04-03-2006, 06:35
Толкова малко...толкова незначително сравнение с вечноста е този миг...когато знам,че за последно съм в прегръдките ти,че за псоледно те целувам...но нмяа вече "Обичам те...ти си едиствена за мен"...ти имаш вече друга,друга ти обичаш.Искам да извикам силно,че те обичам,че искам да съм отново с теб,макард а мина година от както се раделихме заради твоята работа и моята ревност.Седя и те наблюдавам,отново умислен...за коя ли си мислиш сега.Нямам сили да се бора за теб и само седя в преградките и със страхда ми кажеш,че е време да си ходиш...Не остани още малко,още миг...моля те.Но уви ставаш и си тръгваш,дори и да питам,дори и да ти кажя колко те обичам няма да съм с теб...защото така си решил.Не може ли един единствен шанс...Не...Боли,но мълча и се усмихвам...Дори и не чувам какво ми говориш,а си мисля,че никога няма пакд а бъда с теб...Защо ме целуваш...Това сбогом ли е...Май да...Вече далече,за теб съм минало...Нали живота продаължава,а моя защо спря,защо живея в споемните с теб?!Защо заспивам с мисълта,че си до мен,защо се будя със сълзи на очи,изправяйки се пред жестоката реалност,че никога няма да бъда пак с теб?Боли,правя се,че съм щастлива,но всъщност изгарям от вътре...Днеска пак те видях,умислен,искаше ми се да се затича и да те спра,да се разплача и да ти кажя колко мн те обичам,но и тва няма да разчуства изтудялото ти към мен сърце...Минаваш и ме подминаваш,времето ме промени,болката към теб ме направи мн силна външно,но вътреш изгарям по теб...Обичам те любов моя несподелена,прости ми,че се влюбих в теб.Няма пак да чуеш за мен...Всичко е красиво минало :smt010