ProstoAz
04-29-2006, 09:59
Можете ли да ми помогнете в търсенето? Търсих в Google, в Тийн учителя, в една БГ енциклопедия, която имам на диск, в encarta, wikipedia...и така и не намерих нищо подходящо. :? А на брат ми му трябва за сряда... :roll:
При въздушен взрив радиоактивното заразяване (замърсяване) се получава само в райна на взрива, а при земен - и по пътя на движението на радиоактивния облак, на десетки и стотици километри. Източници на Р.з. са продуктите на ядрения взрив, вторината радиоактивност и нереагиралата част от заряда. Р.з нанася поражение на живите организми в течение на дни, седмици и месеци и има следните особености: 1/ радиоактивните вещества нанасят поражение на хората при попадането им в организма, като степента на поражение зависи от гама-лъчите; 2/ поразяващото действие на радиоактивните вещества обикновено не се усеща, поради което Р.з. се открива със специална радиометрична апаратура; 3/ Р.з. по средата на облака не е еднакво, най-силно е на близките разстояния и на сравнително не големи площи. С течение на времето Р.з. намалява в следствие на естесвеното разпадане на радиоактивните вещества, с което намалява и опасността от поражение.
Източник: КРАТКА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
ProstoAz
04-29-2006, 10:56
Мерси много, но е малко кратичко...може би ми трябва още малко информация по въпроса... :roll:
1. ДОБИВ НА УРАН
Уранът, който се използва в ядрените електроцентрали, се добива от огромни рудници в Канада, Австралия, Русия и Нигерия. Миньорите са изложени на опасност да вдишат радиоактивни газове, което може да доведе до рак на белите дробове. Уранът се добива от рудата чрез киселина. Продуктът от този процес, след като се преработи отново, е жълт концентрат. При добива на уран се отделят голямо количество отпадъци, включително радиоактивни, не е изключено замърсяване на водата и храната на повърхността.
2. ОБОГАТЯВАНЕ НА УРАНА
Естественият уран и жълтият концентрат съдържат само 0.7% от разпадащия се изотоп уран 235. За да се използва материала в ядрена електроцентрала, този процент трябва да се увеличи на между 3 и 5%. Процесът на обогатяване се извършва на 16 места в света. Осемдесет процента от масата, използвана при процеса на пречистване, се превръща в отпадъчен продукт. След обогатяването остават огромни маси ???обеднен уран”, които се превръщат в дългосрочни радиоактивни отпадъци или се използват при производството на оръжия, за амуниции с обеднен уран или брони на танкове.
3. ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ
Обогатеният материал се превръща в уранов диоксид и се компресира в пелети в съоръжения за производство на топлоотделящи елементи. В света има 29 такива съоръжения. Най-лошият нещастен случай в такова съоръжение досега, се случи през септември 1999г. в Токаимура, Япония. В резултат на неконтролирана верижна реакция двама от работниците загинаха. Няколко стотици работници и хора от местното население бяха подложени на радиоактивно облъчване.
4. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЯДРЕНИТЕ ЕЛЕКРОЦЕНТРАЛИ
Урановите ядра се делят в ядрени електроцентрали. Този процес освобождава енергия, която затопля вода. Компресираната пара се превръща в електричество в турбина и генератор. Този процес създава радиоактивен ???коктейл”, в който влизат повече от 100 радиоактивни продукта. Един от тях е високо токсичният плутоний, който има и много дълъг период на разпад. Радиоактивните вещества могат да проникнат в околната среда в резултат на инциденти в електроцентралите. Най-лошата авария досега се случи в Чернобил в тогавашния Съветския съюз през 1986 г.
Атомна бомба Един ядрен реактор произвежда достатъчно плутоний годишно за производството на 39 ядрени оръжия.
5. ПРЕРАБОТВАНЕ
При процеса на преработване замърсените уран и плутоний се извличат от топлоотделящите елементи чрез химически вещества. Този плутоний може да се използва за производство на ядрени оръжия. Преработването в този случай няма нищо общо с рециклирането: обемът на отпадъците се увеличава няколко пъти. В морето и въздуха се отделя радиация.
Пренасяне Радиоактивните материали и ядрените отпадъци се пренасят с кораби, железници, по въздуха или с автомобилен транспорт. В случай на произшествие или терористична атака ще се стигне до радиоактивно замърсяване. Не могат да се предоставят гаранции за безопасността на преноса на ядрени материали.
