CucAgMuH
04-01-2006, 19:12
М, дам. Трябва да напиша нещо - някъде. Даже няма значение къде. Пък дали после ще ми стане някакво по-леко... ще го направим и ще видим. От опити глава не боли(но пък виж, за задните части въпроса стои по съвсем различен начин...) :? Просто ми писна ден след ден да гледам как слънцето пече. Ми то пече тъпо. И вятъра духа. Духа тъпо. И разни хора се усмихват някак тъпо. И всичко дотолкова е стигнало предела на тъпотията, че се е затаило някакво чувство в мен, че брояча може да превърти и да почне наново, само дето не се получава. :|
И докато трае цялата тази тъпотия, аз не мога да се намеся и да я спра. Всъщност мога. Но не го правя за да не залича единственото нещо което пона малко кара слънцето, вятъра, хората, вселената и всичко останало да изглежда поне малко по-ведра отколкото е всъщност. Не се знае колко е останало от това нещо. Или може би само спомена за мечтата. Онова което би могло да бъде, естествено при някакви по-разлчни обстоятелства. ](*,) Стоя и си спомням. Тъмни нощи в които съм я изпращал, как после не ми е пукало от огромното небе осеяно с звезди, защото вече не се чувствах малък и сам. Можех да се надсмея над всички и над всичко което някъде съществува и да му обесня че не ме интересува, защото аз имам най-ценното нещо на света. Да, но всичко се оказа някаква заблуда... много лоша заблуда. Оказа се че единственото което наистина имам е надеждата. Надеждата която ще умре и с последният спомен, за последната прегръдка и целувка, последната сладка заблуда. Да можеше да живея в тази заблуда без да я осъзнавам и когато дойде време да свърши и аз да свърша с нея - ей така, без да ми се обеснява и да имам време да го разбирам. Толкова по-малко щеше да боли тогава... но не. Явно трябва да е по този начин. Целувки, прегръдки... после сякаш това нещо е било просто като "Здрасти, как си?"... криворазбрана любов... Какво значи да обичаш някого? За вас? За мен по-скоро е това да поставяш другият над себе си, да превъзмогнеш егоизма и лицемерието, да го допуснеш толкова близко до себе си колкото никой друг... и още много... ВСИЧКО ако трябва да бъдем точни. Само че когато другият не ти отвръща със същото боли. Много. Дишаш трудно, иска ти се да тръгнеш нанякъде, без посока, просто да избягаш и да не мислиш за нищо, само че така или иначе самотата все някога ще те засигне. Тя винаги застига. Няма къде да се скриеш от нея. Затова и хората не бягат, а се опитват отчаяно да спечелят човека когото обичат. Но не... :smt009 Аз се уморих да бягам и исках да се спра на едно място. Спрях и за момент наистина повярвах че съм успял да победя самотата... А се оказа че просто им е отнело малко време да ме застигнат. Какво мога да направя аз? Да се боря? Не. Ако се опитам да направя каквото и да е, това ще разруши всичко. Мога само да стоя безучастно и да я наблюдавам. Да я погледам още известно време, да слушам как ми казва че ме обича, да се заблуждавам че е по начина по които толкова много ми се иска да бъде и да я оставя да си отиде и да бъде щастлива. :smt010 Да затворя тези глупави чувства които имам някъде дълбоко в себе си и да не им позволявам да се появяват никога повече. За да не се чувствам зле, когато тя не е до мен... А когато тя си тръгне отново ще стана какъвто бях преди. Ще се излежавам по цял ден на огромната си тераса с някой коктейл в ръка, ще слушам музика и ще гледам с насмешка на хората които пъплят на няколко метра под мен и ще се смея вътрешно на всички... Ще попадна в някакво безвремие... няма да имачувства... би било толкова прекрасно ако можеше просто и тя да ме обича толкова силно... нищо друго нямаше да има значение... но не и сега... :smt010
И докато трае цялата тази тъпотия, аз не мога да се намеся и да я спра. Всъщност мога. Но не го правя за да не залича единственото нещо което пона малко кара слънцето, вятъра, хората, вселената и всичко останало да изглежда поне малко по-ведра отколкото е всъщност. Не се знае колко е останало от това нещо. Или може би само спомена за мечтата. Онова което би могло да бъде, естествено при някакви по-разлчни обстоятелства. ](*,) Стоя и си спомням. Тъмни нощи в които съм я изпращал, как после не ми е пукало от огромното небе осеяно с звезди, защото вече не се чувствах малък и сам. Можех да се надсмея над всички и над всичко което някъде съществува и да му обесня че не ме интересува, защото аз имам най-ценното нещо на света. Да, но всичко се оказа някаква заблуда... много лоша заблуда. Оказа се че единственото което наистина имам е надеждата. Надеждата която ще умре и с последният спомен, за последната прегръдка и целувка, последната сладка заблуда. Да можеше да живея в тази заблуда без да я осъзнавам и когато дойде време да свърши и аз да свърша с нея - ей така, без да ми се обеснява и да имам време да го разбирам. Толкова по-малко щеше да боли тогава... но не. Явно трябва да е по този начин. Целувки, прегръдки... после сякаш това нещо е било просто като "Здрасти, как си?"... криворазбрана любов... Какво значи да обичаш някого? За вас? За мен по-скоро е това да поставяш другият над себе си, да превъзмогнеш егоизма и лицемерието, да го допуснеш толкова близко до себе си колкото никой друг... и още много... ВСИЧКО ако трябва да бъдем точни. Само че когато другият не ти отвръща със същото боли. Много. Дишаш трудно, иска ти се да тръгнеш нанякъде, без посока, просто да избягаш и да не мислиш за нищо, само че така или иначе самотата все някога ще те засигне. Тя винаги застига. Няма къде да се скриеш от нея. Затова и хората не бягат, а се опитват отчаяно да спечелят човека когото обичат. Но не... :smt009 Аз се уморих да бягам и исках да се спра на едно място. Спрях и за момент наистина повярвах че съм успял да победя самотата... А се оказа че просто им е отнело малко време да ме застигнат. Какво мога да направя аз? Да се боря? Не. Ако се опитам да направя каквото и да е, това ще разруши всичко. Мога само да стоя безучастно и да я наблюдавам. Да я погледам още известно време, да слушам как ми казва че ме обича, да се заблуждавам че е по начина по които толкова много ми се иска да бъде и да я оставя да си отиде и да бъде щастлива. :smt010 Да затворя тези глупави чувства които имам някъде дълбоко в себе си и да не им позволявам да се появяват никога повече. За да не се чувствам зле, когато тя не е до мен... А когато тя си тръгне отново ще стана какъвто бях преди. Ще се излежавам по цял ден на огромната си тераса с някой коктейл в ръка, ще слушам музика и ще гледам с насмешка на хората които пъплят на няколко метра под мен и ще се смея вътрешно на всички... Ще попадна в някакво безвремие... няма да имачувства... би било толкова прекрасно ако можеше просто и тя да ме обича толкова силно... нищо друго нямаше да има значение... но не и сега... :smt010