mnogo_sladi4ka
04-08-2006, 11:44
Елин Пелин, талантлив художник на българското село, е дълбоко свързан с бита и душевността на хората от народните среди. В разказа си “Ангелинка” той разказва с лек, добродушен хумор копнежа на селските деца по непознатото и далечното, което е извън обсега на бедняшкото им ежедневие и символизира за тях нещо хубаво, добро и прекрасно. Точно заради това, макар че главен герой в творбата е момчето, тя е озаглавена “Ангелинка” по името на момиченцето, олицетворяващо красивото в живота. Като разказва в първо лице, писателят умело ни въвежда в чистия и неподправен душевен детски свят.
Стремежът към идеала, разбран като добро и красиво, вдъхновява у човека най-ценната добродетел – способността да обича. Това разбиране е вложено в разказа “Ангелинка”, в който светът на героите е озарен от вярата в съвършенството, въплатено в едновременоо реални и пресътворени от човешкото въображение образи. Вярата в един възвишен идеал поражда обич и доброта, превръща се в подтик към добродетелност, във вдъхновение на първата любов.
В разказа “Ангелинка” е представена една история спомен, в която главен герой е дванадесетгодишно момче, сираче, прибрано да живее в дома на отзивчивата селска жена. За грижите й той се отплаща с труда си. Всюжета значително място заемат епизодите, в които се говори за избрания от стопанката на дома идеал, вложен в образа на далечна роднина в столицата с чудноватото име леля Дъмша. Мисълта за нея и вярата в непостожимото й величие наусетно завладяват всички в дома на леля Станка. През погледа на главния герой, който се вълнува повече от мечтата да види Ангелинка – малката дъщеря на столичанката, проследяваме как се променя животът на семейството след получаването на писмото от ляле Дъмша. В него се съобщава, чепочитаната от всички в селския дом далечна роднина ще им гостува в дена на Възнесение. Неусетно сме увлечени от трепетно очакване на скъпите гостенки и следим как радостта преобразява хората, как светва селския дом. Едновременно с това се оказваме посветени в най-съкровените тайни на една момчешка душа, вдъхновена от вярата в свой идеал – различен от този на другите – ту окрилена, ту сломена в преживяването на първите любовни трепети.
Леля Станка е представена като обикновена селска жена, погълната от всекидневните си грижи, но винаги готова да говори за далечната си роднина, която превръща във въплащение на своя идеал. В мислите на героинята образът на столичанката заема своето неизменно мясно като най-висока ценност, на която стопанката на селския дом подчинява на поведението си. Дори възпитателното й въздействие върху децата, обгърнати от обич и разумна строгост, е свързано с идеала й. Със светлата си вяра селската жена заразява всичко около себе си. Най-щастливият миг за нея е предизвестен от писмото, съобщаващо за пристигането на леля Дъмша. От тази миг до самата мечтана среща героинята е озарена от огромна родост, вдъхновена е да прави добро.
Децата в дома растат под грижите на леля Станка и неусетно също приемат образа на леля Дъмша като въплашение на идеала. В детските представи те виждат те виждат гражданката в небесните селения редом с Богородица, а край царствената леля Дъмша си представят малката й дъщеря, която буди в сърцата им затаена завист. Само споменаването на името на далечната роднина е достатъчно, за да го откаже от някоя лудория и да ги направи кротки и добри. При срещата с гражданката, очаквана от децата с огромно нетърпение, всички те са като захласнати.
Съдбата на главния герой е по-различна от съдбата на останалите, липсата на майчина нежност и бащина закрила е изострила чувствителността на сирачето. Леля Станка се грижи за него като майка, но това не заглушава мъката на момчето, че не е в своя дом. Като всички останали деца, и главният герой е завладян от преклонението пред леля Дъмша, но неусетно в душата му се поражда трепетното чувство към малката непозната Ангелинка, в чийто въображаем образ той влага своя момчешки идеал за красиво и добро. Детска обида поражда това, че в писмото от столицата името му не е ред споменатите поздравени, но по-болезнено е огорчението на порастващия мъж, че в празничнич ден на Възнесение няма да е в дома, където ще гостуват двете столичанки, и няма да се сбъдне съкровенната му мечта – да види Ангелинка. На прага на детството и юношеството героят е ту окрилен от красиви мечти, ту попада в плен на страданието, което избликва в горчивите му сълзи пред добата стопанка на селския дом. У него срещата с леля Дъмша поражда трезви преценки, но миговете прекарани с Ангелинка, си остават в спомените му като красив сън.
Леля Дъмша е превъраната от леля Станка и от всички в дома във въплащение на идеала, тя се оказва твърде различна от предварителните представи за нея. Външността й е най-обикновенна, дори некрасива, сласът й е громък, но в кроткия и кравешки поглед има много “обич, простодушие и доброта”.
В представите на децата Ангелинка е малко русокосо момиче, “кротко и добро, като звездица”. Въображението на главния герой рисува образа й в приказна светлина – като “мъничка, хвърчаща, прилична на някакво малко врабче, с лице сияещо и усмихнато като на ангелчетата, изписано в черковата”. В мига на срещата с момиченцето пред погледа на главния герой стои съзнадние което надминава сънищата му – Ангелинка е “цяла, облечена в бяло, отрупана със сини и червени панделки, с мека златна коса, пусната свободно по плещите”.
