Sladka_kaToMed
04-28-2006, 22:27
Както винаги и днешния ден ми се струваше че ще протече по същия еднообразен начин - училище,кафе и пак вкъщи.Макар предстоящата ваканция нямах никакво желание да си седя в моя скучен град за това реших че най - добрия начин за разнообразие е да си стегна багажа и да ида на гости на моята братовчедка.Дори не се и замислих и за миг,а тръгнах към автогарата.Качих се в автобуса и след не много време вече се клатушках на седалката в мръсния и изпокъсан автобус.Грейналото слънце,дразнеше очите ми и с плавно движение наместих "мухарските" си очила на личицето.Слънцето прежулваше кожата ми което ме караше да се унасям в сладка дрямка но тъкмо когато се настаних удобно и затворих очи, чух че следващата спирка е за мен.Скочих от седалката и се запътих към изхода.Слязох а там ме чакаше моя малък фастък,най-сладката братовчедка.
Крачейки по центъра, видях доста познати но единствено от тях се открои ТОЙ.ТОЙ не приличаше на другите,беше мускулест късо подстриган, а очите му....аххх тези очи, бавно потъвах в тях докато минавах покрай него!Единственото което успях в този момент да направя беше да измънкам под носа си: "Мой ще е! ".
Слънцето вече се залязваше а с това настъпваше нощта а с нея и надеждата ми за приятно искарване далече от скучния и сив провинциален град.Прибрахме се, и почнаха трескави приготовления за нощта която беше пред нас.
Часът вече наближаваше 23:15 а аз вече бях готова и чаках фъстъчето си!Tръгнахме по тъмната улица, но настроението с което бях пристигнала не беше се испарило, точно обратното то продалжаваше да нараства с мисълта че ще видя НЕГО.
Пролетния вятър галеше очите и косите ми,а луната огряваше силуета ми в тъмнината, а аз така умислена вървях към дискотеката, не чувах дори приказките на фъстъчето ми.Звучаха ми повече като жужене.Просто се бях отвеяла към спомена за НЕГО...към този така прекрасен спомен...
Отнесена в мисли за НЕГО вече се намирах пред дискотеката.И изведнъж го видях...Там седеше и ми се усмихваше така мило...
Учудих се и първата реакция беше да се огледам дали случайно на мен ми се усмихва така...Не видях никого освен група момчета който се кефеха на музиката пред дискотеката на свеж въздух.Усетих как краката ми се подкосяват и как странни тръпки ме побиха.Отместих погледа си от него но...пак го погледнах но него вече го нямаше!Подяволите каде беше изчезнал???
Отчаяна влязох в дискотеката.Огледах се и видях доста приятели но не и НЕГО моя сладур.Седнах отчаяна на сепарето и запалих поредната цигара мъчейки се да си обясня какво става.В главата ми се бошуваха разни мисли исках да го намеря исках да бъда с него.Загасяйки цигарата в мръсния пепелник реших че ще успея да помисля по добре ако изляза на чист въздух.
Прекрачвайки прага на вратата погледът ми спря върху една сладка муцунка - НЕГОВАТА.До колкото успях да видя говореше с някакво момиче,момиче което изглеждаше много по добре от мен.В момента в който ме видя прекъсна разговорът си с нея и се насочи към мен.Седях вцепенена.Всичко ми се струваше като на забавен каданс...ТОЙ се спря и ме погледна, прошепна само: "Невероятна си!Как се казваш?" Седях като вцепенена след тези думи.Едва успях да измълвя "Денислава приятно ми е а ти?" (бел.сменени са имената)Той се усмихна и каза "Александър и на мен ми е приятно".След краткото ни запознанство, реших че е време да се отпусна и бъпзо преминах в действие.Отдалечихме се малко от дискотеката.Седнахме в колата му и слушахме музика,говорихме си...и от приказки на приказки...от забавни истории усетих че исках да имам до себе си такъв човек.Аз вече се бях влюбила в него.
Часът вече е 11:36,отварям очи, Господи това сън ли беше?Ставам и поглеждам GSM-a, нямам неприети повиквания - жалко явно е било сън.Посягам към дънките си, а от там изпада едно листче с номер и име Александър.О аз не съм сънувала.
Едва успях да се измия и хапна и вече говорех със Сашо по телефона и уговорката ни за кафе...
Да така става в приказките но в моята приказка...не точно така се получи.
Така ден след ден,седмица след седмица,месеци след месеци дойде и най - черния ден.
След поредното ни романтично обикаляне из нашата прекрасна страна изморени, вече пътувахме в колата към нашето провинциално градче.Смътни спомени има в главата ми.Спомням си само високата скорост...сблъсък...пушек...и ТЕБ.ТИ лежеше там на земята а аз не можех нищо да направя.Само сълзи, сълзи и пак сълзи.Не можех да мръдна бях заклещена и единстевеното което правех е да държа ръката ти и да шепна "Обичам те!Обичам те!Обичам те!"
Така си отиде ти, така ме остави тук сама без теб, така почерниха живота ми, така съм самотна без теб, така е празно в душата ми...Всичко е пусто...
