04-07-2006, 21:53
Ето нещо което написах буквално преди минути... за първи път пиша нещо подобно и ще се радвам да кажете мнение...
Стоя в ъгъла на стаята и слушам тихото ръмене на дъжда. Бавно повдигам поглед и виждам как стъклата се покриват с капещи сълзи. Отново съм сама и както всяка вечер мисля за ТЕБ! Потънала в мрака усещам как клепачите уморено се затварят и по лицето ми се спускат сълзи. Единственото нещо което усещам в момента е силната болка, която пронизва сърцето ми! Боли ме, че те няма, а аз така силно се нуждая от теб! Как стана така, че за един миг всичко хубаво рухна? Тръгна си...остави ме просто така...без да кажеш нищо! Защо? Аз ли сгреших или ти? Аз ли те накарах да си безразличен? Има още хиляди въпроси, които ме мъчат и на които немога да намеря отговор. Знам само едно - НЕМОГА БЕЗ ТЕБ!!! толкова силно искам да се върнат онези дни...отново да чуя гласа ти, отново да поглидна през дълбоките ти сини очи, да се разтопя в прегръдките ти, но теб ти няма...Изпитвам нужда да говоря...да ти кажа всичко, да се доверя на думите, на мувството, че ще ме разбириш, но отново оставам безмълвна. Не издържам! Искам да крещя, а дори и за това нямам сили! Боли ме...тази болка бавно ме убива...Сълзите продължават да се ронят, а от сърцето продължава да капи кръв. Свличам се на земята, закривам очите си с ръце и потъвам пак в тишината на мрака...
Стоя в ъгъла на стаята и слушам тихото ръмене на дъжда. Бавно повдигам поглед и виждам как стъклата се покриват с капещи сълзи. Отново съм сама и както всяка вечер мисля за ТЕБ! Потънала в мрака усещам как клепачите уморено се затварят и по лицето ми се спускат сълзи. Единственото нещо което усещам в момента е силната болка, която пронизва сърцето ми! Боли ме, че те няма, а аз така силно се нуждая от теб! Как стана така, че за един миг всичко хубаво рухна? Тръгна си...остави ме просто така...без да кажеш нищо! Защо? Аз ли сгреших или ти? Аз ли те накарах да си безразличен? Има още хиляди въпроси, които ме мъчат и на които немога да намеря отговор. Знам само едно - НЕМОГА БЕЗ ТЕБ!!! толкова силно искам да се върнат онези дни...отново да чуя гласа ти, отново да поглидна през дълбоките ти сини очи, да се разтопя в прегръдките ти, но теб ти няма...Изпитвам нужда да говоря...да ти кажа всичко, да се доверя на думите, на мувството, че ще ме разбириш, но отново оставам безмълвна. Не издържам! Искам да крещя, а дори и за това нямам сили! Боли ме...тази болка бавно ме убива...Сълзите продължават да се ронят, а от сърцето продължава да капи кръв. Свличам се на земята, закривам очите си с ръце и потъвам пак в тишината на мрака...