PDA

View Full Version : "Приказка"



Sladka_kaToMed
04-28-2006, 22:27
Както винаги и днешния ден ми се струваше че ще протече по същия еднообразен начин - училище,кафе и пак вкъщи.Макар предстоящата ваканция нямах никакво желание да си седя в моя скучен град за това реших че най - добрия начин за разнообразие е да си стегна багажа и да ида на гости на моята братовчедка.Дори не се и замислих и за миг,а тръгнах към автогарата.Качих се в автобуса и след не много време вече се клатушках на седалката в мръсния и изпокъсан автобус.Грейналото слънце,дразнеше очите ми и с плавно движение наместих "мухарските" си очила на личицето.Слънцето прежулваше кожата ми което ме караше да се унасям в сладка дрямка но тъкмо когато се настаних удобно и затворих очи, чух че следващата спирка е за мен.Скочих от седалката и се запътих към изхода.Слязох а там ме чакаше моя малък фастък,най-сладката братовчедка.
Крачейки по центъра, видях доста познати но единствено от тях се открои ТОЙ.ТОЙ не приличаше на другите,беше мускулест късо подстриган, а очите му....аххх тези очи, бавно потъвах в тях докато минавах покрай него!Единственото което успях в този момент да направя беше да измънкам под носа си: "Мой ще е! ".
Слънцето вече се залязваше а с това настъпваше нощта а с нея и надеждата ми за приятно искарване далече от скучния и сив провинциален град.Прибрахме се, и почнаха трескави приготовления за нощта която беше пред нас.
Часът вече наближаваше 23:15 а аз вече бях готова и чаках фъстъчето си!Tръгнахме по тъмната улица, но настроението с което бях пристигнала не беше се испарило, точно обратното то продалжаваше да нараства с мисълта че ще видя НЕГО.
Пролетния вятър галеше очите и косите ми,а луната огряваше силуета ми в тъмнината, а аз така умислена вървях към дискотеката, не чувах дори приказките на фъстъчето ми.Звучаха ми повече като жужене.Просто се бях отвеяла към спомена за НЕГО...към този така прекрасен спомен...
Отнесена в мисли за НЕГО вече се намирах пред дискотеката.И изведнъж го видях...Там седеше и ми се усмихваше така мило...
Учудих се и първата реакция беше да се огледам дали случайно на мен ми се усмихва така...Не видях никого освен група момчета който се кефеха на музиката пред дискотеката на свеж въздух.Усетих как краката ми се подкосяват и как странни тръпки ме побиха.Отместих погледа си от него но...пак го погледнах но него вече го нямаше!Подяволите каде беше изчезнал???
Отчаяна влязох в дискотеката.Огледах се и видях доста приятели но не и НЕГО моя сладур.Седнах отчаяна на сепарето и запалих поредната цигара мъчейки се да си обясня какво става.В главата ми се бошуваха разни мисли исках да го намеря исках да бъда с него.Загасяйки цигарата в мръсния пепелник реших че ще успея да помисля по добре ако изляза на чист въздух.
Прекрачвайки прага на вратата погледът ми спря върху една сладка муцунка - НЕГОВАТА.До колкото успях да видя говореше с някакво момиче,момиче което изглеждаше много по добре от мен.В момента в който ме видя прекъсна разговорът си с нея и се насочи към мен.Седях вцепенена.Всичко ми се струваше като на забавен каданс...ТОЙ се спря и ме погледна, прошепна само: "Невероятна си!Как се казваш?" Седях като вцепенена след тези думи.Едва успях да измълвя "Денислава приятно ми е а ти?" (бел.сменени са имената)Той се усмихна и каза "Александър и на мен ми е приятно".След краткото ни запознанство, реших че е време да се отпусна и бъпзо преминах в действие.Отдалечихме се малко от дискотеката.Седнахме в колата му и слушахме музика,говорихме си...и от приказки на приказки...от забавни истории усетих че исках да имам до себе си такъв човек.Аз вече се бях влюбила в него.
Часът вече е 11:36,отварям очи, Господи това сън ли беше?Ставам и поглеждам GSM-a, нямам неприети повиквания - жалко явно е било сън.Посягам към дънките си, а от там изпада едно листче с номер и име Александър.О аз не съм сънувала.
Едва успях да се измия и хапна и вече говорех със Сашо по телефона и уговорката ни за кафе...
Да така става в приказките но в моята приказка...не точно така се получи.
Така ден след ден,седмица след седмица,месеци след месеци дойде и най - черния ден.
След поредното ни романтично обикаляне из нашата прекрасна страна изморени, вече пътувахме в колата към нашето провинциално градче.Смътни спомени има в главата ми.Спомням си само високата скорост...сблъсък...пушек...и ТЕБ.ТИ лежеше там на земята а аз не можех нищо да направя.Само сълзи, сълзи и пак сълзи.Не можех да мръдна бях заклещена и единстевеното което правех е да държа ръката ти и да шепна "Обичам те!Обичам те!Обичам те!"
Така си отиде ти, така ме остави тук сама без теб, така почерниха живота ми, така съм самотна без теб, така е празно в душата ми...Всичко е пусто...
Минаха 2 години от черния ден.Две години през който не сам преставала да мисля за теб!Две години испълнени в самота.Тези две години ми взеха много но ми и дадоха много.Научих се да ценя хората до мен.Научих се че любовта е вечна и дори и да не си тук до мен винаги незрима нишка ще ни свързва...Научих се да не бъда дете а ЖЕНА, да бъда силна.Така и правя цялата тази "приказка" ме промени!
За това Ви съветвам, бъдете силни.КОлкото и мъки да сте преживели след тях идва хубавото.Така правя и аз!СЛед всяко зло идва нещо добро, макар цената да е толкова висока!!!

