Онова момиче...
03-22-2006, 18:08
Последните две години,преминах през разрив по отношение на любовта.До известна степен "поздравления" за вината заслужавам именно аз!Даже 2г. и половина.Мисля (избягвам да казвам "обедена съм"),че нещата отминаха,поне сравнително утихнаха.Естествено става въпрос за едно момче.В началото всичко беше точно ,като невинна двтска игра..закачки,майтапи..бяхм 9 клас тогава.След това усетих,че тои "хлътна" по мен,демонстрираше го явно в последствие.Но аз небях (поне тогава),отдрапнах се,необмислено рязко и така преобърнах държанието си на 180.Но нещеш ли след не малко време..началото на 10клас се светнах "аз май се влюбвам в него"!Ама някак си не беше навреме.Той още ме харесваше,а аз вече играех игра с моето държание на незаинтересована и безразлична,понеже незнах как да си призная.Тъпо,но факт!Имаше и още една причина поради,която неисках да му разкривам чувствата си.И така той си мислише,че не го харесвам.Но беше много упорит!Така де,мина още една година..същата като предната,аз с моето безразлично към него държание и той упорито искащ ме!Беше ми адски кофти и се измъчвах много,че постъпих така,но в него момент наистина прециних,че нямам избор,или бях слаба да избера другото...
Сега го виждам много рядко,почти не идва на даскало,а и аз не съм много редовна.Последно го видях преди седмица-две,усмихна ми се!И аз.
Едва ли някой ще разбере какво ми е било по отношение на любовта тези две години,просто исках да го напиша,защото това утихна...но сега имам чувството,че немога да се влюбя!Притъпило ми се е чувството,понеже 2 години,го притапявах спрямо него и все едно се е превърнало във хронично..
Въобще не се заемам да излизам с момчета,които имат подобен интерес към мен,само с приятели и приятелки.Даже не ми се занимава с това да си имам приятел..да се влюбя..
защото...някак си ..притапено,мисля още за него,макар и не така силно както преди!
Изпитвам пълна апатия по отношение на любовта!
Благодаря на тези,които имаха търпение да го прочетът!
8)
Moderated by Tiffany
по точка 1 от правилника.
Сега го виждам много рядко,почти не идва на даскало,а и аз не съм много редовна.Последно го видях преди седмица-две,усмихна ми се!И аз.
Едва ли някой ще разбере какво ми е било по отношение на любовта тези две години,просто исках да го напиша,защото това утихна...но сега имам чувството,че немога да се влюбя!Притъпило ми се е чувството,понеже 2 години,го притапявах спрямо него и все едно се е превърнало във хронично..
Въобще не се заемам да излизам с момчета,които имат подобен интерес към мен,само с приятели и приятелки.Даже не ми се занимава с това да си имам приятел..да се влюбя..
защото...някак си ..притапено,мисля още за него,макар и не така силно както преди!
Изпитвам пълна апатия по отношение на любовта!
Благодаря на тези,които имаха търпение да го прочетът!
8)
Moderated by Tiffany
по точка 1 от правилника.