Минаха 2 години от черния ден.Две години през който не сам преставала да мисля за теб!Две години испълнени в самота.Тези две години ми взеха много но ми и дадоха много.Научих се да ценя хората до мен.Научих се че любовта е вечна и дори и да не си тук до мен винаги незрима нишка ще ни свързва...Научих се да не бъда дете а ЖЕНА, да бъда силна.Така и правя цялата тази "приказка" ме промени!
За това Ви съветвам, бъдете силни.КОлкото и мъки да сте преживели след тях идва хубавото.Така правя и аз!СЛед всяко зло идва нещо добро, макар цената да е толкова висока!!!
Крачейки по центъра, видях доста познати но единствено от тях се открои ТОЙ.ТОЙ не приличаше на другите,беше мускулест късо подстриган, а очите му....аххх тези очи, бавно потъвах в тях докато минавах покрай него!Единственото което успях в този момент да направя беше да измънкам под носа си: "Мой ще е! ".
Слънцето вече се залязваше а с това настъпваше нощта а с нея и надеждата ми за приятно искарване далече от скучния и сив провинциален град.Прибрахме се, и почнаха трескави приготовления за нощта която беше пред нас.
Часът вече наближаваше 23:15 а аз вече бях готова и чаках фъстъчето си!Tръгнахме по тъмната улица, но настроението с което бях пристигнала не беше се испарило, точно обратното то продалжаваше да нараства с мисълта че ще видя НЕГО.
Пролетния вятър галеше очите и косите ми,а луната огряваше силуета ми в тъмнината, а аз така умислена вървях към дискотеката, не чувах дори приказките на фъстъчето ми.Звучаха ми повече като жужене.Просто се бях отвеяла към спомена за НЕГО...към този така прекрасен спомен...
Отнесена в мисли за НЕГО вече се намирах пред дискотеката.И изведнъж го видях...Там седеше и ми се усмихваше така мило...
Учудих се и първата реакция беше да се огледам дали случайно на мен ми се усмихва така...Не видях никого освен група момчета който се кефеха на музиката пред дискотеката на свеж въздух.Усетих как краката ми се подкосяват и как странни тръпки ме побиха.Отместих погледа си от него но...пак го погледнах но него вече го нямаше!Подяволите каде беше изчезнал???
Отчаяна влязох в дискотеката.Огледах се и видях доста приятели но не и НЕГО моя сладур.Седнах отчаяна на сепарето и запалих поредната цигара мъчейки се да си обясня какво става.В главата ми се бошуваха разни мисли исках да го намеря исках да бъда с него.Загасяйки цигарата в мръсния пепелник реших че ще успея да помисля по добре ако изляза на чист въздух.
Прекрачвайки прага на вратата погледът ми спря върху една сладка муцунка - НЕГОВАТА.До колкото успях да видя говореше с някакво момиче,момиче което изглеждаше много по добре от мен.В момента в който ме видя прекъсна разговорът си с нея и се насочи към мен.Седях вцепенена.Всичко ми се струваше като на забавен каданс...ТОЙ се спря и ме погледна, прошепна само: "Невероятна си!Как се казваш?" Седях като вцепенена след тези думи.Едва успях да измълвя "Денислава приятно ми е а ти?" (бел.сменени са имената)Той се усмихна и каза "Александър и на мен ми е приятно".След краткото ни запознанство, реших че е време да се отпусна и бъпзо преминах в действие.Отдалечихме се малко от дискотеката.Седнахме в колата му и слушахме музика,говорихме си...и от приказки на приказки...от забавни истории усетих че исках да имам до себе си такъв човек.Аз вече се бях влюбила в него.
Часът вече е 11:36,отварям очи, Господи това сън ли беше?Ставам и поглеждам GSM-a, нямам неприети повиквания - жалко явно е било сън.Посягам към дънките си, а от там изпада едно листче с номер и име Александър.О аз не съм сънувала.
Едва успях да се измия и хапна и вече говорех със Сашо по телефона и уговорката ни за кафе...
Да така става в приказките но в моята приказка...не точно така се получи.
Така ден след ден,седмица след седмица,месеци след месеци дойде и най - черния ден.
След поредното ни романтично обикаляне из нашата прекрасна страна изморени, вече пътувахме в колата към нашето провинциално градче.Смътни спомени има в главата ми.Спомням си само високата скорост...сблъсък...пушек...и ТЕБ.ТИ лежеше там на земята а аз не можех нищо да направя.Само сълзи, сълзи и пак сълзи.Не можех да мръдна бях заклещена и единстевеното което правех е да държа ръката ти и да шепна "Обичам те!Обичам те!Обичам те!"
Така си отиде ти, така ме остави тук сама без теб, така почерниха живота ми, така съм самотна без теб, така е празно в душата ми...Всичко е пусто...
Минаха 2 години от черния ден.Две години през който не сам преставала да мисля за теб!Две години испълнени в самота.Тези две години ми взеха много но ми и дадоха много.Научих се да ценя хората до мен.Научих се че любовта е вечна и дори и да не си тук до мен винаги незрима нишка ще ни свързва...Научих се да не бъда дете а ЖЕНА, да бъда силна.Така и правя цялата тази "приказка" ме промени!
За това Ви съветвам, бъдете силни.КОлкото и мъки да сте преживели след тях идва хубавото.Така правя и аз!СЛед всяко зло идва нещо добро, макар цената да е толкова висока!!!