Estranged
04-28-2006, 22:57
Така... Сега, искам първо да те попитам дали това е истинска случка или е просто разказче, защото това е много важно.
Много е хубаво, въпреки че действията се развиват доста бързо, въпреки че си искала да ги забавиш. Има няколко правописни грешки, но не са чак топлкова фатални. Предпоследният абзац е характерен точно за моите писание. Писала съм даже същите изречения!
Много е хубаво, като цяло!

Sladka_kaToMed
04-28-2006, 23:23
emi po princip pisha za neshta koito sam prejivqla v tova ima mnogo istina nqkoi ot neshtata sa "poukraseni" no kato cqlo e istina.Radvam se 4e ti haresva!

Estranged
04-28-2006, 23:36
emi po princip pisha za neshta koito sam prejivqla v tova ima mnogo istina nqkoi ot neshtata sa "poukraseni" no kato cqlo e istina.Radvam se 4e ti haresva!

Добре, това исках да зная, за да дам по-обширно мнение.
В интерес на истината се двоумях дали е разказ или действителен случай, защото беше малко пресилено като история, но заключението предразполага към истински чувства. Второто ти прави само чест, но с първото ще трябва да се потрудиш. В "приказките" това им е вълшебното - че всичко може да се случи. Но в разказите, а това непременно е разказ, трябва да има малко по-голяма доза реалност. Не говоря само за първата част (хубавите преживявания, но и за втората (катастрофата и т.н.). И двете имат нужда от малко реалност. Като например момчето да не бъде "перфектно', а да има някой и дуг недостатък, може би някой срамежлив поглед или свенлива усмивка. Леко пресилени са и чувствата в историята, но тях няма да ги пипам, защото в един любовен разказ тези неща са позволени.
Сега... При катастрофата си избрала много хубав начин да я представиш, но си пресилила реакцията на собствената си героиня. Нека тя да си удари главата, погледът й да се размаже и в последния си поглед преди да загуби съзнание, да види него. Или нещо такова.
Абзацът, в който говориш за 2те години е добре, даже е прекрасен. Една хубава развръзка. Както и заключението. Там не бих променила нищо. Можеш само последното изречение да го направиш малко по-гръмко и по-силно. Това винаги въздейства най-много на читателите.

Айде, успех, аз те накритикувах, но наистина разказът ти ми харесва!

Sladka_kaToMed
04-29-2006, 12:07
Ne ne e problem 4e si me kritikuvala, tochno tova e hubavoto sama da vidq greshkite si i da ne gi dopuskam pri sledvashtoto si pisane!Mersi za komentara! :)

white_chik
04-29-2006, 12:24
dam na emn mnoo mi haresa.