая тръгнахме. :D Бях много щастлива и в същото време не можех и да повярвам. Въпреки, че той се държеше перфектно аз имах някакви съмнения относно намеренията му към мен...Разбира се, не се мина и цял месец когато и спах с него. Мислех си, че само това е искал и всичко свършва до тук, но се оказа, че не е така...ходихме още месец и половина след това. Лошото е, че през цялото време винаги той ми се обаждаше, той пръв ми пращаше СМС-и, той искаше да излизаме, да се виждаме, подари ми негова снимка, роза за 8ми март...абе, въобще много добре се държеше, докато аз, с мойте си съмнения, се държах доста по-резервирано, не обичах да се показваме пред всички в даскалото (в смисъл да афишираме връзката си), не обичах да излизам с него и често си намирах разни оправдания...И накрая разбира се сякаш и той се отдръпна - спря да ми пише СМС-и, да ми пише в чата, спряхме и да се виждаме...и в един момент той дори спря да ми говори, просто ей така (или почти просто ей така)... :shock: Факт е, че докато ходихме съм му изневерявала няколко пъти (правих секс с един друг), факт е, че преди да тръгна с него бях спала и с един негов приятел и факт е, че той е разбрал за всичко това...мдам...Но дали е това причината да спре да ми говори просто така, без всякакво обяснение? След това разбрах, че той е казал, че само ме е използвал за секс и ме знаел каква съм...като разбрах това адски много се разстроих и се замислих как така не съм могла толкова време да го усетя, как така той се държеше толкова добре само заради едното ебане? Както и да е...И този период отмина...Той ме видя няколко пъти с друг (с който не ходихме, но тои май си мислеше обратното), аз него също го виждах с други...въобще държахме се все едно не се познаваме и все едно никога не сме се познавали и не сме имали нищо общо. :cry: След мен той ходише с още няколко момичета (към 3-4!!!), но само за около 1-2 месеца. Даже в момента май ходи с една, ако не я е зарязал разбира се (всъщност май я е зарязал)...И все пак мина толкова много време - 1 година от както не си говорим, от както не се познаваме, а аз все още не мога да си помисля за някой друг. Много шансове имах да тръгна с други момчета, НО просто не мога, не мога и не мога...това си е! Винаги когато си помисля, че започвам да се влюбвам в някой друг, съвсем скоро разбирам, че не е така, че се самозалъгвам и че няма смисъл от това. Не мога да целуна друг, не мога да прегърна друг (освен приятелски), не мога да дам чувствата си на друг...не съм виновна аз...
И разбира се, всичко до тук казано не е най-лошото! Преди няколко месеца той имаше наглостта и безочието да ме напсува, да застане на страната на един човек, с който се карахме и да изсипе сумати неприятни думи по мой адрес, от сорта на това, че съм курва, че единствено става за ебане и т.н. И най-лошото, че повечето от тези неща дори нямаше смелостта да ги каже пред мен!!!
Виждали сме се много пъти от тогава, въждали сме се много пъти през тази 1 година, през която аз не мога да го забравя и понякога, всъщност винаги забелязвам как ме гледа, как е вперил очи в мен и винаги се чудя...какво ли си мисли той сега, точно в този момент? Това е въпрос, на който не мога да имам отговор... :? Днес за пореден път го видях, а и той мен, подмина ме, а след това, когато аз се обърнах да го видя (макар и в гръб) видях, че и той ме гледа, беше се обърнал...охххх, незнам незнам...
Имам чувството, че ще се побъркам. Незнам какво да си мисля, незнам има ли поне малък шанс и той да ме обича? Май не, нали? Изредил е 3-4 момичета след мен, псува ме, прави се, че не ме познава, но въпреки всичко той не е от хората, който ще си показват чувствата, той е от онези "пичовете" (всички се сещате за кои говоря, нали?)...
Кажете ми какво да правя? Да го забравя ли? Как да го забравя? Да продължавам ли да го обичам? Как да бъде отново мой? :cry: :cry: :cry: Той ме мрази, приятелите му ме мразят, много хора ме мразят, мислят ме за курва и каква ли още не...защо трябвапе да става така, защо трябвапе въобше да го познавам...Мислех си, че времето лекува, но ето вече се мина година и половина, от както се влюбих в него и година, от както се държим все едно не се познаваме, а аз не искам никой друг!