6. ВРЕМЕННО СЪХРАНЕНИЕ
В момента в света няма нито едно съоръжение за окончателно съхранение на ядрени отпадъци. Не е възможно да се съхраняват високо радиоактивни материали в продължение на хиляди години. Макар23:38 31.10.2005 г. че е наясно с това, ядрената енергетика продължава да произвежда радиоактивни отпадъци.
1. ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА Е ОПАСНА
Производството в ядрената енергетика е преди всичко много рискована технология и може да доведе до ужасни катастрофи. Най-страшната авария до момента се случи на 26 април 1986 г. в Чернобил, Украйна. Половината от европейския континент беше засегната от разпространение на радиацията, хиляди хора загинаха. В реакторите във високотехнологични страни обаче също стават аварии. През 1979 г. в Три Майл Айлънд, САЩ активната зона на реактор, охлаждан с вода под налягане, частично се стопи в резултат на изпускане на водата. Радиоактивното облъчване увеличи случаите на левкемия сред местното население. През 1999 г. човешка грешка във фабриката за добиване на топлоотделящи елементи в Токаимура, Япония предизвика верижна реакция. Двама от работниците загинаха. Няколко стотици работници и хора от населението бяха подложени на радиоактивно облъчване. През 2003 г. се случи най-опасната авария в централна и източна Европа от Чернобил насам – в електроцентралата Пакш в Унгария топлоотделящи елементи попаданаха в активната зона на реактора.
2. БЛОКИРА ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Ядрената енергетика често се опитва да представи своя продукт като най- доброто решение на проблема с промяната на климата, тъй като ядрените реактори не използват изкопаеми горива. Милиарди евро се инвестират в ядрени проучвания и строеж на нови ядрени централи, пари, които биха се използвали много по- рационално за подобряване на енергийната ефективност и за инвестиране в производство на енергия чрез възобновяеми източници.
3. ЯДРЕНИТЕ ОТПАДЪЦИ СА НЕРЕШЕН ПРОБЛЕМ ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ
Проблемът с ядрените отпадъци все още не е решен. Няма места за безопасно окончателно съхранение, тъй като отпадъците остават високо радиоактивни и след хиляди години. Отпадъците, изпращани години наред и до днес в “Маяк”, Русия превърнаха района в един от най-силно замърсените в света, като хиляди хора страдат от заболявания, причинени от радиацията.
4. ПРЕНАСЯНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ОТПАДЪЦИ – ОПАСНИ МАТЕРИАЛИ ПЪТУВАТ ИЗ ЕВРОПА
Пренасянето на радиоактивни отпадъци от електроцентралите към временни депа и фабрики за преработване на ядрени материали е много рисковано. Сигурността на контейнерите, в които се пренасят материалите, често е критикувана. Освен това те могат да станат обект на терористична атака.
5. ПЛУТОНИЯТ СЪЩО Е ОПАСЕН
Ядрените реактори произвеждат плутоний, който може да бъде използван за ядрени оръжия. Разпространението на плутоний е все по-голям проблем като се има предвид съвременната заплаха от тероризъм. Въпреки високите рискове и огромните инвестиционни разходи, в момента в Европа се планира изграждането на близо 30 нови ядрени реактора. Повечето от тях се предвиждат в централно и източноевропейски страни като България, Румъния, Словакия и Чешката Република. Всички тези страни имат огромен потенциал да подобрят енергийната си ефективност и да произвеждат енергия от възобновяеми източници, потенциал, който не може да бъде оползотворен, тъй като парите за инвестиции в енергетиката потъват в ядрената енергетика. Ядрената енергетика все още се радва на широка подкрепа в рамките на ЕС.
Договорът за ЕВРАТОМ, задължителен за всички страни-членки, предлага изгодни заеми за ядрената енергетика в размер на до 4 милиарда евро, сума, която е достатъчна за построяването на близо 3500 вятърни турбини, произвеждащи 1 мегават всяка. Друг вид непряко субсидиране е слабостта на законодателствата по отношение на отговорността. Ядрената енергетика не е длъжна да изплати пълни компенсации в случай на аварии и оставя това на данъкоплатеца. След Чернобил половината от украинския БВП беше използван за възстановяване на щетите.
samo trqbva da se preraboti :)
ProstoAz
04-30-2006, 09:34
Благодаря! :wink:
Ще си го преработя до сряда! :D