Doklad za mazninite [Архив]

LoLita^

03-25-2006, 10:01

Мазнини
Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнина се равнява на 37,7 килоджаула /9 килокалории/ средно.

Хранителните мазнини са единствените доставчици на незаменими /есенциални/ мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и са предшественици на биологично активни вещества.

Хранителните мазнини играят ролята на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, Д ,Е и К.

Основните мастни групи са:

1. Фосфолипиди.
Те са основен градивен елемент в изграждане на клетъчните и субклетъчните мембрани в строежа на нервните обвивки. Главният представител е лецитинът, когото приемаме с храната / житни и бобови семе на и зародиши, ядкови плодове, нерафинирани растителни масла, месо, риба, хайвер/;
2.Стероли.Те са задължителни струк турни елементи на всяка жива клетка,стабилизират клетъчните мембрани и намаляват йонната проницаемост. Провитамин Д3 в кожата е предшественик на холекалциферола /витамин Д3/, получаващ се при ултравиолетово облъчване.
Богати на растителни стероли са гъбите, зародишите на семената и нерафинираните растителни масла. За човешкия организъм основно значение имат животинските стероли холестерол, сквален и техните производни. Богати на холестерол храни са яйченият жълтък, мозъкът, тлъстите меса и мастните произведения, пълномаслените млечни продукти. Освен като главен градивен материал в мембранните структури, холестеролът е предшественик и на жлъчните киселини, на кортикостероидите, половите хормони. При нарушение в мастния метаболизъм повишената концентрация на холестерола в кръвната плазма се счита като фактор за атерогенния риск;
3. Мастно-разтворими витамини -А, Д, Е и К;
4. Пигменти и други микросъставки;
5. Триглицериди. В тази група спадат главните съставки на хранителните мазнини;
6. Мастни киселини;
7. Есенциални мастни киселини.
Те претърпяват в организма различен метаболизъм и се получават техни производни с голямо значение за нормално протичане на основни жизнени функции. Тези киселини участвуват в регулиране на съдовия тонус и тонуса на гладко-мускулните органи, в оплодителната и репродуктивната функция, в родовия акт, в процесите на кръвосъсирването. Те се доставят и от мазнините на риби и други морски жи вотни. При недоимък на есенциални мастни киселини и техните производни /най-често при изкуствено хранене и недохранване/ се установява забавен растеж, нарушение във водната обмяна, понижаване на имунитета, бъбречни увреждания и кожни прояви

Чревната резорбция /всмукване/ на мазнините протича безпрепятствено при 90%на усвояемост. Коефицентът на усвояемост на животинските и растителните мазнини е приблизително еднакъв /90-95%/. Висок процент на оползотворяване имат среднои късо-верижните мастни киселини, но те не се натрупват в мастните депа. Това определя тяхното значение като диетични, прилагани с успех при захарен диабет, затлъстяване, панкреасни и чернодробни заболявания, недоимъчно хранене.

Потребностите от мазнините при рационално хранене са в граници от 68 до 138 гра ма/24 часа в зависимост от пола, възрастта и физическото натоварване. При диетично и профилактично хранене енергийният дял на мазнините трябва да представлява по-малко от 30% от общия енергиен внос.

dano tova ti e ot polza :)