geri777
04-02-2006, 18:31
Всичко започна през есента.Навън беше студено,вятъра духаше и минаваше през косата ти като през вода.Стоеше там с приятелите си и въобще не си си и помислял че някога ще бъдем заедно.Почнахме да се сближаваме с времето докато недойде момента когато се влюбихме.Заминахме с приятелите си на зелено училище.Небяхме въобще близки,но времето там ни сближи атски много.Правехме се на недостъпни,на такива каквито несме.Имаше едно условие за да се съберем и аз го изпълних.Заради тебе небях момичето,което бях преди.Върнахме се от нашата почивка и бяхме толкова щастливи.Бяхме почти неразделни.Всеки ревнуваше от това че ние бяхме щастливи.Цялото това щастие продължи само един месец.След този един месец всичко се преобърна.Вината явно беше в мен.Два часа развалиха цялото щастие.Два часа ни разделиха завинаги.Два часа ни накараха да страдаме толкова много и толкова много грешки да направим.Всичко пропадна.Все едно потъна в дълбоката бездна на нашите чувства.След няколко дни се осъзнах какво всъщност е станало.Но беше прекалено късно.Нищо неможеше да върне времето на щастие и любов.Молих се два месеца всичко да си дойде по местата.Но нестана.Бях загубила надежда за живот.Бях загубила вярата си в Бог.Незачитах себе си.Незачитах живота.Бях готова да сложа край на живота си само и само за да те върна обратно.Направих толкова много неща,но нищо не помогна.Само се наранявах и губех смисъл за живот.След като си замина останаха само приятелите ми домен.Не бяха толкова много,но бяха моите приятели.За да те забравя тръгнах с най-добрият ти приятел.Но нестана.Казвам че обичам него,но обичам теб.След всичко което направи те обичам толкова много че бих направила отново всичко за да си те върна.Лъжа себе си в момента за да се опитам да те забравя.Лъжа себе си,лъжа и другия.Но какво ли разбираш ти от всичко това.Дали въобще разбираш какво искам да ти кажа.Мисълта за теб ме изгаря с всеки изминал ден.Мисълта за теб ме кара да живея.Питам се какво правя,но немога да си отговоря и аз самата.Де да можех да върна времето назад когато бяхме найстина щастливи.Дали ще мога да те забравя.НЕЗНАМ.Знам само че лъжа сърцето си и че те обичам прекалено много.Дали ще можеш да ме разбереш незнам.Надявам се като се усетиш какво всъщност правиш да не бъде късно.Защото колкото и да казваш че не ме обичаш знам че дълбоко в себе си някъде там в някоя част на сърцето си си запазил любовта ни.Макар и на дълбоко да се крие е някъде там.