Събитията от разказа протичат основно в селския дом на леля Станка. Два от епизодите обаче ни пренасят в планината, напълно различна от обичайния битов свят. Планинските нощи със своята необикновена красота и тайнственост разпалват въобеажението на главния герой, мечтите и поривите му. Планинското утро, в което мимчето очаква бленуваната среща с Ангелинка, разгаря нетърпението и пламенното желание за досег до красотата на идеала. С това внушение е свързан и изборът на автора да “постави” мечната от всички среща с леля Дъмша в деня на Възнесение. Светлият християнски празник, който се чества четиридесет дена след Възкресение Христово, има дълбок символен смисъл. В съзнанието на християните той се свързва с вярата във вечния живот на душата, която, ако е изпълнена с доброта и красиви мисли, се устремява към небесния рай, за да постигне идеала, вложен в представата за Бог.
Най-съществената особеност на начина, по който Елин Пелин води повествованието, е изборът историята да бъде разказана в 1л.ед.ч. Писателят няма за цел да запознава читателя със спомените си за своето собствено детство. Творческата му задача е свързана с “надникването” в душата на човека, който прави своите първи стъпки от детството към зрелостта. Ето защо за творбата най-подходяща се оказва изповедната форма, наложена от повествованието в 1л.ед.ч. Всичко това, която носи вяра на хората в един красив идеал, е видяно, преживяно, почувствано от главния герой и чрез неговата изповед пряко въздейства на читателя.
За внушението, че вярата, идеалът, любовта и добротата са тясно свързани помежду си, допринася и вниманието на Елин Пелин към детайлите, чрез които са характеризирани преживяванията на героите и тяхната външност. Достатъчно е да се вгледаме в щастливата усмивка, озаряваща “червеното лице” на леля Станка, когато говори за леля Дъмша, да чуем “с каква сърдечна радост пее” и играе “безконечният поток от думи и похвали” за столичанката. Чрез метафорично предтсавени детайли разбираме какво изживява стопанката на селския дом при получаването на писмото от столицата. Знак за шастието й е, “че се смее радостно всичко по нея: и лицето й, и кривнатата й напухана с брашно пребрадка, и дрехите й, и обеците й, и възпретнатите й ръкави, и тесните й до лакти ръце! “
Чрез детайлите, предаващи преживяванията на главния герой, разбираме за какво мечтае той, как постепенно се установява отношението му към ценностите, как момчето прави своя вътрешен избор да бъде защитник на доброто, красивото и любовта и да се бори срещу силите на злото. За достигането до това впечатление допринасят и детайлите от описанието на планинския пейзаж, на фона на който се раждат и красивите мечти и пориви на героя. Прави впечатление съчетаването на подробности, които въвеждат към света на вълшебствата от приказките и легендите, и съвсем прозрачни битови детайли. Редом с “шума от самодивските хора, с тайнствените гласове на нощните птици” , под “синия небесен купол”, осеян с “бели звезди”, чуваме “сънното проскимтяване на кучето; тежката въздишка на някоя крава”. Странното съжителство между фантастичното и реалното е своебразна аналогия на единството между всекидневните грижи и порива към идеал у човека.
На детайли писателят разчита и за да предаде противоречивите изживявания на главния герой в очакване на Възнесение. Читателят може да разбере мъката му, изляна в сълзи пред магарето в обора и пред леля Станка; може да почувства радостното нетърпение на героя в утрото на празничния ден, почертано чрез образите на пробуждащите се прици, росната иглика, набожния звън на камбаната, от една страна, и чрез акцента върху побледнялото лице и треперещите ръце и крака на героя – от друга.
Въздействието на много от детайлите писателят подсилва чрез оригинални сравнения. Ето как например авторът говори за реакцията на децата при споменаването на името на леля Дъмша: “...ние ставахме кротки и тихи, и нашите добродетели се тълпяха под светлото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо ангелчета”. За да си представим родения от момчешката фантазия образ на Ангелинка, писателят сравнява момичето със “звездица”, с “някакво бяло врабче, с ангелчетата, изписани в черковата”. По-нататък силното влияние на героя е предадено чрез сравнение на цвета на лицето му с цвета на набраната иглика, а щастието от срещата сАнгелинка изпълва сърцето му така, както цветната чашка се пълни с лъчи.
Вниманието на писателя към подробностите при описанието на героите и техните преживявания и при представянето на обстановката е свързано с още една особеност на повествованието за връзката между вярата, идеала, любовта и добротата. На фона на всеобщото щастие при получаването на писмото още по-силно изгражда по детски преживяното огорчение на главния герой, че името му не е споменато в списъка на поздравлените. Докато всички са радостни в подготовката за очаквания ден на Възнесение, момчето сираче е сломено от мъка, че мечтата му да види, “царицата” на своята фантазия няма да се сбъдне. И накрая – докато всички са захласнати пред леля Дъмша и сякаш не виждат истината за нея, главният герой трезво оценява, че столичанката е просто една обикновена жена, която печели симпатии не защото е идеална, а защото очите й излъчват доброта. За разлика от другите момчето е заслепено не от срещата с далечната роднина, а при вида на Ангелинка. За него именно нейният образ е въплащение на идеала, свързан с красивото, доброто и любовта.
Разказът “Ангелинка” свидетелства, че Елин Пелин умее да прониква в душевния мир на децата и да разкрива непосредствено и вълнуващо с великолепния си повествователен дар мислите, чувствата и желанията на малките и по-големите палавници. Той майсторки е вплел в сивото трудово ежедниевие на селския живот от близкото минало копнежите на децата и юношите за нещо хубаво и светло, копнежи, които народите са облъхнати от сиянието на такива нравствени ценности, каквито са любовта и добротата.
dano sum pomognala s ne6to [-o< aide 4ao i uspex \:D/ \:D/ \:D/ \:D/