moonrise
04-09-2006, 00:46
Ето я и моята история:
Харесвам един човек. От много време. Случвало се е да мисля за нея дълго време, да не мога да заспя, да я сънувам... т.н. Понякога си мисля че тези сънища са най-щастливите моменти в живота ми... Не знам. Та проблема е че бяхме в един клас и станахме много добри приятели - 4-5 човека. Ами точно това е фала, за нея съм просто приятел, въпреки че понякога (мои впечатления) сме ставали доста близки, нещата си остават така.
Много често се е случвало да обмислям как да й кажа, дали да и кажа, какво да й кажа... Понякога дори се решавам, но си оставам с решението. Просто не ми стиска. Защото като сме приятели се виждаме често и това оставя искрица надежда в мен за нещо повече и си мисля, че ако й призная и тя ме отхвърли ще проваля и приятелството, а тогава вече няма да я виждам и... това ще ме съсипе. Опитвал съм да я забравя, но не се получава. Де да беше хлътване, поне да мине досега.
А и не знам защо я пиша атая тема. Сигурно просто искам да споделя, защото никой не може да ми помогне. Просто ме е страх да рискувам да я загубя, а тва е мн шит.
Харесвам един човек. От много време. Случвало се е да мисля за нея дълго време, да не мога да заспя, да я сънувам... т.н. Понякога си мисля че тези сънища са най-щастливите моменти в живота ми... Не знам. Та проблема е че бяхме в един клас и станахме много добри приятели - 4-5 човека. Ами точно това е фала, за нея съм просто приятел, въпреки че понякога (мои впечатления) сме ставали доста близки, нещата си остават така.
Много често се е случвало да обмислям как да й кажа, дали да и кажа, какво да й кажа... Понякога дори се решавам, но си оставам с решението. Просто не ми стиска. Защото като сме приятели се виждаме често и това оставя искрица надежда в мен за нещо повече и си мисля, че ако й призная и тя ме отхвърли ще проваля и приятелството, а тогава вече няма да я виждам и... това ще ме съсипе. Опитвал съм да я забравя, но не се получава. Де да беше хлътване, поне да мине досега.
А и не знам защо я пиша атая тема. Сигурно просто искам да споделя, защото никой не може да ми помогне. Просто ме е страх да рискувам да я загубя, а тва е мн шит.