Maniachka
03-24-2006, 16:58
Незнам защо пиша именно във този форум,може би защото имам нуждата да споделя с някой.Не търся съвет,знам че хора които не ме познават не могат да дадат най-правилния.Искам просто да кажа на всички момичета,които са по някакъв начин наранени от хората които обичат-"Моля Ви,не се отчайвайте,трябва да сте силни за да постигнете щастието" :!:
А ето я и моята история...
Преди две години и половина се влюбих,първата ми наистина истинска любов.Успях да я запазя,само аз си знам с колко усилия,компромиси и дори и лъжи в името на това да сме заедно,но както често се случва в живота най-хубавите неща свършват най-болезнено.
Преди четири месеца нещата много се усложниха между нас,намеси се ревността,намесиха се наранените чувства и всичко между нас почна да охладнява.Преди почти три месеца на 2-ри Януари решихме да се разделим като осъзнавахме че и двамата имаме вина за това,аз го приех много тежко беше ми нужен месец и няколко дена,за да се съвзема да осъзная реалността,че вече не съм с него,че той вече не е част от живота ми.Този месец беше ужасен за мен,постянно пиех валериан постоянно се наливах със всякакъв алкохол,изобщо не учих,изкарвах само двойки,постоянно плачех и бях във някакви отвратителни кризи.Слава Богу накрая успях да се съвзема,една сутрин просто се събудих и реших,че съм достатъчно силна да го преодолея,че съсипвам себе си,здравето си, а на него не му пука.Осъзнах,че ако искам пак да съм щастлива трябва да взема живота си в ръце,и успях някакси.Отначало ми беше адски трудно,бях на практика сама(така пожелах аз) и благодарение на ината си станах още по упорита и амбициозна.Реших че искам пак да съм с него и го постигнах,но и двамата сме се променили много.Още се обичаме,но всичко е много по различно,и това че сме далече един от друг усложнява още повече нещата(от различни градове сме).И въпреки това аз съм твърдо решена да не допускам същите грешки,а ако пак не се получи поне ще знам,че съм направила всичко което е трябвало!
Осъзнавам,че може би това да съм с него отново е грешка,но това е за мен любовта...Нали знаете,"няма любов без болка" :!:
А ето я и моята история...
Преди две години и половина се влюбих,първата ми наистина истинска любов.Успях да я запазя,само аз си знам с колко усилия,компромиси и дори и лъжи в името на това да сме заедно,но както често се случва в живота най-хубавите неща свършват най-болезнено.
Преди четири месеца нещата много се усложниха между нас,намеси се ревността,намесиха се наранените чувства и всичко между нас почна да охладнява.Преди почти три месеца на 2-ри Януари решихме да се разделим като осъзнавахме че и двамата имаме вина за това,аз го приех много тежко беше ми нужен месец и няколко дена,за да се съвзема да осъзная реалността,че вече не съм с него,че той вече не е част от живота ми.Този месец беше ужасен за мен,постянно пиех валериан постоянно се наливах със всякакъв алкохол,изобщо не учих,изкарвах само двойки,постоянно плачех и бях във някакви отвратителни кризи.Слава Богу накрая успях да се съвзема,една сутрин просто се събудих и реших,че съм достатъчно силна да го преодолея,че съсипвам себе си,здравето си, а на него не му пука.Осъзнах,че ако искам пак да съм щастлива трябва да взема живота си в ръце,и успях някакси.Отначало ми беше адски трудно,бях на практика сама(така пожелах аз) и благодарение на ината си станах още по упорита и амбициозна.Реших че искам пак да съм с него и го постигнах,но и двамата сме се променили много.Още се обичаме,но всичко е много по различно,и това че сме далече един от друг усложнява още повече нещата(от различни градове сме).И въпреки това аз съм твърдо решена да не допускам същите грешки,а ако пак не се получи поне ще знам,че съм направила всичко което е трябвало!
Осъзнавам,че може би това да съм с него отново е грешка,но това е за мен любовта...Нали знаете,"няма любов без болка" :!: