Самодивата
04-21-2006, 19:56
Писна ми да съм добра и мила и на всеки да огаждам...Постоянно за сметка на моето щастие някй друг е щастлив,а аз последната година не съм особенно щастлива...Може би заради несподелената ми любов или заради твa,че винаги нещо става и деня ми се проваля...От месеци насам си харесах едно момче...Играем баскетбол вече на даскало и го харесах мн....ама пред него мн се лигавех и остана с лошо впечатление за мен...Чатим си в icq почна да ме харесва леко и на баскета да ме басика докато една мн добра приятелка не почна да иде да бяга с мен и тя мн го хареса...аз просто си замълчах,че го харесвам и тя го спечели...Искам искрено да са заедно....ама защо ми е така...Не съм лицемерка,гадно ми е че винаги за сметка на моето щастие трябва друг да е щастлив...Не заслужавам ли поне малко и аз да сам хапи...май не ...Даже с тая приятелка мн се уважаваме ама бяхме се разбрали да ходим на нощна сикотека и тя преди 5 мин ми каза"ами мило сири ще излизам със Стефан на кафе".Ами...баси един път да си харесам момче,от месеци не бях си харесвала друг и ся всичко се провали...абе важното е и двмата да са мн щастливи....А при мен кой знае дали някога пак ще се усмихна истински