глупост или не!!

[SLaDkO_Mi6Le]

Любовни писма аз не мога да пиша
и рими безброй все за теб да редя,
нима не стига,че аз те обичам?
Макар че далеч сам от тебе сега?
Нима не ти стига, че плача и страдам със теб,
че когато при тебе вали-
аз чезна,копнея да те докосна,
когато са тъжни пак твоите очи?
Погледни...Виж как в очите вали.
Мечтая за теб,мечтая за твоите устни.
Изгарям за теб,изгарям за твоите целувки.
Нима не усещаш,не виждаш дъгата,
която над нас се разтила тогава,
когато ме чувстваш,докосваш,целуваш,
когато отново сме с тебе пак двама...
Нима Не усещаш,че те желая,
че копнея да докосна устните ти?
Нима Сама съм в нощта?
Ела,Докосни ме искам да усетя тялото ти,
ласките ти,целувките ти,
искам да слеем телата си,
да Усетим Страстта!
Прекрасно е искам да продължи!
Но Всичко свършва там,кадето свърши нали?
Погледни!!! :)))

Eй,искам да знам вашето мнение харесва ли ви??:) писах го за моята любов когато се бяхме скарали :( и не знам защото точно когато се скраме се ми идва музата да пиша някакви такива работи!:) :mrgreen: :!: :lol: :-D :)

[AiKeN]

mi mene mi haresva , ako si go pisala ti si super :) ima6 talant

[SLaDkO_Mi6Le]

хехехе ами.... кой да е мисля че съм аз или по точно плачещото момиче в онзи ден!!:) благодаря все пак!

[SweeTy_Mi6i]

wawww macko super e mnogo me kefi az 6to ne go znam tva ????

[SLaDkO_Mi6Le]

ми не знам имам много такива дето съм си писала ама това беше най-сполучливото и реших да го пусна тук във форума да видя какво ще кажат другите!:) мерси все пак мацко!:) :mrgreen: :mrgreen: :!: :smt006

[Nofacenoname]

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана таз кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. Как ли? Ами как, като го измих от всичката кръв и нечистотии, избърсах го от прахта, всичко това направих доста грижливо. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява. То ако сега като се замисля … то никога никого не е наранявало – Е, не съвсем, но когато го е правило то е било за самоотбрана. Та така-а-а… реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание съм избрал много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм прекалил! И сега то само може да гледа света и да му се радва – както и светът да гледа него! Виждал съм го как тупти когато се влюби или развълнува, как безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но…не може да излезе! По същото такова невнимание съм сложил и много здраво лепило! Много съм невнимателен, нали? Вече повече от година стои в таз стъклария там, и няма излизане. Дали му липсва нещо? Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква. А дали е правилно? Не знам. Ще ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Има!?! Колко горчивки съм изпил от аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно когато си мислиш, че си излекуван всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта с която се лекува самота или се стопи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май живота изтича, като пясък между пръстите ми! И Аз не мога да го спра! А Аз скъпо ще ти се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти
подаря сърцето, да се грижиш за него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко топлинка!


Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори.

Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

/Евтим Евтимов/

[martinka_91]

sladko_mi6lе, на мен много ми хареса твоето стихотворение!Не е глупост!Суперско е !

[martinka_91]

Просто гост...на теб мога да ти кажа, че и аз в момента се чувствам така, както си описал...Напълно разбирам как се чувстваш...Много ми хареса, това което си написал...Браво!

[RoSsY88]

Много е яко...и на мен така като съм супер нещастна тогава мога да пиша!

[Nofacenoname]

Много е яко...и на мен така като съм супер нещастна тогава мога да пиша!
true,true :cry:

[dAnnyb0y]

§§ Модерирано от I don't know who I am §§
§§ има тема за поезия §§