04-10-2006, 21:00
Ей,хора ЗдРаВеЙтЕ :)
...Като всеки друг в този форум и аз ще се допитам до вас,защото имам проблем,който явно не мога да реша сама.Ам...незная от къде да започна,за това почвам от самото начало...
...Преди около 10 месеца се запознах с едно момче,което за мн кратко време стана моят най-добър приятел-първият ми най-добър приятел.Но дълго време аз можех да говоря по-свободно с него само,чрез чата.Беше ме страх от това да не би след като започна да му обръщам вниманието, което се очаква да му обръщам (като на добър приятел) ще му писне един вид от мен и всичко ще приключи.Неосъзнателно понякога дори го отблъсквах(и го отблъсквам понякога,когато не съм сигурна в него и в себе си),просто защото бях свикнала така-но дори тогава той ме търсеше,аз не му бях безразлична,аз бях все още и съм неговата най-добра приятелка.Естествено вече от мн дълго време не се държа така,защото фактът,че той ме търси,споделя и ме разбира показва колко мн държи на мен.Но преди около 3 месеца аз му признах,че всъщност към него вече испитвам по-силни чувства от приятелските,въпреки,че знаех,че в умът му присъства друго момиче.И така той наистина се държа като приятел-обясни,ми че приятелството ни е по-важно от една връзка за няколко месеца и дрън дрън(което на мен ми е пределно ясно)...и все пак продължихме да бъдем приятели,дори по-близки от преди...ЗА БОГА ВСИЧКО Е ОК ДО... ТУК.Но през последния месец(март),докато беше болничък и си седеше в къщи той някак се отдръпна от мен-изобщо не си правеше трудът да ме потърси,не отговаряше на SMS-ите ми.Дори след като тръгна вече на училище не ме поздравяваше първите 2 дни.Аз съответно исках да поговорим за това-защо се държи така,какво има,иска ли да сме приятели все още и т.н-и той се оправда с това,че не ме бил видял иначе щял да ме поздрави,и че "мн ясно искал да сме приятели",и дрън дрън.Нооо...той някак си се промени не е същият какъвто бе преди-отношението му към мен е по-студено,не ме търси и като се видим в повечето случаи сме само на едно Здравей и това е,ако не го потърся аз имам чувството,че той няма да го направи-и така.Говорих пак с него тази седмица,която мина,но според него нищо не се е променило,всичко си е както преди...и нямало основание да се съмнявам в това дали той иска да сме приятели.Ох..и вече незная какво да правя,защото осъзнах,че той ми е мн скъп и всъщност си го обичкам като мое братче...и не мога да го оставя да си тръгне просто така.
Това е моят проблем,който незная как да разреша. :cry:
...Като всеки друг в този форум и аз ще се допитам до вас,защото имам проблем,който явно не мога да реша сама.Ам...незная от къде да започна,за това почвам от самото начало...
...Преди около 10 месеца се запознах с едно момче,което за мн кратко време стана моят най-добър приятел-първият ми най-добър приятел.Но дълго време аз можех да говоря по-свободно с него само,чрез чата.Беше ме страх от това да не би след като започна да му обръщам вниманието, което се очаква да му обръщам (като на добър приятел) ще му писне един вид от мен и всичко ще приключи.Неосъзнателно понякога дори го отблъсквах(и го отблъсквам понякога,когато не съм сигурна в него и в себе си),просто защото бях свикнала така-но дори тогава той ме търсеше,аз не му бях безразлична,аз бях все още и съм неговата най-добра приятелка.Естествено вече от мн дълго време не се държа така,защото фактът,че той ме търси,споделя и ме разбира показва колко мн държи на мен.Но преди около 3 месеца аз му признах,че всъщност към него вече испитвам по-силни чувства от приятелските,въпреки,че знаех,че в умът му присъства друго момиче.И така той наистина се държа като приятел-обясни,ми че приятелството ни е по-важно от една връзка за няколко месеца и дрън дрън(което на мен ми е пределно ясно)...и все пак продължихме да бъдем приятели,дори по-близки от преди...ЗА БОГА ВСИЧКО Е ОК ДО... ТУК.Но през последния месец(март),докато беше болничък и си седеше в къщи той някак се отдръпна от мен-изобщо не си правеше трудът да ме потърси,не отговаряше на SMS-ите ми.Дори след като тръгна вече на училище не ме поздравяваше първите 2 дни.Аз съответно исках да поговорим за това-защо се държи така,какво има,иска ли да сме приятели все още и т.н-и той се оправда с това,че не ме бил видял иначе щял да ме поздрави,и че "мн ясно искал да сме приятели",и дрън дрън.Нооо...той някак си се промени не е същият какъвто бе преди-отношението му към мен е по-студено,не ме търси и като се видим в повечето случаи сме само на едно Здравей и това е,ако не го потърся аз имам чувството,че той няма да го направи-и така.Говорих пак с него тази седмица,която мина,но според него нищо не се е променило,всичко си е както преди...и нямало основание да се съмнявам в това дали той иска да сме приятели.Ох..и вече незная какво да правя,защото осъзнах,че той ми е мн скъп и всъщност си го обичкам като мое братче...и не мога да го оставя да си тръгне просто така.
Това е моят проблем,който незная как да разреша. :cry: