никой
04-25-2006, 14:28
Не пиша тук защото искам съвет или нещо такова , просто се нуждая да споделя с някого за проблемите си....
До преди няколко седмици почти всичко около мен беше наред. Излизах с приятели , забавлявахме се , бях много щастлив и заради едно момиче , което много обичам... Сега усещам , че нещата са по-различни. Чувствам как приятелите ми се отдалечават от мен и все повече и повече ме отбягват...Момичето , което толкова много обичам и тя се кълнеше в обичта си към мен сега не ми говори.... странно нали? Сигурно си мислите , че съм направил нещо , но не е така! Всички се държат всякаш ме няма , всякаш не съществувам и никога не съм съществувал.... освен всички тези главоболия които ми тежат идват и проблемите в училище.. по цял ден да си притеснен за това дали ще изкараш по-добра оценка... на мен ми е все тая дали ще имам 3 или 6 , но родителите ми не осъзнават как ме натоварват повече... Не мога да продължавам така. С хленчене нищо не става , но в тази ситуация просто не ми идва нищо на ум. Не мога да проумея как така целия ми свят се преобърна с главата надолу.... Досега не съм изпитвал подобно странно чувство... отчаян съм от себе си и най-вече от живота си....
До преди няколко седмици почти всичко около мен беше наред. Излизах с приятели , забавлявахме се , бях много щастлив и заради едно момиче , което много обичам... Сега усещам , че нещата са по-различни. Чувствам как приятелите ми се отдалечават от мен и все повече и повече ме отбягват...Момичето , което толкова много обичам и тя се кълнеше в обичта си към мен сега не ми говори.... странно нали? Сигурно си мислите , че съм направил нещо , но не е така! Всички се държат всякаш ме няма , всякаш не съществувам и никога не съм съществувал.... освен всички тези главоболия които ми тежат идват и проблемите в училище.. по цял ден да си притеснен за това дали ще изкараш по-добра оценка... на мен ми е все тая дали ще имам 3 или 6 , но родителите ми не осъзнават как ме натоварват повече... Не мога да продължавам така. С хленчене нищо не става , но в тази ситуация просто не ми идва нищо на ум. Не мога да проумея как така целия ми свят се преобърна с главата надолу.... Досега не съм изпитвал подобно странно чувство... отчаян съм от себе си и най-вече от живота си....