Самодивата
04-08-2006, 16:23
И днес отново те видях...отново беше с друга,усмихна ми се и продължи...Защо така се ти усмихваш,а в очите ти тъга чета.Нали не искаш да си с мене,нали друга ти избра...Защо съм с друг,а него кат целувам виждам теб...Защо в безсънни нощи твойто име стена...Нали одавна вече съм без тебе...Живота продължи,но сякаш в спомени живея...живея да съм с теб,но ти одавана ме заряза.Не бях прекалено добра за теб,не бях това,което искаше от една жена.Но сълзите не спират,макар година мина вече и само спомените избледнели останаха със мен в ноща.Държа се сякаш всичко е перфекно,че имам всичко на света,че съм напълно аз щастлива,че от теб никога съм нямала нужда.И гордо продължих напред,щом каза край и тегли ти чертат,реших да замълча...безсилна бях аз пред съдбата.И сякаш всичко продължи така сякаш никога не бях те срещала.Но никой след деб не можа да ме впечатли,момче след момче минаваше,но никой не беше като теб.И пак те виждам,прегръщаш я целуваш я...дали се сещаш ти за мен...дали не си искал пак да си с мен...Уви така не ме потърси,а аз съм прекалено горда да го направя.И само тихо плача в ноща...Наблюдавам те и може би някаде дълбоко в мен трепне малката надежда,че някога пак ще съм със теб,че пак ще съм щастлива...Но само се усмихвам,щом те видя и продължавам напред и се някой ден отново да сум аз със теб,а може би търся нова любов...Искам само да си щастлив...дори и с друга.Дали ако с друг ме видиш,нещо теб ще трепне как мойто сърчице се свива като те видя с нея...Обичаш ли я повече от мен.Но май одавна ме забрави...дали някога ще мога пак да те впечатля,да бъда твоята мечта осъществена както преди...